Докато е седял на олющената резервна скамейка на баскетболния "Филатлитикос", съдбата сякаш се е усмихнала на Янис Адетокумбо. Като тийнейджър в залата в Атина той е чакал брат си Танасис да излезе от игра и да му даде единствения чифт маратонки, който двамата поделяли. Сега в същата зала гърчетата играят с модерни маратонки с неговото име. В Атина той е работел като скитащ се уличен продавач, предлагащ ментета на чанти и слънчеви очила. Сега Янис пак е по улиците, но на билбордове, рекламиращи местни и световни марки.
В първите си 18 години Адетокумбо никога не е напускал страната, но никога не е бил и грък. Сега след 6 години в САЩ той се връща като най-известния грък в момента, мултимилионер и баскетболист №1 в НБА. "Лудост е. Къде бяхме тогава, къде сме сега. Това е невероятно пътуване", казва той.
Адетокумбо е роден в Атина на 6 декември 1994 г. и е вторият син на Вероника и Чарлз, които са напуснали нигерийската столица Лагос 3 години по-рано в търсене на по-добър живот. Те намират спокойствието, което са искали, но влизат в спирала, в която са без поданство и без документи. Въпреки че са родени в Гърция, нито Янис, нито батко му Танасис, нито по-малките Костас и Алексис могат да получат гражданство. Като нелегални имигранти Чарлз и Вероника със сигурност не могат. Държавната политика не им позволява да останат, но те не искат да напуснат. Шестимата живеят в двустаен апартамент в Сеполия, квартал в Северна Атина, а дните им минават в търсене на работа на черно. Чарлз работи какво ли не, а Вероника гледа деца или придружава Танасис и Янис, които се опитват да продават аксесоари по улиците.
"Продавахме много неща - часовници, чанти, слънчеви очила, ключодържатели, дискове. Всичко, което можехме. Бях невероятен, един от най-добрите, защото обичах да го правя и обичах да съм с майка ми. Работната ми етика идва от това минало. Виждах колко много работят родителите ни за нас и това остана в мен. Аз не го правя за слава или за пари, а просто защото съм израснал така", разказва Янис.
В началото мечтите му са свързани с футбола. Баща им мечтаел да стане футболист, а след това предава щафетата на синовете си. Янис е фен на "Олимпиакос", а когато играят с Танасис, двамата си представят финал в Шампионската лига, а не плейофите в НБА. Всичко се променя със случайна среща. Спирос Велиниатис, местен скаут и треньор, вижда потенциала на 12-годишния Янис и братята му. "В Сеполия има две игрища едно до друго. На едното играеха баскетбол, на другото Янис и братята му се гонеха. Видях не само човек с изключително усещане за смяна на посоката, но и със страст за победа. Ако имаш око за талант, можеш да го забележиш и без да е с топка в крака или ръце", казва треньорът.
От този момент, докато другите настоящи звезди в НБА вече са тренирали хиляди часове, Янис започва почти от нулата - учи се на дрибъл и елементарна стрелба. Велиниатис води битка на два фронта - трябва да убеди сем. Адетокумбо, че баскетболът си заслужава, и да убеди отбор, че Янис си заслужава риска. "Децата от Африка не уважават баскетбола. Футболът и атлетиката са единствените им опции да печелят пари. От друга страна, големите клубове в Гърция знаят трудностите, до които може да доведе вземането на деца от тези малцинства. Те знаят проблемите в тези квартали, знаят, че тези деца работят и може да не дойдат на тренировка. Това не е расизъм, просто такова е обществото", казва треньорът.
"Филатлитикос", клуб от III дивизия, търси отчаяно таланти и предлага да намери стабилна работа на Чарлз и Вероника, ако Янис и Танасис са редовни на тренировки. А братята са отдадени. Прекарват някои нощи на гумените подложки в залата, защото са прекалено изтощени да се приберат. Братското съперничество ги кара да стават по-добри. Гледат записи в YouTube на звездите в НБА по интернет клубове. Алън Айвърсън е любимец на Янис. На 17 г. той и братята му още помагат за уличната търговия. Но още преди това Янис осъзнава, че има и друга алтернатива за пари.
"Бях на 15, Танасис беше звездата на тима. Тренирахме, той атакуваше, а аз избих топката от ръцете му. Взех я, той тръгна след мен, но го удържах, а след това направих забивка през него. Когато се прибрах, първо казах на баща ми какво е станало. Осъзнах, че щом мога да направя това срещу батко ми, който най-добре знае моите силни и слаби страни, значи мога да го правя срещу всекиго", казва Янис.
Тъй като в началото е прекалено слаб физически, той започва като пойнт гард. Постепенно трупа мускулна маса, развива играта си и вече може да играе на всички пет позиции. В последния си мач за младежкия отбор вкарва 50 т. Обаче без паспорт, ничий гражданин, Янис не получава шанс да се покаже на по-високо ниво, забраняват му да играе в елитната дивизия и за младежките отбори на Гърция. Но около него вече се шуми, а клиповете с изявите му привличат скаутите на НБА. Представители на 29 от 30-те отбора в НБА минават 10-часовия полет и гледат Янис в малката зала на клуба му. Само "Ню Йорк Никс" не праща човек. Проблемът е, че заради липсата на паспорт Адетокумбо не може да пътува до САЩ.
На 9 май 2013 г., след 2-годишно чакане и по-малко от 2 месеца преди драфта, гръцкото правителство издава паспорт на Янис. Решението на "Милуоки" да го изберат под №15 в драфта изглежда малко странно тогава, но 6 години по-късно вече не е така. Тъй като е започнал късно, Янис още се развива. Тактически е по-умен, физически е по-силен. През този сезон той изведе "Милуоки" до плейофи за първи път от 18 г. и до финал в Източната конференция, загубен от бъдещия шампион "Торонто". Той вече е една от големите звезди в НБА и заслужено бе избран за най-полезен играч (MVP). На церемонията Янис благодари на братята си, на майка си, но и на баща си, който почина от инфаркт през септември 2017-а.
"Още не мога да гледам видео от речта си. Ставам емоционален. Когато погледнах хората, видях целия си живот. Помислих си: "Как, по дяволите, стигнах дотук?"
Миналото в Гърция със сигурност му помага. Той с гордост представя страната, въпреки че е имал проблеми заради своя произход. Макар че повечето гърци го подкрепят, през 2013 г. Николаос Михалолиакос, лидер на крайнодясната партия "Златна зора", призова Янис да бъде арестуван и депортиран. През 2017 г. университетски професор го нарече "черен човек, който се преструва на грък". Янис не се впечатлява. "Дали си черен или бял, няма значение. Ако си роден и си израснал в тази страна, ти си грък. Какъв друг може да си? Много хора ме питат дали съм нигериец. Да, разбира се, имам нигерийски корени, родителите ми са от Нигерия, но аз съм грък. Защо да съм по-малко грък от други? Защото съм черен? Стига, човече..."
Янис е доволен, че през 2015 г. гръцкото правителство промени закона и вече улесни даването на гражданство на деца на чужденци, родени и израснали в Гърция. "Стана доста по-добре. Вече го виждам. Промениха закона и мисля, че има нещо общо и с мен. Много деца на мигранти ще получат възможности като мен", завършва Адетокумбо.
