Когато в началото на века Карло Анчелоти започна да постига с "Милан" същинските успехи в треньорската си кариера във футбола, медиите заговориха за него като за Татко Карло (асоциация с бащата на Пинокио). Този прякор съпътства наставника и по-нататък, но все по-често за него започва да се говори и като за Единствения.
И тук не се търси никакъв аналог със Специалния (Жозе Моуриньо), а причината е, че нови и нови постижения в най-популярния спорт са записани само на името на Анчелоти.
На 30 април той изведе "Реал" до шампионска титла на Испания и стана първият наставник, който е печелил и петте големи клубни първенства - Италия (с "Милан" - 2004), Англия (с "Челси" - 2010), Франция (с "Пари Сен Жермен" - 2013), Германия (с "Байерн" - 2017) и Испания (с "Реал" - 2022). Като се замисли човек за динамиката във футбола и честите треньорски смени, това е наистина впечатляващ успех.
Както и още два други от последните дни - най-възрастният специалист, печелил титлата в Испания (62 г. и 325 дни), и първият треньор, който има пет финала в Шампионската лига. При това три от четирите му досегашни финала са спечелени (два пъти с "Милан" - 2003 и 2007, и веднъж с "Реал" - 2014). Загубен бе само фамозният мач с "Ливърпул" през 2005 г. в Истанбул. А сега същият този съперник ще чака Анчелоти на петия му финал - на 28 май на "Стад дьо Франс" в Париж.
Карло Анчелоти не е единственият, но е сред единиците, преуспели и като футболисти, и като треньори. Трикратен шампион на Италия като играч (веднъж с "Рома" - 1983, два пъти с "Милан" - 1988, 1992), двукратен носител на КЕШ с "Милан" (1989, 1990), печелил е Междуконтиненталната купа (1989, 1990). Става трети на Мондиал `90 с националния тим на Италия, за който има общо 26 мача и 1 гол.
Предвид всички успехи е нормално италианецът да е претръпнал и трудно да излиза от равновесие. И това е така - той е
известен с невероятното си спокойствие
Но понякога се пропуква - след реванша от 1/2-финалите в Шампионската лига срещу "Манчестър Сити" (3:1) на 4 май той се разплака и се наложи синът му Давиде (който е в екипа му в "Реал") да го успокоява.
"Най-вероятно ще приключа кариерата си след "Реал". Но не казвам, че ще спра скоро. Ако клубът поиска да остана на поста още 10 години, ще остана. Искам да имам повече време с внуците ми (б. р. - синовете на Давиде - Лукас и Леон), да пътувам с жена ми (б. р. - втората му съпруга Мариан Макклей). Има толкова много неща, които ми се налага да отлагам. Никога не съм бил в Австралия, в Рио де Жанейро. За съжаление, невъзможно ми е да правя всичко това сега, но ще се заема, щом приключа кариерата си", разказва треньорът, който до момента има 22 спечелени трофея.
Какво мислят за него играчите
Интересно е как е възприеман Анчелоти в отборите, които е водил. Общото мнение е, че италианецът успява не толкова с брилянтна тактика, колкото с въздействието си върху футболистите. Поемайки един отбор, той влиза в съблекалнята и я печели.
Халфът Тиаго Алкантара си спомня от съвместния им престой в "Байерн", че е било невероятно усещане как този треньор е давал свобода на терена и е имал пълно доверие в играчите си.
"Понякога той има някои съмнения кого да пусне в игра и кого - не. Ние гледаме мачовете през нашите очи и му даваме своите идеи. Това е невероятно. Окончателното решение взима винаги той, но му е интересно и нашето мнение", разказва пък халфът на "Реал" Тони Кроос.
Съотборникът му Лука Модрич допълва: "Много се зарадвахме, когато разбрахме, че се връща в "Реал". Предишния път беше чудесно с него. А сега той успя пак да върне вярата в тима. Невероятно е как управлява отбора. Според мен е един от най-великите треньори в историята на футбола!"
И в останалите отбори са впечатлени от неговото спокойствие, благ характер, учтиви маниери, отлично чувство за хумор, създаването на добра атмосфера, но и същевременно уменията му да мотивира футболистите.
"Аз наистина съм тих и спокоен. Това е, защото край мен никога не е имало лоши хора. Баща ми беше спокоен и тих, първият ми учител - също, а и първият ми треньор. Не знам дали такъв характер е подходящ за треньор, но не мисля да го прикривам. Трябва да съм честен с футболистите, с клубовете, в които работя", казва Карло.
Всъщност е много рядка гледка да се види Анчелоти да излиза от релси. Най-често раздразнението му е издадено от... лявата му вежда, която се повдига многозначително.
"Понякога сам на себе си се учудвам на веждата си. Нямам обяснение. Гледам свое телевизионно интервю и си мисля: "Охо, на това му се вика вежда!". А след това осъзнавам, че е моята. И за мен е загадка защо така се вдига", опитва се да отбие топката Анчелоти.
Но един от бившите му помощници в "Милан" - Филипо Гали, разказва: "Карло си има слабост. Ако лявата му вежда се повдигне, значи има нещо, което го изнервя. Това е характерна негова черта. Лицето му го издава."
