В началото на сезона генералният секретар на УЕФА и отговорник за европейските клубни турнири Джорджо Маркети обяви, че организацията ще послуша съвета на водещите треньори в Европа и ще преразгледа правилото за гол на чужд терен.
"Треньорите са на мнение, че вече не е толкова трудно да се вкара гол като гост и правилото е отживелица. Те смятат, че то трябва да се преразгледа. Това и ще направим", заяви той след среща, в която участваха Диего Симеоне ("Атлетико"), Унай Емери ("Арсенал"), Рафаел Бенитес ("Нюкасъл"), Масимилиано Алегри ("Ювентус"), Карло Анчелоти ("Наполи"), Томас Тухел ("Пари Сен Жермен"), Жозе Моуриньо, Арсен Венгер и др.
Да, странични наблюдатели и фенове считат, че така футболът е по-драматичен. Най-прясното доказателство е реваншът в 1/4-финалите в Шампионската лига "Манчестър С" - "Тотнъм", който завърши 4:3. Ако не бе правилото за гол на гостуващия тим, драмата с отмененото попадение на Рахийм Стърлинг в 90-ата мин. не би била толкова голяма, а мачът щеше да отиде в продължения.
Историята на правилото
То е въведено в средата на 60-те години на миналия век. Благодарение на него отпада необходимостта от провеждане на допълнителен, трети двубой, ако победителят не е бил излъчен след първите два. Освен това е елиминиран жестокият метод за определяне на победител чрез жребий с хвърлена монета, ако и третият мач не излъчи победител. Конкретен повод за въвеждането става 1/4-финалът от КЕШ през сезон 1964/65, в който "Ливърпул" елиминира "Кьолн" чрез жребий след 0:0 в първия и втория мач и 2:2 в третия. Куриозното е, че се е наложило монетата да бъде хвърлена втори път, след като при първия опит пада на ръбче върху тревата.
Съществували са и второстепенни причини - пътуването из Европа по онова време е било по-сложно, а и скъпо, затова клубовете не били въодушевени да играят трети мач. Също така имало и тенденция при гостуванията (най-вече в първи мачове) - отборите често не били запознати със стила при домакинстване на съперника, нито със стадиона им и качеството на тревата, затова и за по-сигурно излизали да играят дефанзивно, надявайки се на победа в реванша на свой терен. По тази причина и гостите записвали рядко победи в евротурнирите (само в 19% от мачовете), а УЕФА търсела начин да промени тенденцията. Тогава нововъведението проработило и поведението на гостуващите тимове се променило, те станали по-заинтересовани да атакуват и да бележат голове навън.
Това правило става причина по-късно за знаменити обрати. Сред по-пресните в съзнанието са 1/4-финалът в Шампионската лига от миналия сезон между "Рома" и "Барселона", когато след уж безнадеждното 1:4 на ст. "Камп Ноу" римляните стигнаха до необходимия им успех с 3:0 у дома. А пък "Барса" успя да превъзмогне правилото през сезон 2016/17, когато след още по-катастрофалното 0:4 от "Пари Сен Жермен" в Париж допусна като домакин гол от френския тим, но достигна до немислимото - 6:1.
В днешни дни вече не е актуално
Около половин век по-късно ситуацията коренно е променена - сега вече гостите печелят 28% от двубоите. А първи противници на правилото станаха треньорите на големите клубове. Венгер например се обяви против още през 2008 г.
"Тактическата тежест на гола при гостувания сега вече е твърде висока. Домакините вече предпочитат да завършат 0:0 и вместо положителен ефект ние получаваме просто затворена игра", оплака се тогава французинът.
И е прав - подобно изкуствено разграничаване на головете кара отборите да играят много внимателно, тъй като всеки треньор предпочита първо да минимализира рисковете. Отборите вече все по-рядко атакуват при домакинствата си и им е много по-важно да вкарат точно като гости. Но пък статистически погледнато не е и съвсем така. От 2003 г. едва 10% от първите двубои завършват 0:0. Дори и в груповите фази 0:0 се получава в 9.4% от мачовете. Твърде малък процент, за да се счете за тенденция.
Противниците на правилото уверяват, че то е ключово по време на продълженията. Но пък от 1970 до 2013 г. в евротурнирите има 198 мача, в които победителят е определен след изиграването на редовните 90 минути. Тогава правилото за гол на чужд терен се оказва решаващо в едва 14 случая. На фона на разглеждания период това е твърде нищожно.
През миналата година Диего Симеоне също се оплака: "УЕФА трябва да помисли за това колко е трудно да приемеш съперника си в реванша. Ако другият тим има допълнителни 30 минути, за да вкара такъв ценен гол, то домакините нямат подобно предимство."
Аржентинецът също е прав, но не съвсем. Чисто статистически домакините и без това побеждават много по-често, а при това положение отмяната на правилото ще даде наистина прекалено предимство за тези, които играят на свой терен.
Сега в допълнителното време в 1/4 от мачовете побеждават домакините, в 21% - гостите, а в 54% от случаите се стига до дузпи. Ако отпадне правилото за гол при гостувания, статистиката би била съответно 25%-14%-61%. Това би дало почти двойно по-малко предимство на гостите, т.е. не би било подходящо да се отменя правилото.
Не бива да се подминава и психологическият ефект. Райън Бойко от Харвард проучил мачове от английската Висша лига от 1992 до 2006 г. и открил, че на всеки 10 000 души публика на трибуните отборът домакин вкарва 0,1% повече голове. Но тук по-скоро не бива да се търси тенденция, а се разглеждат определени отношения.
И все пак...
Кардинално погледнато, половин век след въвеждане на правилото футболът се промени много - качеството на терените се повиши, разузнаването на противника стана по-лесно и достъпно, футболистите понасят по-леко полетите. Сега разликата в стойността на головете провокира домакините към по-предпазлива игра в първия мач. Така домакинските отбори с всяко изминало десетилетие вкарват все по-малко, а пропускат все повече, включително и заради предпазливите стратегии. Това свежда до минимум предимството на домакините от началото на 90-те, когато съвременният футбол прави голяма крачка в развитието си и стана все по-офанзивен. Статистиката също сочи, че няма домашно предимство. И по подобен начин се губи практическата стойност на правилото за гол при гостувания. Стига се до парадокс, че правилото, създадено, за да подкани гостите да атакуват, всъщност принуждава домакините да се защитават.
В наши дни единственият плюс на правилото остава допълнителната доза драматизъм. А от своя страна УЕФА няма ясно обявена идея с какво да замести правилото, нито как да го промени. Затова най-вероятно ще се стигне до частичната му отмяна. В цялата неясна ситуация е сигурно само, че остават едва няколко сезона (а може би дори само един), в които да се наслаждаваме на драми, подобни на "Манчестър С" - "Тотнъм", когато един гол може да преобърне развоя на мача само за секунда. В крайна сметка обаче тези ситуации създават неповторими емоции, но са по-скоро несправедливи и явно ще отидат в историята.
