Какво повече може да се каже за "Найки", освен че в оспорвана конкуренция фирмата отново е най-големият лицемер в световния спорт?
В кампанията си "Мечтайте по-лудо" спортният гигант се обръща към жените, насочвайки вниманието към дами, които са разбили бариери и са вдъхновили следващото поколение, но в същото време казва на други спортистки, като лекоатлетките Алисън Филикс и Алисия Монтаньо, че ще прекрати временно или ще намали парите по договорите им, докато са бременни.
Фирмата води антидопингови кампании, а същевременно спонсорира наказвания два пъти за допинг спринтьор Джъстин Гатлин. Доскоро пък имаше за изпълнителен директор Марк Паркър, който не виждаше нищо лошо да обсъжда експерименти с тестостерон с треньора Алберто Салазар, който пък преди 4-годишното си наказание за допинг беше начело на най-престижния тренировъчен проект на фирмата - "Орегон". "Найки" продава кецове "Еър Джордан", наречени "Направи правилното нещо", но, изглежда, не може да последва собствения си съвет.
Дори когато бившата атлетка Мери Кейн разказа пред "Ню Йорк таймс", че е била "емоционално и физически насилена от система, създадена от Салазар и одобрена от "Найки", компанията не можеше да си помогне. Кейн обвини Салазар, че я е карал да става "по-слаба, и по-слаба, и по-слаба" и да свали теглото си до 51,7 кг. В резултат на това менструацията й спряла за 3 години, тя счупила 5 кости, тъй като развила остеопороза, започнала да се самонаранява и мислела за самоубийство.
"Алберто постоянно ме караше да свалям килограми. Искаше да съм под 114 паунда (51,7 кг). Обикновено ме мереше пред съотборниците и ме унижаваше публично, ако тежа повече. Искаше да ми дава противозачатъчни хапчета и диуретици, за да свалям килограми. Чувствах се толкова уплашена и сама, чувствах се в капан и започнах да мисля за самоубийство. Започнах да се режа, някои хора ме видяха да го правя. И никой не направи или не каза нищо", разказа Кейн, която е считана за следващата нова звезда в атлетиката. Тя разказва на родителите си, а те веднага я прибират от лагера. "Не мислех за олимпиадата, опитвах се да оцелея", допълва вече бившата атлетка.
Салазар отрича обвиненията ѝ. От "Найки" пък твърдят, че ги приемат "изключително сериозно" и че те са "напълно несъответстващи с ценностите на компанията", но в същото време твърдят, че Кейн е поискала да се присъедини отново към проекта на Салазар в Орегон през април. Някой от старшия пиар отдел на "Найки" трябваше да им посочи, че това не само прави компанията да изглежда дребнава, но е и дълбоко коравосърдечен отговор спрямо една много уязвима млада жена.
Осем атлети от проекта "Орегон" обаче потвърдиха пред "Спортс Илюстрейтид" думите на Кейн, а отговорът на самата Мери беше сърцераздирателен, но и впечатляващо силен: "Исках затваряне, исках извинение заради това, че никога не ми помогна, докато се наранявах, и в моето собствено, тъжно и никога напълно излекувано сърце, все още исках Алберто да ме приеме обратно. Още го обичах. Защото, когато оставим хора да ни пречупят емоционално, ние се стремим повече от всичко към тяхното одобрение." След нейните думи други атлетки също разкриха, че Салазар е имал мания по теглото им. Но към кого са можели да се обърнат, при положение че Кейн твърди, че в проекта "Орегон" не е имало нито диетолог, нито психолог?
Другата трагедия е, че "Найки" е най-големият поддръжник на леката атлетика, спонсорира стотици звезди и няколко национални федерации начело с тези на САЩ и Великобритания. Ако компанията оттегли доларите си, спортът ще изпадне в още по-голяма криза. Това дава на "Найки" огромна потенциална сила да прави добро, да признава провалите си в миналото и да обещава, че ще започне реформа. Но въпреки това фирмата избра друг път. И така спортът все още се спъва, разпада се и пропада.
Но не само в "Найки" гласовете на атлетките не се чуват от управляващите. Това става в целия спорт. Часове преди Кейн да говори, международната асоциация по лека атлетика (IAAF) обяви, че премахва (или ограничава) няколко дисциплини, сред които 200 м стийпълчейз и троен скок, от програмата на престижната Диамантена лига през 2020 г., а турнирите вече ще са по 90 минути, а не по 2 часа, както досега. Причината, според президента на IAAF Себастиан Коу, е да се направи "по-бърза, по-вълнуваща световна лига, която да представя спорта". Няма нито един атлет, който да е съгласен с това решение, взето след проучване чрез интернет в Китай, Франция, Южна Африка и САЩ, анкети след турнири в Белгия, Великобритания и Швейцария, както и с гласуване в социалните мрежи.
В тези методи има очевидни дупки. Ако IAAF беше питала хора от Кения и Етиопия, състезанията на 5000 м и 3000 м с препятствия ще са сред най-популярните дисциплини. В Колумбия ще е тройният скок (заради олимпийската шампионка Катрин Ибаргуен). Изглежда много странно, че стартове на 200 м ще има само от време на време, съдейки по това, че при мъжете в тях участва Ноа Лайлс (САЩ), считан за следващия Юсейн Болт, а при жените - Дина Ашър-Смит (Вбр), за която Коу сам каза, че може да е лицето на олимпийските игри в Токио през 2020 г.
Коу е фен на футбола. Той трябва да знае, че всеки умен мениджър слага звездите си на най-добрите позиции. Да бъдат махнати толкова дисциплини е особено странно, след като наскоро IAAF изтъкна факта, че 43 държави са спечелили медали на световното първенство в Доха.
Междувременно Кейн призова за по-голямо предпазване на младите атлетки и каза, че това е ключова промяна, която спортът трябва да предприеме. "Нужни са повече жени на власт. Част от мен се чуди: ако бях работила с повече жени - психоложки, диетоложки, дори треньорки, къде щях да бъда днес."
Разбира се, че е права. Но това не е достатъчно. Атлетите се нуждаят отчаяно от силен и независим съюз, който да ги представлява и да ги пази. Това ще помогне за подсигуряване, че спонсорите и федерациите ще правят правилните неща, а освен това ще е мярка срещу треньорите, които се грижат повече за победите, а не за предпазването на атлетите си. И най-вече - звездите в атлетиката трябва да говорят. Разбира се, критикуването на федерация, треньор или спонсор върви с рисковете да бъдеш маргинализиран или отлъчен. Но ако атлетите не говорят за проблемите, които срещат, кой ще ги чуе?
