Клишето "криза в детско-юношеския футбол" се изразява (в най-синтезиран вид) в следното - от близо 20 години собствениците на елитните професионални клубове предпочитат да разчитат повече на чужденци или опитни български играчи, обиколили поне по 5-6 клуба преди това. Целта - търсене на бързи резултати, различни интереси при трансферите на чужденци и т.н.
В резултат на това почти не се дава възможност за изява на собствени юноши, а възпитаниците от школите най-често търсят някаква реализация във вторите и третите дивизии. В самите школи не се работи по централизирана система, а на парче. Разчита се на средства от родителите чрез месечни такси. Треньорите са в разкрачено положение. Често се толерират синове от по-заможни семейства за сметка на талантливите.
А когато юношите навършат 18 г. и дойде време за първи професионален договор, повечето от тях не са готови за мъжкия футбол - нещо, което е като закон в академиите във всички страни на запад от Калотина. От това страда като цяло качеството на футбола ни, феновете с разочарование гледат как в отборите им е пълно с чужденци, а собствените кадри се броят на пръстите на едната ръка. И на фона на тази тъжна картинка юношеските ни гарнитури от дълги години кретат, а достигането на националите до 17 г. до Евро 2022 се счита за чутовен успех и е изключение от правилото.
Разбира се, това е само върхът на айсберга от проблеми. И в БФС въпреки острите критики от опозицията съзнават това. В резултат се
опитват да влияят на ситуацията с административни мерки
Последните такива бяха взети съвсем наскоро. За всички отбори в Трета лига от сезон 2022/23 ще се въведе задължително изискване за наличие на поне трима футболисти до 23 г. в игра, при това през целия мач. Ако трябва да се смени някой от тях, на мястото му също трябва да влезе млад играч до 23 г. В допълнение - при аматьорите ще могат да играят вече футболисти с професионални договори. Но това ще важи само за играчите от вторите (или третите) отбори на елитните ни клубове, които ще бъдат заявени за участие в Трета лига.
Малка стъпка, но по-добре от никаква. И дано поне мерките за развитие на млади таланти проработят в третото ниво на футбола ни, след като на по-горните нямаха успех. Защото не е като да е нямало опити БФС да подобри ситуацията. Но те все бяха типично нашенски, вместо да се използва широко разпространената и доказана практика за налагане на централизирана програма за развитие. Впрочем имаше някакви опити за въвеждане на подобна практика, дори Изпълкомът гласува плана за развитие на тогавашния национален селекционер Красимир Балъков в началото на октомври 2019 г., но всичко си остана дотам след последвалата оставка на Борислав Михайлов.
Нека си припомним някои предишни мерки. През януари 2021 г. БФС реши професионалните ни клубове да получават по 250 лв. за играл поне 45 минути българин до 21 г. Но
бонусът е максимум 500 лв. на мач,
т.е. няма значение дали на терена ще има двама, трима или повече млади футболисти. И от клубовете счетоха, че евентуалната изгода (грубо 2000 лв. на месец, 18 000 лв. на сезон) не би им помогнала особено, че да се съобразяват. За разлика от държави като Германия, Австрия, Унгария и т.н., където подобни бонуси формират значителна част от клубните бюджети.
Преди това - през сезон 2015/16, бе решено всеки клуб от елита да пуска като титуляр поне един играч до 21 г. Тогава доста треньори се изхитриха и сменяха младоците на почивката (понякога и преди това) под предлог контузия. С което ситуацията стана унизителна. Илюстрация, че това бе недомислица, е фактът, че тогава от членовете на УЕФА само в Казахстан имаше подобно правило, но там то бе отменено. Разбира се, и при нас отпадна малко по-късно, след като стана ясно, че се намери чалъм и за тази мярка.
Дали ще успеят новите опити на БФС да даде шанс на младите футболисти? Вероятно да, но резултатът няма да е светкавичен, тъй като все пак става въпрос за развиване на таланти в Трета лига. А оттам пътят до големия футбол е по-дълъг. И не е ясно дали междувременно няма да дойде акъл за някоя друга мярка, която да отмени предишната. Не би било учудващо, все пак говорим за български футбол.
"Пирин" и "Левски" дават най-много време за игра на свои кадри
Българската Първа лига бе включена в проучване, обхванало 40 клубни първенства по цял свят, което показва кои отбори по колко време за игра дават на свои юноши. Данните са от началото на сезон 2021/22 до 19 април т.г. и обхващат първата фаза на шампионата ни, т.е. 26-те редовни кръга. Друго уточнение е, че не става въпрос само за млади играчи, а за възпитаници на клубните школи изобщо, без значение на възрастта им.
Според събраната информация най-много време в игра (от общото време на футболистите в отбора) са били собствените кадри на "Пирин" (50,6%), следвани от тези в "Левски" (44,4%). В това отношение двата клуба се открояват далеч пред останалите в елита. За сравнение третият - "Черно море", дава 27,9% игрово време на юношите си. "Славия", който от години има целенасочена политика за налагане на свои играчи, е чак на четвърта позиция по този показател с 16,7% дадено време за игра на юноши. Следват пловдивските "Локомотив" (12.4%) и "Ботев" (10.5%).
Всички останали 8 отбора са с едноцифрени проценти. Дори "ЦСКА 1948" е с 0%, тъй като не е пуснал в игра нито един възпитаник на клубната академия. Съвсем близо в това отношение е "Арда" с 0,1% игрово време, което е дадено на един-единствен юноша (халфа Николай Горанчев, 18 г.). Само един юноша в редовния сезон е пускал и "Лудогорец" (Доминик Янков), но пък той има процентно доста повече игрово време (4,8%). В първия мач от втората фаза (4:1 над "Славия") в игра влезе и 22-годишният защитник Тихомир Димитров, също собствен кадър, но той не влиза в разглежданата статистика. На дъното с малко използвани свои юноши са още "Царско село" (трима), "ЦСКА-София" и "Берое" (по четирима).
Челното място по пуснати в игра собствени кадри е за "Левски" (13). Следват "Черно море" (11 юноши), "Пирин" (10), "Славия" (8) и т.н.
