Пакет от предложения за развитието на футбола ни представи екип от експерти в края на миналата седмица. "Концепция за оптимизиране и преструктуриране на системата на българския футбол" дава интересни идеи, чието приложение действително може да помогне за решаването на основните проблеми на играта у нас - липсата на достатъчно масовост сред подрастващите, финансирането на клубовете в детско-юношеския футбол, стимулиране на развитието на спортното майсторство и др.
"Бих казал, че в определени отношения тази концепция е истински научен труд. Тя е плод от задълбочени над 2-годишни изследвания и анализи на всякакво ниво - от чисто демографски, през икономически до спортни процеси. Надявам се да сме от полза на БФС и с нашата усърдна и напълно безкористна работа да помогнем за по-доброто бъдеще на любимата ни игра", коментира лидерът на неформалната група специалисти - футболният агент Петьо Костадинов.
Концепцията е предоставена на стратегическия мениджър на БФС Андрей Петров. Оттам нататък предстои да се види
дали във футболния съюз ще вземат предвид генерираните идеи
и предложения, или те ще станат поредните, които минават в графата "интересни, но нереализирани". Засега от БФС публикуваха лаконично резюме, че е представена подобна концепция, без да се влиза в никакви детайли. Всъщност цялостната разработка се появи само в един-два сайта.
Затова е и хубаво да се видят акцентите в нея. Веднага бие на очи, че четири дебело (и неколкократно) подчертани съвета са познати още от концепцията на БФС за развитие на футбола в периода 2018 - 2022, за която президентът Борислав Михайлов се похвали шумно, че е изпълнена на 100%, но всъщност се оказа, че далеч не е така.
Въпросните съвети са - мащабна работа още от детските градини за приобщаване на децата към футбола в силната конкуренция на електронните устройства; масирана кампания за популяризиране на девическия и женския футбол; възраждане на училищните шампионати; рязко засилване на рекламните кампании за футболната игра с помощта на държавните институции и националните медии.
Сега е отчетена мрачната картина, която способства за ниското ниво на футбола ни - тежка демографска криза и спад на броя на учениците в България, нисък брутен вътрешен продукт, който води до отрицателен инвестиционен ефект за 99% от клубовете у нас и т.н. Посочва се, че букмейкърски компании осигуряват близо 60% от приходите в професионалните и аматьорските клубове.
Сред носещите колони
на новата концепция е създаване на две подлиги на професионалния футбол. В стълбицата те стоят под Втора лига и над Трета лига. Подлигите могат да бъдат разделени на регионален принцип - Север/Юг или Изток/Запад. Задължително всички отбори от елита трябва да представят свои дублиращи отбори в тези дивизии. В мачовете там пък се предлага като титуляри да започват поне трима футболисти до 19 г. и поне още двама до 23 г., като всички те да играят по минимум 45 минути.
Също така се предлага въвеждане на ежемесечни лагери на проектонационалите за всички възрасти в юношеския футбол, които да се провеждат на регионален принцип - на базата на БФС в Бояна, в Правец, в Коматево, в Стара Загора, в Сливен, в Разград и в КК "Албена".
Друга важна стъпка е отпадането на задължението на аматьорските клубове да имат юношески формации. Това би свило бюджета на тези клубове, което може да улесни издръжката им. Съществуването на детско-юношески школи по места може да бъде осигурено по друг начин - кандидатстване на проектен принцип. А финансирането на тези проекти може да се осигури от Единен фонд, създаден със средства от държавния бюджет, общините, фонд "Солидарност" на УЕФА, отчисления от трансфери и т.н.
Неколкократно е подчертано, че осъществяването на идеите и най-вече финансирането на футбола сред подрастващите е невъзможно без подкрепа от държавата и европейската футболна асоциация.
Още в началото на концепцията се посочва, че е съвсем реално тя да бъде приложена от сезон 2023/24. Стига да бъдат направени необходимите реорганизации от страна на БФС - сиреч да се прояви интерес към тези идеи и те да се приложат ефективно.
------------
Централата се опитва да навакса 16 години за два месеца
Вън от съмнение е, че през четирите мандата на Борислав Михайлов се наслоиха доста нерешени проблеми, които хвърлят сянка върху твърденията му, че управлението му е било много успешно. Кризата в националните отбори, съчетана с отлива на зрители, напразното очакване на ефективна стратегия за детско-юношеския футбол, бавният процес на дигитализация и модернизиране на футбола ни са само върхът на айсберга.
Изведнъж, около два месеца след предсрочния конгрес на 12 октомври м.г., се забеляза раздвижване в БФС. Направиха се няколко назначения, сред които най-шумно оповестеното бе това на Георги Иванов-Гонзо, който зае новосъздадения ключов пост на технически директор на БФС. За председател на Съдийската комисия бе назначен известният бивш унгарски рефер Виктор Кашай. Анонсирано бе включването на БФС в проекта на УЕФА "Футболни федерации на бъдещето". Въведена бе система за електронно картотекиране в аматьорския футбол. Договорени бяха две контроли в Катар - с домакините, които са в подготовка за Мондиал 2022 и със световния вицешампион Хърватия.
Стартирано бе и широкомащабно стратегическо проучване за българския футбол, за което бяха поканени да дадат мнение представители на клубове, школи, треньори, футболисти, съдии, деятели, синдикати, журналисти, футболни агенти и фенове.
Много е вероятно резултатите от допитването да бъдат представени на предстоящия конгрес на БФС, когато той бъде насрочен от съда или Изпълкома. На форума се очаква и Михайлов да разкрие готовата, но ревниво пазена в тайна стратегическа програма за развитието на българския футбол в периода 2022-2026.
Друг е въпросът доколко споменатото проучване и 4-годишна програма ще бъдат приложени, тъй като опитът с предишната концепция се оказа противоречив. Открит остава въпросът дали внезапната активност на БФС в рамките само на 40-ина дни след толкова години инертност не е само част от предизборния PR или наистина е "с мисъл за дългосрочното бъдеще на българския футбол", както уверява Борислав Михайлов.
