България ще иска да приеме мача за Суперкупата на Европа през 2023 г. Новината, разпространена у нас от Нова телевизия, всъщност се появи първоначално в руски медии. И звучи доста изненадващо предвид факта, че в момента страната ни не разполага със съоръжение, което да се доближава поне до средноевропейските стандарти.
Та в Русия обобщиха седемте града, които се съревновават за мачовете за европейската Суперкупа през 2022 и 2023 г. - София, Алмати (Казах), Белфаст (С. Ирл), Казан (Русия), Минск (Блрс), Тирана (Алб) и Хелзинки (Фин).
В България обаче явно са действали тихомълком от известно време насам по придвижването на документите. От БФС са потвърдили подаването на кандидатурата, но все още няма нищо обявено на сайта на футболния съюз. В понеделник след срещата си със собствениците на "Лудогорец", "ЦСКА-София" и "Левски", премиерът Бойко Борисов леко се поиздаде пред радио "Дарик": "Финал за Суперкупа на Европа могат да ни дадат веднага, но какъв е смисълът два големи отбора да дойдат и да изиграят тук един мач? Има смисъл, когато има изградена система (б.р. - Борисов визира система за развитие на детско-юношеския футбол)."
Завиден е оптимизмът на премиера, особено като се погледнат някои от вече готовите съоръжения в споменатите градове. Но Борисов явно е окуражен от някого, че шансовете ни са добри.
България не за пръв път кандидатства пред УЕФА без завършен стадион. През 2014 г. страната ни опита да получи мачове от Евро 2020, като представи проекта си за ст. "Славия", който срещу обещани от инвеститор 32 млн. евро трябваше да стане бижу за 33 000 зрители и на него да играе и националният отбор по футбол. От УЕФА, естествено, не взеха кандидатурата на сериозно. По-късно и самата идея за този стадион пропадна по различни причини.
С какво влизаме този път в битката? Присъствието тъкмо на София като кандидат автоматично означава, че като варианти отпадат Разград, Варна и Пловдив. На "Лудогорец Арена", който е най-близко до разбирането за нормален съвременен стадион, има за построяване още една трибуна - централната, но там съоръжението ще е с много малък капацитет - до около 14 000 души. Стадион "Христо Ботев" в Пловдив пък е на около година и половина от завършването си, ако работата по него се поднови сега (а поводи за подобен оптимизъм липсват). Но и той е предвиден за под 20 000 души (и по-точно 18 100). По последна информация от Варна пък бившият "Юрий Гагарин" може да бъде достроен с помощта и на държавата, като в момента се проучва дали не може капацитетът му да бъде разширен от 20 000 на 40 000 души. Последното може да се окаже ненужно, щом той не е предвиден в офертата за мача за Суперкупата на Европа. Стадион "Варна" е вариант за един от четирите, с които България ще влезе в съвместната кандидатура с Гърция, Румъния и Сърбия за Евро 2028 и Мондиал 2030. Но дали такава кандидатура ще има в крайна сметка, е доста особен въпрос, предвид смяната на властта в Гърция и крехките ни отношения със Сърбия в момента, да речем.
В София обаче също в момента няма нищо започнато като строеж, а само добри намерения. Предвид сложния казус с Борисовата градина е малко вероятно страната ни да кандидатства със ст. "Българска армия", тъй като е вероятно дори чисто документално нещата там да се затлачат. В допълнение няма избран проект измежду трите, които до момента ръководството на "ЦСКА-София" лансира пред медиите.
Остава "кокетното стадионче" за "стотина милиона", за което Бойко Борисов заговори през септември м.г. Но и това е още далеч от реалността, тъй като няма одобрен дори терен за строеж, камо ли осигурено финансиране от държавния бюджет, конкурс за проект и т.н.
Действително, получаването на домакинство за подобен мач е примамливо. Например тази година зрителите на ст. "Водафон парк" в Истанбул ще гледат сблъсъка "Ливърпул" - "Челси". Но - отново: Изобщо не е ясно дали в УЕФА ще се доверят само на добрите ни намерения, без да видят насреща реален стадион, с който се кандидатства.
