Легендата на българския баскетбол - Атанас Голомеев, който на 30 август в Пекин ще бъде въведен в Залата на славата, обяви, че това е "признание за целия ни баскетбол и награда за едно, да не кажа две поколения български баскетболисти."
71-годишният бивш център на "Академик" (Сф), "Левски" и националния тим обаче е песимист за този спорт: "За съжаление, България вече повече от 20 г. я няма на баскетболната карта. Като станахме 6-и на европейското първенство от 12 отбора, се крихме два месеца, защото хората ни питаха как може да сме толкова назад. Сега играем квалификации на квалификациите за европейско с 24 отбора".
Според него причината е в болезнения преход между две системи, когато не е имало пари. "Целият бюджет за спорт е около 90 млн. лв., колкото заплатата на един футболист или на един играч от НБА. Много изследвания са доказали, че всеки вложен лев в спорта се връща пет пъти. Но икономиката ни циклеше дълго време и нямаше откъде да дойдат тези средства - каза Голомеев. - За да имаме успешен спорт, не само баскетбол, трябва да има хора, които да набират състезатели още от училищата и детските градини, но вече почти няма такива треньори. Само на определени места все още школите се развиват - в Ботевград, Варна и донякъде в Бургас. Големи баскетболни центрове, като Пловдив и Видин например, напълно изчезнаха."
Голомеев смята, че "има високи момчета за баскетбол, но трябва да ги вкараме в залите".
"Работата е там, че треньорите получават мизерни заплати и им трябва някаква допълнителна работа, за да изхранват семействата си. Докато бях президент на федерацията между 1991 и 1993 г., продавахме столове, дезодоранти и какво ли не, само и само да намерим пари. В нормалните страни изготвяш план колко пари са ти нужни и го представяш пред министерството. Голям проблем е и липсата на подготвени кадри. Можещите хора отдавна абдикираха, виждайки, че няма смисъл. - каза още той. - Националният отбор е илюстрация на случващото се в баскетбола ни. Ние нямаме вътрешен шампионат, националите играят по 2-3 сериозни мача на сезон и не са подготвени за отговорни двубои. За да се сглоби отбор, той с години трябва да бъде заедно. А сега в деня преди мача не знаем кой ще играе, кой няма да играе. Освен това липсва лидер, който да се нагърби с това да вкара няколко решителни коша във важните моменти. Разбира се, има и позитиви - треньорският щаб работи много сериозно, но за мен най-големият проблем е, че националите нямат достатъчно мачове заедно".
