Безспорните факти, свързани с "ЦСКА-София", са два. Първо, това е преименуваният "Литекс". Второ, този клуб няма никаква правна връзка с 31-кратния шампион на България по футбол. По първата точка дебатът е абсолютно безпредметен. По втората е възможно да настъпят теоретични промени, ако някога фенското сдружение "Ред Енимълс" заплати 8 млн. лв. за активите и емблемата на фалиралия на 9 септември 2016 г. гранд ЦСКА.
Но защо тогава "ЦСКА-София" вече две години не просто претендира, а дори гръмко и яростно настоява, че е ЦСКА? По една извънредно проста причина - защото му се позволява. И това нагледно доказва гьобелсовата теория, че всичко е възможно, когато разполагаш с подходящ лост за публичен натиск. В безкритично и обезверено общество като българското дори не е нужно този инструмент да е особено мощен, важното е да е шумен и постоянен. А Гриша Ганчев разполага с премного покорни глашатаи - както в сектор Г, така и в гилдията на спортните журналисти. Иронията е, че и на двете места
слугуващите не са нищо повече от заслепени или добре платени запалянковци
Оказа се, че две години са напълно достатъчен период за мнозина да пренебрегнат дори моралния аспект на скандалната трансформация, станала на гърба на най-титулувания български футболен клуб. През лятото на 2016 г. "Чавдар" (Етрополе) купи "Литекс" (Ловеч), преименува "оранжевите" и премести адресната им регистрация на бул. "Драган Цанков" №3 в София, а болшинството от феновете на ЦСКА (да не говорим за останалите, изкушени от българския футбол) бяха потресени от грандиозната наглост. Впрочем тя започна още с абсурдния опит за прекръщаване на "армейците" на ФК "Лупи". Столицата беше осеяна с транспаранти "Литекс" не е ЦСКА", а на недвусмислено място категоричното послание беше изрисувано чрез графити - срещу офисите на Гриша Ганчев в кв. "Дианабад".
Разбира се, още тогава се намериха лумпени, които по най-грозен и просташки начин нападнаха вербално и физически юношите на живия по онова време ЦСКА, идващи на тренировки в Борисовата градина. Но те все още бяха по-скоро изключение. През лятото на 2018 г. обаче, редом до ядрото от т.нар. припознавачи, основната част от "червената" агитка е обратно на стадиона и пее легендарните "армейски" песни, неосъзнавайки, че подкрепя един самозван отбор.
Това нямаше да е възможно без активната помощ на държавата. Същата тази държава, която всъщност е най-ощетена от подмяната, спомогна дейно за осъществяването й. Нали никой не смята, че "ЦСКА-София" щеше да се радва на подобна подкрепа, ако не играеше на ст. "Българска армия" и не тренираше на базата в Панчарево? А това се случва единствено благодарение на спортния министър Красен Кралев.
През 2016 г. подопечното му ведомство едностранно прекрати договора на ЦСКА за ползване на двете бази и позволи на прясно преименувания "Литекс" да заиграе на "Армията" (при първоначалното подаване на документите за Първа лига "ЦСКА-София" бе заявил Националния стадион "Васил Левски" като свой домакински терен). Именно около този договор за временно ползване на базите останаха съмнения, тъй като дълго време не бе показван публично и се наложи изискването му по съдебен път. Накрая министерството го публикува и вътре излязоха любопитни подробности, които даваха яснота защо базите са били дадени тъкмо на "ЦСКА-София". Само два примера - клубът подава молба за "Българска армия" на 25 юли 2016 г., договорът със спортното министерство е подписан на 27-и, а на 29-и отборът вече домакинства там срещу "Славия" в I кръг на новосформираната Първа лига. За базата в Панчарево нещата се случват дори още по-бързо. Молбата е подадена на 16 септември и подписването на договора е още същия ден.
Последва конкурс за дългосрочно отдаване под наем на двата доста апетитни държавни имота, като единственият участник, който отговаряше на високите изискванията към кандидатите, бе отново клубът на Гриша Ганчев. Не че след подписването на договора в началото на тази година бяха направени забележими подобрения по ст. "Българска армия"...
Това нямаше да е възможно и без активната помощ на БФС. Или, в този случай, по-скоро без пасивността и снишаването на президента му Борислав Михайлов и неговото обкръжение. Вече повече от две години единственият легитимен орган у нас, който ясно и категорично може да заяви това ЦСКА ли е или не, не смее да обели и дума по темата. И как иначе, при положение че футболната централа е пряко зависима от присъствието на най-успешната марка в българския спорт в елитната си дивизия, за да поддържа жив критично ниския интерес към първенството. Да не говорим за платените тв канали, които биха били обречени без половината от аудиторията си.
Единствен изпълнителният директор на БФС Борислав Попов в самото начало на цирка направи плах опит да съобщи очевидната истина, че
историята на един клуб няма как да бъде прехвърлена на друг,
но устата му бързо бе запушена от безпощадния PR отдел на Гриша Ганчев. Самият Михайлов пък миналото лято каза нещо толкова абсурдно, че по-добре да беше продължил да си мълчи: "ЦСКА при нас не е нов клуб, а правоприемник на "Литекс". Но ние не го приемаме за "Литекс", а го приемаме за ЦСКА, защото си е сменил името."
Енигматичното съждение на боса на БФС беше изречено по повод опита му като член на Изпълкома на УЕФА да издейства на "ЦСКА-София" изключение по тригодишното правило за участие в евротурнирите, така че новосформираният клуб да играе в Лига Европа още първата година от съществуването си. Тогава номерът не мина, но адвокатският екип на Гриша Ганчев някак успя от втори опит и ето че този сезон преименуваният "Литекс" дебютира във втория по сила европейски клубен турнир, макар да навършва 3 години чак през 2019-а.
И досега остава загадка с какъв мотив УЕФА взе това решение, при положение че само 12 месеца по-рано от централата в Нион изрично подчертаха в становището си, че "ЦСКА-София" може да кандидатства за европейски лиценз най-рано за сезон 2019/2020 г. Точно тогава лъсна и двуличната игра на ръководството на бившия ловешки клуб - в жалбата пред спортния арбитражен съд (CAS) в Лозана юридическият екип черно на бяло съобщи, че новият отбор "не бива да се бърка с ЦСКА". В същото изложение беше написано, че дори използването на официалния сайт на стария клуб - CSKA.bg, и останалите канали в социалните мрежи е само "с маркетингова цел за привличане на повече фенове".
Тук идва логичният въпрос нима е достатъчно да привлечеш феновете на даден отбор на своя страна, за да се самопровъзгласиш за конкретен клуб по свой избор? Първосигналният отговор на разума е "не". Но примерите от българската история говорят друго. Миграцията и метаморфозите на футболни клубове у нас съвсем не водят началото си от вчера и "ЦСКА-София" въобще не е първият пример за брутална подмяна.
Прецедентът на елитно ниво стана през 2001 г., когато печално известният Георги Илиев прекръсти "Велбъжд" (Кюстендил) на "Локомотив" (Пловдив) и премести клуба в Града под тепетата. Първоначално този ход предизвика смут и гневни реакции сред "черно-белите" фенове, но само 3 години по-късно 40 000 излязоха по улиците да празнуват спечелената шампионска титла, обявена за първа в историята на "Локо". След още една година криминалният бос беше показно убит, но това е друга тема.
През 2011 г. същият този преобразуван клуб реши да добави допълнителни 10 години към "възрастта си" и обяви, че е основан през 1926-а, а не през 1936-а, та понастоящем "Локомотив" (Пд) се води на 92 г. Нищо че всъщност съществуването на оригиналния клуб бе преустановено на 23 юли 2001 г. с решение на Общото събрание. По идентичен сценарий на 5 май 2018 г. "ЦСКА-София" отпразнува
70-годишнината на ЦСКА, обявен във фалит на 9 септември 2016 г.
От сегашните членове на Първа професионална лига още четири тима през годините минаха през процеси на сливания, вливания, заличавания и преименувания, за да продължат съществуването си: "Берое" (Стара Загора) чрез "Олимпик" (Тетевен); "Ботев" (Пловдив) чрез "Металик" (Сопот); "Етър" (Велико Търново) чрез "Ботев" (Дебелец); и "Септември" (София) чрез "Конелиано" (Герман) и "Пирин" (Разлог). Исторически познати имена като "Локомотив" (София), "Дунав" (Русе) и "Лудогорец" (Разград) пък регистрираха чисто нови дружества, за да продължат традициите.
Такъв опит за рестарт се прави и с ЦСКА, но засега проектът "ЦСКА 1948" не среща необходимата подкрепа, за да претендира за истински правоприемник на славния клуб. Регистрираното през 2016 г. дружество от несъгласни с подмяната фенове тръгна по надлежния ред и само за две години изкачи първите две стъпала във футболната йерархия на България. Отборът е изграден почти изцяло от юноши и бивши играчи на "червените", а треньор е синът на клубната легенда Илия Вълов и дългогодишен капитан на ЦСКА Валентин Илиев.
Макар че, де факто, има много повече общо с автентичния клуб, "ЦСКА 1948" бива смазван от пропагандно-мутренската машина на Гриша Ганчев, която не се свени да набеждава потомствени "армейци" за "предатели". В комбинация с явно преобладаващото количество малодушни фенове това неизбежно се отразява на имиджа на новия клуб и при домакинския му дебют във Втора лига на Националния стадион "Васил Левски" се събраха не повече от 400-500 запалянковци. За сравнение, няколко дни по-късно на мача на "ЦСКА-София" срещу датския "Копенхаген" от Лига Европа на същото съоръжение дойдоха близо 20 000 привърженици.
С други думи феновете вече са взели своето решение относно това кой отбор според тях е новият ЦСКА. И при отсъствието на държавна или спортна институция, която да изрази категорична позиция, тази паралелна реалност постепенно ще се превърне в единствената. Затова тук вече всичко опира до морал - личен, групов, обществен... Ако статуквото се запази, сектор Г сам ще доубие всички изконни ценности на "червената" идея. Думи като чест, достойнство и армейски дух безвъзвратно се изпразват от съдържание. Но за онези, които въпреки всичко продължават да вярват в тях, клубът на Гриша Ганчев ще си остане просто "ЦСКА-София". С тире, в кавички.
