В четвъртък "Челси" обяви привличането на нов футболист, който да подсили колебливата защита на отбора. Френският национал Беноа Бадиашил (21 г.) бе закупен за 38 млн. евро от "Монако". По-впечатляваща от сумата обаче сякаш бе продължителността на договора му - 7.5 години, до юни 2030 г.

Дългият срок си има своето съвсем практично обяснение - клубът не само иска да се обвърже в перспектива с този талантлив централен защитник, но и да се погрижи за счетоводния баланс. Съгласно изискванията за финансов контрол, изразходваната сума се разпределя за целия период на договора - така всяка година се взема предвид в документите като равен дял (докато приходите от продажби са изцяло наведнъж). Тази мярка е особено важна, предвид това, че "Челси" вече похарчи 233 милиона евро за нови защитници само през този сезон.

Лондонският клуб вече е правил подобен ход (отново по същите причини), подписвайки през 2018 г. за 7 сезона със закупения за 80 млн. евро испански вратар Кепа Арисабалага. Да, договорът на Бадиашил е една идея по-дълъг - с половин година, и това го прави рекорден по дългосрочност за клуба. Но не и в света.

Всъщност в Англия няма футболист, който е обвързан за подобен период с клуба си, но има такива треньори. Бившият спортен директор (и за кратко треньор) на "ЦСКА-София" Алън Пардю например преподписва през 2012-а за 8 години мениджърския си контракт с "Нюкасъл", до лятото на 2020 г. Той обаче не изкарва и половината от този срок, като на 30 декември 2014 г. напуска поста.

Испания е далеч напред

В Испания обаче договорът на Беноа Бадиашил би се сторил дори кратък. Съвсем пресен пример има от "Леванте" - през юни м.г. клубът преподписа за 10 години с Пепелу (24 г.), до лятото на 2032 г. През 2021 г. пък "Осасуна" стори същото с талантливия халф Хон Монкайола и го обвърза до юни 2031 г.

В тази страна никой не приема подобни срокове за необичайни. Всичко започва от 1998 г., когато "Бетис" плати на "Сао Пауло" рекордните за времето си в световен мащаб 31.5 млн. евро за 20-годишния бразилец Денилсон. Тогава испанският клуб подписа за впечатляващите 11 години с нападателя, който обаче не успя да разгърне напълно потенциала си и да поведе отбора нагоре. Така след 7 сезона, през 2005 г., бразилецът бе продаден за едва 450 000 евро на "Бордо".

Несполучливият опит на "Бетис" обаче не притесни другите клубове в Испания и те решиха, че трябва да се залага на подобни дългосрочни контракти. През 2005 г. в "Барселона" осъзнаха огромния потенциал на Лионел Меси (тогава на 18 г.) и подписаха с него за още 9 години, до 2014 г. Също 9-годишен конктракт сключи през 2017 г. и Саул Нигес (тогава на 22 г.) с "Атлетико" (Мадрид). А през 2019 г. нападателят Иняки Уилямс (на 25 г. по това време) удължи също с 9 години договора си с "Атлетик" (Билбао), до юни 2028 г.

Има и три примера за "пожизнени" договори. През първото десетилетие на този век "Реал" (Мадрид) обяви, че предлага такива на легендите си Раул и Икер Касияс, а "Барселона" през 2017 г. - на Андрес Иниеста. Всъщност само имената на споразуменията се оказаха такива и те формално трябваше да се подновяват всяка година. В крайна сметка и в трите случая доживотните контракти не се получиха - през юли 2010 г. Раул премина със свободен трансфер в "Шалке 04", през юли 2015 г. Касияс се премести в "Порто" отново като свободен агент. А през юли 2018 г. Иниеста напусна "Барса" и се премести в японския "Висел Кобе" също без финансови претенции.