"Манчестър Сити" току-що стана шампион на Англия. За втора поредна година и за четвърти път през последните осем сезона. Но общо за едва шести път в близо 140-годишната история на клуба. Днес отборът тъне в охолство и успехите му не изненадват никого, но всъщност по-голямата част от тези век и половина "гражданите" прекарват в нищета и страдание.
При това най-лошият период в съществуването на "Сити" съвсем не е толкова отдавна - в средата и края на 90-те години на ХХ век клубът затъва в отчайващи дългове, изпада в трета дивизия и дори губи правата върху своята търговска марка. Няколко години отборът не може да продава фланелки и други фенски стоки, тъй като придобилите правата върху емблемата кредитори установяват цена от 60 000 паунда за артикул.
"Ако шейх Мансур беше купил отбора тогава, дори той щеше да се хване за главата. Клубът беше във фактически банкрут. Аз успях да изчистя дълговете едва след 18 месеца", спомня си тогавашният президент на "Манчестър Сити" Франсис Лий.
Тренировките по онова време се провеждат в спортния комплекс в "Мос Сайд" - не най-приветливия район в южната част на Манчестър.
По време на заниманията там е пълно с бездомници и алкохолици,
които редовно отправят обидни подвиквания към футболистите. Отговорникът по поддръжката на игрището Лий Джаксън си спомня, че по време на кризата дори бялата боя е била кът и често не е имало с какво да повтори очертанията на терена.
До 2002 г. "Сити" играе на архаичния стадион "Мейн Роуд", построен в началото на 20-те години и реновиран съществено само през 50-те и 70-те. През 2002 г. на клуба донякъде му провървява - Манчестър е домакин на Игрите на Британската общност и за целта градът построява чисто нов стадион, който впоследствие отдава за ползване на "небесносините". Строителството обаче не е съобразено с никакви клубни интереси и помещението, предвидено за музей на тима, е толкова малко, че напомня килер. Но така или иначе последният трофей на отбора е спечелен през 1976 г., така че всички отличия се побират лесно в "заличката на славата".
Към финансовите проблеми по естествен път се прибавят и спортни неуспехи. "Манчестър Сити" трудно запазва мястото си в Премиър лийг, а в същото време градският съперник "Манчестър Юнайтед" доминира както в Англия, така и в Европа и редовно унижава своите съседи в дербито. Местният вестник "Манчестър ивнинг нюз" на практика игнорира съществуването на клуба и за него пише само един журналист, при това само защото е привърженик на тима от малък.
Странно, но тези времена всъщност допадат на запалянковците. Марк Ходкинсън - автор на книгата "Синя луна: Долу сред мъртъвците", посветена на сезона на "Манчестър Сити" в третото ниво на английския футбол през 1998/99 г., е уверен, че феновете са се наслаждавали на онези мигове: "Ако направим една аналогия с магазините, то "Юнайтед" е големият супермаркет: безличен, стерилен, на който са нужни единствено вашите пари. А "Сити" дълго време беше малкото, уютно квартално магазинче до дома, където познатият продавач всеки ден се радва да те види и се интересува от твоите дела."
В началото на новия век клубът постепенно се измъква от сиромашията, а през лятото на 2007 г. изтегля печелившия билет. Тайландска фамилия начело с бизнесмена и доскорошен министър-председател на Тайланд Таксин Шинаватра купува "Манчестър Сити" за $43 млн. (и поема дълговете от $119 млн. в баланса на клуба). Още в същия трансферен прозорец "гражданите" стават основен играч на пазара и тимът започва да се появява в заглавията все по-често и все по-шумно.
Като за начало "Сити" взривява медиите с назначението на Свен-Горан Ериксон за треньор. Шведският специалист, който по онова време е на гребена на вълната в професията (работил за "Бенфика", "Сампдория", "Лацио" и шест години в националния отбор на Англия), поема отбор, който от години не е излизал от долната половина на класирането.
В този момент "Манчестър Сити" вече разполага с една от най-добрите академии в Англия, която регулярно доставя таланти в първия отбор - сред юношите са момчета като Джоуи Бартън, Стивън Айрлънд и Недум Онуоха. Шинаватра добавя към тях и някои мощни попълнения - в отбора пристигат Ведран Чорлука, Елано, Хавиер Гаридо, Желсон Фернандеш,
Мартин Петров, Валери Божинов и още няколко ценни придобивки
Осъществени са и някои, меко казано, странни трансфери: заедно с новия собственик в отбора пристигат и трима футболисти от националния отбор на Тайланд, които обаче трудно ритат топката. Все пак още през ноември договорите им са прекратени, като официалната версия е проблем с издаването на работни визи.
Въпреки гръмкия старт на сезон 2007/2008 (три поредни победи, включително в градското дерби с действащия шампион "Юнайтед") проектът на Шинаватра претърпява провал. Като цяло "Сити" изиграва посредствено първенство и завършва на 9-о място в таблицата, финиширайки с разгром 1:8 срещу "Мидълзбро" в последния кръг - най-голямата загуба в цялата кариера на Ериксон.
Освен това в края на сезона става ясно, че Шинаватра има сериозни проблеми със закона. Бившият премиер на Тайланд е напуснал поста и страната след военен преврат през 2006 г. и новата власт съвсем не иска да го изпуска - той е обвинен в корупция и финансови измами, а държавата блокира около 900 млн. паунда от състоянието му. Бизнесменът успява да изнесе част от средствата си във Великобритания и именно така финализира сделката по придобиване на "Манчестър Сити", покрива дълговете и осъществява първите трансфери. Но по-нататъшните сериозни вложения в клуба стават практически невъзможни.
Шинаватра продължава да вади пари за нови футболисти, но не инвестира абсолютно нищо в инфраструктура. Венсан Компани, който подписва договор със "Сити" на 22 август 2008 г., е удивен колко стара е клубната база.
"Там нямаше дори врати на тоалетните
Липсваха кафеварки. Не ни даваха лъскави служебни автомобили. Затова пък имаше много тайландски сътрудници, които ме посрещаха топло на всяка крачка", разказва Компани в интервю за "Манчестър ивнинг нюз".
Белгиецът още не знае, че клубът ще остане в това състояние за съвсем кратко време. Обвиненията се оказват толкова сериозни, че Шинаватра прекарва повечето време в съда в опит да се оневини. През лятото на 2008 г., само година след покупката, бизнесменът решава да продаде клуба. Както времето показва, това е разумен ход, тъй като през октомври същата година тайландски съд го осъжда на две години затвор.
В нощта на 31 август срещу 1 септември 2008 г. Манчестър полудява.
Часове преди полунощ в дубайския хотел "Емирейтс Палас" приключват триседмичните преговори за продажбата на "Манчестър Сити" и инвестиционният фонд "Абу Даби Юнайтед Груп" от ОАЕ става новият собственик на клуба.
Горе-долу по същото време в Манчестър почетният президент на "Сити" Бърнард Халфорд търпеливо изпраща по факса документи във Футболната асоциация (FA) - от Дубай тъкмо са пристигнали новините за сделката, значи клубът може да финализира трансфера на Робиньо. Под прозорците на офиса вече са се събрали десетки фенове, които искат да разберат верни ли са публикациите в медиите, които цял ден тръбят, че суперзвездата на "Реал" (Мадрид) преминава в "Манчестър Сити".
"За нас да платим 32 млн. паунда за трансфер на един играч беше невероятно. Година по-рано целият отбор струваше 32 млн. Не беше учудващо, че феновете се бяха превъзбудили", спомня си Халфорд.
Съдбата на трансфера всъщност е доста сложна.
Отначало "Сити" се опитва да подпише с голмайстора на "Тотнъм" Димитър Бербатов,
но българинът не е особено въодушевен от офертата. "Отхвърлѝ я, отивам в "Манчестър Юнайтед". За мен парите не са най-важното нещо", казва той на своя агент Емил Данчев.
Паралелно "Челси" купува Робиньо от "Реал", само че в последния момент сделката пропада. От Лондон пускат онлайн в продажба фланелки с името на бразилеца, преди да са уточнени последните детайли по трансфера, което вбесява мадридчани и те отменят договора.
Най-светкавично в ситуацията реагират от "Сити", чиито нови собственици настояват за гръмки придобивки. Така в нощта на 1 срещу 2 септември, няколко часа след затварянето на трансферния прозорец, от Манчестър обявяват рекордния по онова време за Премиър лийг трансфер на Робиньо на стойност 32.5 млн. паунда. Привличането на звезда от такъв калибър шокира всички. Само преди три месеца "гражданите" са загубили с 1:8 от "Мидълзбро", а сега чупят рекорда на лигата. Безумие!
Светлина хвърля шейх Мансур бин Зайед ал Наян в своята програмна декларация: "За да побеждаваш такива отбори като "Челси" и "Барселона", е необходимо да притежаваш минимум 22 звезди от световна величина. Парите не са проблем. Най-важното е в моя отбор на всяка позиция да играе топ футболист, а клубът бързо да стане водещ в Европа."
Важно е да се отбележи, че целта на Мансур и кралското семейство на ОАЕ, което той представлява, е не само развитие на "Манчестър Сити", но и излъскване на имиджа на емирствата, които тогава се възприемат като дива и случайно забогатяла заради нефта си държава. Покупката на английския футболен отбор е част от глобален план за експанзия на арабските пари в западния свят. Към него спадат още изкупуването на акциите на най-голямата банка във Великобритания - "Барклис"; създаването на "Сити Футбол Груп", която с течение на времето придобива футболни клубове от цял свят (освен "Манчестър Сити" това са американският "Ню Йорк Сити", уругвайският "Атлетико Торке", японският "Йокохама Маринос", австралийският "Мелбърн Сити" и други); покупката на небостъргачи и какво ли още не.
Придобиването на "Манчестър Сити" е само първата стъпка, с която хората от ОАЕ декларират пред света на бизнеса сериозността на своите намерения.
Идването на Робиньо удивлява всички. Пеле заявява, че сънародникът му е трябвало да поиска съвет, преди да избере новия си отбор. Президентът на "Сантос" Марсело Тейшейра нарича трансфера "най-позорния епизод в историята на бразилския футбол".
На една от тренировките играчите намират треньора Марк Хюз да съзерцава върху дъска игровата схема с Робиньо в нея. По думите на уелсеца самият той дълго не е можел да повярва, че разполага с такъв футболист в състава на "Сити".
Само отговорникът по поддръжката на терена Лий Джаксън остава равнодушен. "Робиньо? Дори не знаех кой е той. Не следя европейския футбол. Трябваше да отворя "Уикипедия", за да науча нещо за него", признава агрономът.
Робиньо - най-големият трансфер в периода на шейха, дава тон за началото на изцяло нова епоха. Трансформацията се случва по време на пауза за националните отбори, когато много от футболистите отсъстват. При завръщането си те откриват множество промени.
За футболистите била доставена скъпа кафемашина "Неспресо". Тя обаче се оказва прекалено сложна за употреба и само след няколко седмици някой от играчите успява да я развали. На базата е направен козметичен ремонт: обновени са зоните за отдих, тоалетните, тренировъчните игрища. Всички стари мебели са сменени с нови.
Промените настъпват буквално за две-три седмици
и самите футболисти бързо започват да усещат, че и от тях ще се изисква много повече. "Когато видяхме Робиньо в съблекалнята, си казахме: "Леле! Времената се менят". В следващите трансферни прозорци сигурно ще дойдат още скъпи играчи. Ако не тренираме достатъчно усърдно, то непременно ще се окажем на резервната скамейка", спомня си Венсан Компани.
Белгиецът до голяма степен е прав: най-мощното трансферно лято е през 2010 г., когато "Манчестър Сити" похарчва €110 млн. за Александър Коларов, Давид Силва, Марио Балотели, Яя Туре, Жером Боатенг и Джеймс Милнър. Но като цяло клубът избягва прекалено скъпите покупки и подхожда към селекцията доста разумно. Анализаторският екип изготвя огромни доклади за всеки потенциален нов играч (този за Яя Туре е в размер на 30 страници), преди да бъде взето окончателното решение дали той ще пасва на отбора.
По това време изборът на футболисти дори може би изглежда леко странен, но наскоро президентът на клуба Халдун ал Мубарак разкри малка тайна в интервю за ESPN: "В първия етап, преди 2013 г., се налагаше да плащаме големи бонуси, за да привличаме млади таланти. За щастие, скоро изоставихме тази практика, тъй като победите дойдоха и ние построихме клубната академия."
Разбира се, в Англия почти всички са бесни от новото благосъстояние на "Сити". Изпълнителният директор Брайън Марууд си спомня как през лятото на 2009 г. пътувал в автомобила си с Гарет Бари, който тъкмо е подписал договор с клуба. По радиото звучала програмата на спортната станция TalkSport, а водещият яростно критикувал точно английския национал: "Той е там заради парите. Това е пластмасов клуб. Аз повече не мога да уважавам Бари."
- Искаш ли да го изключа? - попитал Марууд.
- Не, искам да слушам - отвърнал Бари.
- Но защо? - учудил се шефът.
- Защото аз знам за какво съм тук. За да докажа, че не са прави - отсякъл нападателят.
Предишната епоха приключва окончателно, когато през 2013 г. компанията на шейх Мансур построява "Кампус Етихад" - спортна зона в Манчестър, в която влизат стадионът, тренировъчната база и академията на "Сити". Наоколо има още десетки квадратни километри свободна земя и в компанията са убедени, че съвсем скоро това ще е един от най-бързо развиващите се райони в града.
За старите времена на нищета и неблагополучие в покрайнините на Манчестър вече всички може да забравят.
Но най-много от всичко събитията от септември 2008 г. сякаш повлияват на запалянковците. Почетният президент на "гражданите" Бърнард Халфорд, който живее в Манчестър от 1977 г., споделя своите наблюдения: "Вече повече от 40 години на път за работа следя количеството хора с атрибути на "Сити" и на "Юнайтед". По-рано феновете в червено бяха значително повече, но след 2008 г. всичко се промени. Сега превесът е може би 10:2 в полза на небесносиньото. Понякога дори не срещам привърженици на "Юнайтед".
