Любителите на леката атлетика знаят, че при средните и дълги бягания доста често се включват "зайци". Тяхната задача е да ускорят темпото на бягане, а нерядко - и да провокират фаворита да постави рекорд, след което се отказват преди финала.
Точно като участие на "заек" изглежда ненадейната заявка на футболния мениджър Георги Захариев да се кандидатира за президент на БФС. Човекът още в началото си призна, че целта му не е да оглави българския футбол. Не, той изтъкна съвсем различни мотиви за решението си, които отстрани изглеждат направо идеалистични.
"Искам да провокирам качествена дискусия. Нивото на обсъждане на проблемите в българския футбол в момента е толкова ниско, че съм принуден да направя тази крачка. Към момента виждаме само и единствено сблъсък на адвокатски кантори, но не и сблъсък на идеи... Искам да проследя отблизо и от първо лице как протичат едни избори за президент на БФС. Всеки опит за манипулация, купуване на гласове, дребни номера с вида на бюлетините, заложени правни капани и всичко, което би било в ущърб на доброто бъдеще на футбола у нас, ще бъде публично разгласено от мен", написа той в съобщението за издигането на кандидатурата си.
Захариев подчерта, че иска да провокира кандидатите да изложат идеите си...
"Какво се случва до момента? Прокрадват се подмятания, обиди, обвинения, дискредитиране, заяждания, битка на адвокати и оспорване на точки от устава, но през повечето време просто мълчание... Някой да е виждал програмата на спряганите за президент Порточанов, Бербатов, Красен Кралев, Иво Ивков или Емил Костадинов? Ако някой от тях не иска да се кандидатира, да излезе и да го заяви публично. В противен случай оставам с усещането, че вървят задкулисни договорки и пазарлъци. Вероятно се прави предварително преброяване на гласовете, за да се види кой има шанс, кой ще бъде патерица, кой ще обира протестните гласове... Ако горните лица имат програми, защо ги пазят, защо ги крият? Качете програмите си онлайн, нека всички ги видят. Нека следващият президент, дори да не е измежду вас, вземе някои от идеите ви и ги приложи. Нали затова се кандидатирате – за да помогнете на българския футбол? Всеки чака до последния момент, вървят някакви лобирания, обаждания по клубовете, пазарене, обещания и т.н.", написа с право още той.
И намекна, че все пак ще каже някои неприятни неща за БФС, треньорската школа и държавата в свой анализ, озаглавен "Пирамидата на неуспеха на футбола в България".
"Не мога да кажа, че не ме е страх. Аз разбутвам къщичката на едни от най-влиятелните хора в страната. Аз не съм човек на никого, никой не стои зад мене. Аз съм един вид камикадзе", допълни Георги Захариев.
Би било чудесно, ако останалите се вслушат и се организира дискусия под някаква форма. Но... едва ли. В българския футбол от години са на почит монолозите, декларациите и постовете във Фейсбук и лични блогове. Освен това мнозина пазят картите си до последно и често ги разкриват пред самия конгрес. Там делегатите едва ли имат време детайлно да се занимаят с програмите и обещанията.
Заявката на Захариев засега не предизвика реакция у никого от посочените. Което затвърждава впечатлението, че просто предпочитат да тупат топката и да изчакват. Защото се засилват различни слухове - че насроченият извънреден конгрес на 25 юни няма да се състои и в крайна сметка ще се стигне до редовен през февруари 2022 г., когато вече няма да има правни спорове за срока на мандата на избраното ръководство.
В унисон идва и бавенето на кандидатурите, въпреки че остават само два месеца до 25 юни. Чува се и че конгресът ще се отложи, за да се види как ще се развие политическата криза у нас (и най-вече - кой ще управлява). Упорито се говори и за завръщането на Борислав Михайлов, който до момента не е отрекъл спекулациите.
Затова и Георги Захариев, колкото и да е "заек", е прав за едно - очертава се не сблъсък на платформи и идеи, а надиграване кой ще излезе по-голям тарикат накрая. От което българският футбол надали ще спечели.
