Да си професионален спортист вероятно ти дава объркана представа за смъртността. От една страна, си най-големият модел за физическо съвършенство – можеш да бягаш по-бързо, да скачаш по-високо и си по-силен от останалите хора. От друга - точно онова, което те дели от останалите и което те определя, има кратък живот. Да мериш срока си на годност срещу този на един психиатър например, е все едно да мериш срока на годност на сурова риба и консерва с боб.
Приблизително възраст от 40 години е крайната точка за състезателите в повечето спортове. След тази възраст трябва да си или ездач, или състезател по ветроходство, снукър, дартс, кърлинг и т.н. Ако 40 г. е предел, след който почти никой не се състезава професионално, какво означава за спортистите да навършат 30? Може да си го представите като версия на средната възраст, в която вече си минал най-доброто си време, по-младите съперници са насреща ти, но все още си достатъчно добър, за да се противопоставиш на повечето от тях и няма да се дадеш без битка. Точно като в истинския живот, ще си мислиш как да изстискаш още и
как да оставиш нещо след себе си, когато вече си приключил
В последно време има идеални примери за средната възраст в спорта. Първо беше Кристиано Роналдо. Благодарение на коремните си мускули и цялостната си физика, 33-годишният португалец се превърна в гръцки бог на модерното време. Той осъзнава, че времето минава, а неговият трансфер в "Ювентус" идва със собствените му съображения за натоварване и наследство. Роналдо подписа с клуб, който е много близо, но все пак не толкова престижен като онзи, който напусна – "Реал" (Мадрид). Осигури си увеличение на заплатата, но намали шанса си да спечели Шампионската лига. Той повече никога няма да играе в Ел Класико срещу "Барселона", но на тази възраст все пак отиде в един от най-големите клубове в света и прие предизвикателство, което е доста по-внушително от това да праща топката от воле покрай съмнителните вратари в китайската Суперлига.
Роналдо се появи на пресконференцията, с която бе представен в "Ювентус", в сив и изряден костюм - пълен контраст с представянето му в "Реал" през 2009-а, когато беше облечен в екип на "кралския клуб". Сега емблемата на "Юве" беше на горното джобче на костюма му, с което той искаше да покаже, че не е по-голям от клуба.
"Искам да покажа, че съм различен от другите играчи на моята възраст. "Юве" е готов, аз ще съм готов. На 33 съм, не на 23 и искам хората да мислят за мен в сегашно време", каза Кристиано при представянето си.
Че е различен от другите свои връстници сред футболистите, недвусмислено показаха данните от физическите му изследвания. В организма на португалеца има по-малко от 7% мазнини, при положение че средната стойност за 33-годишен играч е 11%. Мускулната маса на CR7 представлява 50% от общото му тегло при среден показател от 46%. Постигнатата от капитана на португалския национален отбор максимална скорост по време на Мондиал `18 в Русия е 33,98 км/ч, което е... рекордът на турнира.
Може би
Роналдо вижда сходство между себе си и Старата госпожа
на италианския футбол - исторически отбор, който все още доказва, че стои на върха. А може би причината е, че вижда ползи от преминаването към по-благоприятния данъчен режим в Италия, друг аспект, за който би мислил спортист на повече от 30 години.
Тенисистите не могат да сменят клубове. Но този спорт си има собствено чудо на състезатели, преминали 30-те. Елитни спортисти се борят със собствените си тела, но успяват да играят тенис, сравним с онзи, който са показвали по време на физическия си пик.
На 31 Новак Джокович се завърна след упорита контузия и спечели последователно четвъртата си титла на "Уимбълдън", първата си в Синсинати за безподобен "Златен Мастърс" и третата си от US Open за общо 14-а в турнирите от Големия шлем. Останалите два трофея от Шлема в момента се държат също от играчи, преминали 30. 32-годишният Рафаел Надал спечели "Ролан Гарос" през юни, а на 36 в началото на годината Роджър Федерер триумфира на Australian Open за втори пореден път и вече има космическите 20 "мейджър" титли.
Всеки от тези спортисти направи забележителни завръщания и физически възстановявания, всеки от тримата е засрамвал по-млади играчи благодарение на отдаването си на техническата и физическата част от спорта. Тази година Джон Макенроу описа формата на Федерер с думите "отвъд всякаква вяра". Последният член на т. нар. голяма четворка – Анди Мъри, е на 31 и в момента има проблеми с контузии, заради които е извън Топ 300 в ранглистата. Но има пред себе си примери, които да следва.
За жените в тениса, които са преминали 30, има още едно нещо, дори по-дълбоко от желанието да товарят тялото си до краен предел. Майчинството. 36-годишната Серена Уилямс роди в края на 2017-а, но отново е на корта. Имаше критики заради това, че е поставена на "Уимбълдън", но тя стигна до финала. На US Open американката вече беше сред явните фаворити и оправда очакванията, като отново стигна до мача за титлата (това, което се случи в него, е друга тема... макар че вероятно има
пряка връзка с хормоните на жена - професионален спортист и млада майка,
намираща се на три седмици разстояние от 37-ия си рожден ден).
Доминика Цибулкова, която загуби мястото си при поставените в лондонския "Ол Ингланд Клъб" заради Серена, нарече това "нечестно", но после призна, че няма да направи това, което Уилямс прави. "Не виждам как ще се завърна в тениса, след като родя бебе", каза 29-годишната словачка. Това е житейска дилема за повечето тенисистки. И повечето са на мнението на Цибулкова и искат да се оттеглят от спорта, преди да родят.
Ако имаше по-ефективна подкрепа за майките в играта (нещо, което някои тенисистки като Виктория Азаренка поискаха), може би изборът нямаше да е толкова труден. Тенисът не е единственият спорт, в който трябва да има дискусия за майчинството. Само 1% от състезателките във футболната Суперлига в Англия са майки. И майчинството не е единственият проблем, с който се сблъскват жените в спорта по отношение на равенството, особено в 30-те им години.
Но проблемите невинаги трябва да са такива. Докато животът в спорта е сравнително кратък, в последните седмици видяхме удивителни примери за спортисти над 30-годишна възраст, които намират начини да се противопоставят на времето и да не се отказват. Може би в бъдеще трябва да се очаква дори още по-голяма съпротива.
