Медия без
политическа реклама

С малката кошница към Токио 2020

Не трябва да очакваме геройства от българските олимпийци, всеки медал ще е огромно постижение

Фейсбук
Петимата ни плувци в Токио - Антъни Иванов, Йосиф Миладинов, Диана Петкова, Любомир Епитропов и Калоян Левтеров, направиха фурор в последните два сезона, но постиженията им все още не са като за олимпийски медал.

Странно, но след 30-годишен (уж) преход, по време на който физическата култура на нацията и в частност спортът бяха оставени дълбоко в миманса, дойдат ли олимпийски игри, сякаш всичко се преобразява. Започват да валят бодряшки изявления от отговарящите за спорта ни институции - министерството и олимпийския комитет. Треньори, които ежедневно виждат на какъв хал са оставени да работят, прогнозират медали за своите възпитаници. Спортисти, които дори не са успели да завоюват квота, а са попаднали на игрите по други критерии (например боксьорът Даниел Асенов), обявяват, че отиват направо за олимпийска титла.

А реалността е съвсем различна. В навечерието на Токио 2020 нямаме никакви поводи за подобен оптимизъм. Дори и само статистически погледнато, липсват предпоставки скромният ни олимпийски тим да се върне с една торба медали. От Атина `04, когато България имаше 12 отличия (2-1-9), не сме взимали повече от пет. В Пекин `08 бяха точно пет, в това число последната българска титла - на гребкинята Румяна Нейкова. В Лондон `12 и Рио `16 спортистите ни спечелиха общо с един повече от медалите в Пекин - по три на всеки форум.

И като казваме скромен олимпийски отбор, той е най-малкият от игрите в Берлин `36 - 42-ма спортисти. Но дисциплините, в които те ще се състезават, са още по-малко - 41, така че шансът за спечелване на медали е математически по-малък спрямо Рио `16 например, когато тимът ни бе от 51 спортисти, пак в 41 дисциплини.

Над 30-годишната държавна политика за съсипване на спортната база в България, допринесла за методичното унищожаване на традиционни български дисциплини, доведе до ново дъно за страната ни на най-голямата световна сцена - олимпийските игри.

Но най-верният показател за това какво можем да очакваме от Токио 2020 са постиженията на спортистите ни. А те сочат, че най-големи са шансовете в художествената гимнастика, където ансамбълът, ако не допусне фрапантна грешка в съчетание, може да се пребори за отличие, но не и златно. Просто на олимпийски игри има само многобой, а там нашите грации нямат победа срещу квинтета на Русия, а са отстъпвали дори пред японки и италианки.

Традиционно най-успешният ни спорт - борбата, може отсега да се сбогува с надежда за медал при мъжете, където имаме най-малко участници в историята - трима, които при това нямат отличие от световен форум в последните 3 г. При жените обаче сме с 4 представителки и там може да очакваме отличие - най-вече от световната вицешампионка Тайбе Юсеин, но и всяка от останалите има своите шансове за пробив. 

Леката ни атлетика е в трагично състояние. Мирела Демирева отива със статут на вицешампион от Рио`16, но в последните 2 г. няма резултат дори за влизане във финал. Спринтьорката Ивет Лалова също е далеч от добрите си години, както и Габриела Петрова (троен скок). А за останалите двама от най-малкия ни атлетически тим на олимпиада - Тихомир Иванов (скок височина) и Инна Ефтимова (спринт), е успех самото попадане на игрите (по ранкинг, не заради покрит норматив).

На втори поредни летни олимпийски игри в състава на делегацията ни треньорите, техническите и длъжностните лица са повече от спортистите. Това показва справка с окончателния списък на българския отбор за Токио 2020.

Последното се отнася за повечето от българските олимпийци като Линда Зечири (бадминтон), Дейвид Хъдълстон (гимнастика), тримата ни джудисти, кануистката Станилия Стаменова, пингпонистката Полина Трифонова. Дори и за трите ни стрелкини, независимо че сред тях е рекордьорката по олимпийски медали за България (с 5) Мария Гроздева, която ще участва за рекорден за страната ни седми път на игрите.

Шанс за медал обаче има един от двамата ни щангисти - Божидар Андреев, трети на последното световно първенство (но през 2019-а), обаче там много зависи от конкуренцията, която много напредна и изхвърли Андреев дори извън медалите на Евро `21 през април. Боксьорите ни също може да се надяват на медал, най-вече при жените (Стойка Кръстева и Станимира Петрова), но в този субективен спорт всичко е въпрос на сметки, съдийски пристрастия и конспирации. А те много отдавна не са на наша страна.

И така стигаме до направилите фурор напоследък български плувци. Да, Антъни Иванов, европейският вицешампион Йосиф Миладинов и останалите трима от тима ни направиха огромен скок. Но в Токио 2020 нямат шансове за медал, поне постиженията им преди игрите са такива. Но и влизане на финал за тях, а и за българското плуване ще е огромен успех.

Накратко - добре е кошницата преди Токио 2020 да е малка. Все ще събере няколкото медала, за които имаме шанс. Пък ако щастието на нашите спортисти се усмихне, може и да спечелят повече от онези три отличия, с които завършваха на последните две олимпийски игри.

 

Гласувайте в новата анкета на в. "Сега":
Колко медала ще спечели България на олимпийските игри Токио 2020?

 

Още по темата