Притежанието на топката вече не е ключ към успеха във футбола. Покриването на огромна площ от терена с много тичане също не води до съществени резултати. Модерният футбол е консервативен и прагматичен и се основава на отборната игра, без да зависи от състоянието на един или двама изявени лидери.
Това са основните заключения в доклада на групата за техническо изследване (TSG) на ФИФА, която публикува традиционния си доклад за тенденциите в играта след световното първенство в Русия. Председател на TSG за Мондиал `18 беше бившият бразилски треньор Карлос Алберто Парейра, извел "селесао" до световната титла през 1994 г. и притежаващ рекорда за най-много участия на световно първенство като наставник - шест, с пет различни отбора (Кувейт/1982, ОАЕ/1990, Бразилия/1994/2006, Саудитска Арабия/1998 и Южна Африка/2010).
Освен Парейра групата на анализаторите включваше легендарния холандски голмайстор Марко ван Бастен, понастоящем шеф на комисията за техническо развитие към ФИФА; бившия нигерийски национал Емануел Амунике; славния сръбски специалист Бора Милутинович; някогашния селекционер на Шотландия Анди Роксбърг; и бившия швейцарски вратар Паскал Цубербюлер, сега експерт на световната централа. Докладът бе изготвен под надзора на отдела за развитие на треньорите и играчите на ФИФА, ръководен от хърватина Бранимир Уйевич.
"Приложен беше изцяло нов подход, който превръща доклада в един съвременен работен инструмент, осигуряващ адекватен поглед върху посоката на развитие на футбола", коментира зам. генералният секретар на ФИФА Звонимир Бобан.
Докладът се простира на
140 страници и включва богата статистическа база данни
както за отделните играчи и мачове, така и за отборите и турнира като цяло. Аналитичната част е подкрепена дори с видеоматериали, онагледяващи техническите и тактическите новости в играта.
Акцентирано е върху няколко основни аспекта начело с владеенето на топката. Статистиката показва, че отборът с най-продължително средно притежание е Испания (69%), а в Топ 3 по този показател са още Германия (67%) и Аржентина (64%). Нито един от тези тимове не премина по-напред от 1/8-финалите, а Бундестимът дори не излезе от груповата фаза. За сравнение шампионът Франция се нарежда едва на 19-о място сред 32-та участника със скромните 48% владеене на топката.
Сърбия пък е отборът, пробягал най-голямо средно разстояние по време на турнира - 113 км на мач. В Топ 5 по придвижване по терена са също Германия (111,9 км), Русия (110,7 км), Австралия (110,2 км) и Египет (109,2 км), като от тези тимове единствено домакините прескочиха групите и дори стигнаха до 1/4-финал. И тук световните шампиони са в дъното на класацията - "петлите" са чак на 29-о място със средно 101 км на мач.
Всъщност Франция не е сред лидерите в нито една от отделните тактически класации, но пък е сред най-ефективните в техническо отношение. Тимът на Дидие Дешан е на второ място по най-малък брой средно отправени удари (6) и на пето по най-малък среден брой точни удари (2,1) за отбелязване на гол. И по двата показателя отличник е Русия - "сборная" е имала нужда средно от 4,5 шута и 1,6 изстрела в рамките на вратата, за да вкара гол.
"Франция е достойният победител. Под вещото ръководство на Дидие Дешан, който имаше ясна и прецизна визия за това как да извлече максимума от играчите, с които разполага, французите се представиха най-балансирано и уверено от всички", коментира Бобан.
Една от забелязаните тенденции от TSG е
замирането на функцията на плеймейкърите,
което според анализаторите се дължи на възприетия от повечето тимове консервативен стил на игра. Припомнено е, че на всяко от предишните три световни първенства шампионите са разполагали с поне един открояващ се креативен халф, от когото е зависело представянето на целия отбор - Андреа Пирло за Италия през 2006 г., Андрес Иниеста и Шави Ернандес за Испания през 2010 г. и Бастиан Швайнщайгер за Германия през 2014 г.
В състава на Франция през 2018 г. с подобна роля беше натоварен Пол Погба, но той се оказа само свързваща част в перфектно работещата средна линия на "сините". Като пример за класически плеймейкър е даден капитанът на Хърватия Лука Модрич, който спечели и "Златната топка" за най-добър играч на Мондиал `18.
"Пол Погба беше превъзходен, но Лука Модрич просто открадна шоуто - пише в доклада. - Със своята невероятна техника и тактическа грамотност Модрич диктуваше темпото на мачовете, играеше в отбрана, атакуваше и дори бележеше голове. Той беше толкова важен за Хърватия, че нямаше как да си представим отбора без него в средата на терена. Приносът му за достигането до финала беше огромен. Любопитни сме как и дали плеймейкърите на бъдещето ще могат да оставят своя отпечатък върху играта."
По-пасивната игра, оказва се, не влияе негативно на резултатността. Статистиката сочи, че отбелязаните общо 169 гола са само с два по-малко от рекорда на турнира във формат с 32 отбора, поставен във Франция `98 и изравнен в Бразилия `14. Само един от 64-те мача в Русия през 2018 г. завърши 0:0 (Дания - Франция в груповата фаза), докато в Бразилия през 2014 г. имаше пет такива двубоя, а в Южна Африка през 2010 г. - цели седем. Също така във фазата на елиминациите отборите си отбелязаха 47 попадения срещу 35 на предишното световно първенство.
"Това показва, че отборите са играли с много огнева мощ в атака и са се възползвали много добре от шансовете си. Завършващите удари в Русия са много по-точни, като тимовете са вкарвали гол средно на всеки 9,8 изстрела към вратата, с три по-малко, отколкото в Южна Африка", посочват анализаторите.
Отбелязва се, че един от най-често прилаганите тактически методи вече е контраатаката, а изключително значение се отдава и на статичните положения. Цифрите сочат, че един от всеки два гола на Мондиал `18 е паднал или след контраатака, или след спряла игра. Особено внимание е обърнато на изпълнението на ъглови удари. Това лято
един от всеки 29 корнера е довел до попадение в противниковата врата,
което е два пъти по-често от 2010 г. (1 от 61) и малко по-ефективно от 2014 г. (1 от 36). Само от 1/8-финалите нататък в Русия е отбелязван гол веднъж от 31 ъглови удара, докато това число е било 41 във фазата на елиминациите в Бразилия. Това е и най-голямата отбелязана промяна при статичните положения тази година.
"Като си спомня дните, в които аз играех, ние не отделяхме много време на заучените ситуации. Може би по пет-десет минути на тренировка - цитиран е Марко ван Бастен. - Днес отборите работят изключително много върху това."
Като пример за ефикасност при спряна игра е посочен световният шампион Франция. Припомнено е, че единственият гол в 1/2-финала срещу Белгия бе отбелязан от централния защитник Самюел Юмтити след корнер, а първите две попадения на тима във финала срещу Хърватия (4:2) дойдоха след пряк свободен удар (автогол на Марио Манджукич) и дузпа, изпълнени от Антоан Гризман.
Общият брой на отбелязаните голове от всеки отбор също е показател, по който французите са в челото на класациите. В седемте си мача "петлите" пронизаха мрежата на съперниците си 14 пъти и поделиха второто място по резултатност с вицешампионите от Хърватия. Разликата между двата тима е, че хърватите са вкарали само два от 14-те си гола от статични положения, докато при французите попаденията след свободни удари са повече от 1/3 - цели пет. Като рекордьор в турнира завърши бронзовият медалист Белгия, който се разписа 16 пъти, от които 15 от игра.
"Основният фактор, който води до шутове към вратата, е недостатъчно преса върху човека с топката - обяснява Карлос Алберто Парейра. - Това е първата причина за отбелязване на голове във футбола. И това няма да се промени скоро."
Въпреки високата резултатност (средно 2,64 гола на мач) подобаващо внимание е обърнато и на вратарите. Играещите на пост №1 във футбола вече официално са смятани не просто за последна преграда пред вратата, а за фундаментална част от защитната линия. В съвременната игра все повече тимове използват
пасове към вратарите с цел прегрупиране и изтегляне на съперника напред,
поради което уменията с крака вече може да бъдат от решаващо значение за всеки страж.
"Вратарите на това световно първенство трябваше да бъдат много гъвкави - отбелязва експертът на тази позиция Паскал Цубербюлер, участвал с тима на Швейцария на Мондиал `06 в Германия. - Често те трябваше да вземат бързи решения, от които зависеше дори развитието на атаката. В безброй ситуации вратарите успяваха да направят ключови спасявания, останали очи в очи с нападател на противника."
Отбелязана е и ефективността на вратарите при изпълнение на дузпи. Благодарение най-вече на системата за видеоповторения в помощ на съдиите (VAR) на Мондиал `18 бяха отсъдени рекордните 29 дузпи. Седем от тях бяха пропуснати или спасени, което прави близо 25% успеваемост за вратарите в спора очи в очи от 11 м.
Някои от играчите под рамката станаха герои за своите тимове и при дузпите след края на редовното време. С безценен принос в такива ситуации се оказаха Игор Акинфеев за Русия в 1/8-финала срещу Испания; Джордан Пикфорд за Англия в 1/8-финала срещу Колумбия; и Даниел Субашич два пъти за Хърватия - в 1/8-финала срещу Дания и в 1/4-финала срещу Русия.
"Златната ръкавица" на ФИФА за най-добър вратар на световното първенство получи белгиецът Тибо Куртоа.
