България навлезе в първата година от десетилетието, което в мечтите на държавниците ни трябва да завърши с домакинство на световно първенство през 2030 г. Или поне на европейско 2 години по-рано. Тази година кандидатурите евентуално трябва да бъдат издигнати. Стига да се запази същият консенсус за общо домакинство между България, Сърбия, Румъния и Гърция предвид смяната на политическите сили начело на управлението на последните две държави.
Встрани от този тънък политически лед обаче е сигурно, че България е доста далеч от състоянието на успешен кандидат, камо ли да спечели. За момента правителството ни представя основно добри намерения, а това не сработва. И пролича при несполучливата кампания за домакинство на мачове от Евро 2020. За нея първо щяхме да заявим бъдещ стадион красавец на мястото на "Славия", непостроен и до днес. А после - "Васил Левски", който щеше да бъде реконструиран. Щеше...
Е, номерът не мина. И то не защото някому не се е харесал макетът на бъдещия стадион. А поради ред други фактори - най-вече лоша или липсваща инфраструктура и транспортна свързаност. Самият факт, че "Васил Левски" е в центъра на града и всеки мач блокира трафика, се вижда отлично и в чужбина.
Проблемът е, че сега, при мераците ни за Евро 2028 или Мондиал 2030, картинката не е по-различна. Към този момент страната ни продължава да
няма добра инфраструктурна връзка
с останалите три балкански държави. Да речем, че до 2-3-5 години ще бъдат завършени магистралите към Сърбия и Гърция, но двете ни основни сухопътни връзки с Румъния - през Русе и Видин, засега не са подплатени с нищо повече от намерения за високоскоростни пътища (не магистрали). А се предполага, че и двете пътни артерии трябва да поемат голям трафик, понеже северната ни съседка е заявила не само Букурещ, а и Крайова.
Пък и не всичко е магистрали. Тук говорим за разширяване на капацитета на летищата ни, от които единствено софийското може към момента да поеме очаквания голям фенски поток. Сиреч още няколкостотин милиона лева за модернизиране или дори нови терминали в Пловдив, Варна и Бургас. След това отиваме към високоскоростен и редовен жп транспорт във всички посоки. На всички е ясно какво е състоянието на железниците ни и колко е нужно, за да добият те истински европейски облик - редовност, бързина, нови мотриси. Поне още милиард, грубо.
Отиваме към хотелската база, защото настаняването на официални лица, отбори и фенове е друга важна точка. Тук трябват няколко модерни тренировъчни бази и още повече хотели. Защото и по този показател само София е в сравнителна готовност. Дори вторият по големина град
Пловдив изпитва трудности да настани всички гости
на града при събирането на повече от две-три средни по мащабност събития, при наличие на леглова база от около 5000 места. Покрай церемонията по откриване на "Пловдив - Европейска столица на културата" се заговори за настаняване на гости в околни населени места. А какво да кажем за очаквания наплив от десетки хиляди фенове...
Оставяме настрана по-второстепенни фактори за кандидатурата и се концентрираме върху най-важния - стадионите. По темата вече бившият президент на БФС Борислав Михайлов призна: "Ние нямаме един нормален стадион, на който да провеждаме мачове, дори националния".
Засега май само ние нямаме яснота кои стадиони ще предложим, докато такива имат и Румъния (в Букурещ, Клуж-Напока, Крайова и Тимишоара), и Сърбия (2 в Белград, по 1 в Ниш и Крагуевац), и Гърция (2 в Атина, 1 в Пирея и 1 в Солун). За повечето от тях вече има осигурено финансиране. В България не само няма залегнал нов стадион в бюджета, а даже все още се умува дали "Васил Левски" да бъде обновен, дали да се ползва "Българска армия" (след евентуалното обновяване, което още е химера), къде в покрайнините да бъде хипотетичният нов национален стадион. Спортният министър Красен Кралев направи сондажи в няколко други града - Пловдив, Бургас и Варна. Но и до момента
не е ясен изборът на България
Дали в Пловдив ще се обновява градският стадион, или ще се ползва "Христо Ботев", ако държавата го завърши? Ще се строи ли в Бургас ново съоръжение на мястото на "Черноморец" или другаде? За Варна поне се знае, че стадионът, който се изгражда на мястото на "Юрий Гагарин", трябва да бъде завършен - по всичко личи, че отново от държавата въпреки гръмките обещания на шефовете на "Черно море". Същите погледи, вперени в бюджета, има в останалите градове. А говорим грубо за по около 100 млн. лв. на стадион. Поне! Каква ще е възвръщаемостта от тези стадиони - не е ясно. Справка - построените къде ли не из страната огромни зали. Пък и каква възвръщаемост да чакаме, щом приходите от провеждането на голямо първенство обикновено са доста под разходите (които за нас ще са от милиард лева нагоре). Дори и суперсила като Русия се нагърби да направи световно първенство по футбол повече за имидж, отколкото за възвръщаемост на фона на пръснатите $14,2 млрд.
Оставяме настрани и мижавите шансове на обща балканска кандидатура, тъй като за Евро 2028 се очакват да се кандидатират още Англия, Италия (тук се обмисля и обща оферта на Италия и Испания) и скандинавските държави. За Мондиал 2030 летвата е още по-висока - там пак ще има британска кандидатура, но по-сериозната е на Уругвай, Аржентина, Чили и Парагвай, още повече че през 2030 г. се навършват 100 години от първия Мондиал - в Уругвай.
В продължаващата неяснота е ясно едно - желанието да се кандидатства. "Има много работа, която да свършим, но това изобщо не е утопичен проект. Позицията, която аз защитавам, е, че трябва възможно най-бързо да кандидатстваме за Европейско първенство. В тази ситуация е доста по-лесно да покрием нужните параметри, които УЕФА и ФИФА изискват", каза отново оптимистично Кралев.
Но той така говореше и за зимните младежки игри през 2024 г., само че вместо да избере Витоша и София, което уж също не бе утопичен проект, МОК посочи Южна Корея. И имаме всички основания да очакваме, че и мераците за футболно голямо първенство ще последват съдбата на младежката олимпиада.
