2022 г. донесе не просто срам, а двоен срам за представителното лице на българския волейбол. Месец след позорното участие на мъжкия национален отбор на световното първенство в Полша и Словения своя "принос" за продължаващото падение на исторически най-силния ни колективен спорт даде и женският тим на Мондиал `22 в Нидерландия и Полша.
Както и мъжете, така и жените заеха безпрецедентно ниско място в крайното класиране на шампионата на планетата. В началото на септември селекцията на Николай Желязков се нареди на 20-а позиция от 24 тима в мъжкия волейбол, а в началото на октомври воденият от Лоренцо Мичели дамски състав заслужи 17-о място от също толкова отбори.
Никога досега женският национален отбор на България не беше завършвал по-ниско от 13-а позиция на световно първенство. Предишното дъно датираше от шампионата в Мексико през 1974 г. (също с участието на 24 страни). От общо 13 участия в планетарния форум националките ни имат седем класирания в Топ 10, включително едно 4-то (1952), едно 5-о (1956) и две 6-и места (1962, 1970).
Тази година зад нас в подреждането останаха само седем нации, повечето от които без никакви традиции във волейбола: Чехия, Кения, Южна Корея, Колумбия, Хърватия, Казахстан и Камерун. Малка утеха е, че българският тим заема най-предната позиция сред всички състави, отпаднали в първата фаза на световното. Иначе казано, сред слабите сме най-силни.
А кошницата, с която тимът ни потегли към мондиала, беше от друг калибър. В началото на подготовката за шампионата селекционерът Мичели спомена репликата: "Нашата мечта би било да стигнем до четвъртфинал в турнира."
Това наистина щеше да е по-скоро сензационно, тъй като последният случай, в който България е влизала в Топ 8 на световно при жените, е точно преди 20 години - на Мондиал `02 в Германия (8-о място). Съвсем реалистично обаче изглеждаше класиране в Топ 16, за което бяха необходими две победи в група със съперници Сърбия, САЩ, Канада, Германия и Казахстан.
Така смяташе и италианският ни треньор, който в предварителния си анализ заяви следното: "Между нас, Германия и Канада няма голяма разлика. Мачовете между тези отбори ще са като рулетка. Всеки може да бие всеки. Важното е да имаш ден. Казахстан е под нашето ниво. САЩ и Сърбия имат по-силни отбори."
Е, оказа се, че всъщност всеки може да бие България (освен Казахстан, но слава богу - поражението на мъжете от Мексико беше достатъчен резил за тази година). А "неголямата" разлика с Германия и Канада придоби еднакво цифрово изражение - загуби с по 1:3 гейма.
Именно поражението срещу "кленовите листа" сложи край на вероятността тимът ни да продължи във втората фаза на Мондиал `22. А веднага след мача се чуха смущаващи реплики от Мичели. "Нямахме необходимата нагласа и загубихме заради технически грешки. Не успяхме да намерим правилната химия", заяви селекционерът.
Изказването му много напомни думите на Николай Желязков, който по време на световното при мъжете призна, че има проблем с мотивацията на отбора... Понеже това е недопустимо за всеки един треньор, камо ли на национален отбор (а и заради трагичните резултати), наставникът на мъжкия ни тим подаде оставка.
Този на женския засега няма такова намерение.
"Знам какво трябва да направя! Ще обсъдим какви са целите и проектите пред този отбор. Моето желание е да продължа с тима. Искам да се извиня на всички за лошите резултати. Трябва да си научим уроците", обобщи Мичели намеренията си.
Впрочем, той е вторият след Желязков, който твърди, че знае къде се коренят причините за провала. И вторият, който ги пази за себе си.
