Трагичното състояние на националния ни отбор по футбол вече не е никаква новина. Доказва го ужасната серия (една победа от вече 19 мача) и посещаемостта по време на домакинствата. Най-пресният пример - срещу Уелс имаше 400 души.
А публиката може да се върне на стадиона, едва когато види победи или поне нахъсани за игра млади футболисти на терена. Първото е изглежда нереално.
"Ще минат доста години, докато върнем славата на националния отбор", призна и селекционерът Георги Дерменджиев след 1:3 в баража с Унгария.
Остава подмладяването... Обеща го самият треньор, пак след загубата от унгарците. И още в следващия (срещу Финландия - 0:2) направи 8 промени в състава. Само дето в Хелзинки имаше едва двама титуляри под 25 години - Кирил Десподов и Георги Йомов. Срещу Уелс бяха пак те, плюс Краев, който си е утвърден вече, заедно с Десподов. От това по-явен знак, че Дерменджиев е предпазлив, здраве му кажи.
Подмладяване или...
Подмладяването преди бе цел и на Петър Хубчев, и на Красимир Балъков, и на Любослав Пенев... Но все го няма. Защото, каквито и задачи да са поставени пред треньорите от страна на БФС, шефовете искат най-напред резултати. А щом такива няма, първо го отнася селекционерът. Затова и всички треньори все се подсигуряват с по-опитни играчи, че и натурализирани чужденци, и избягват да рискуват.
Стигна се даже до явно вмешателство от вицепрезидента на футболния съюз Атанас Фурнаджиев (за когото Л. Пенев бе казал: "Той е вещ в цолажа на джантите, но не и в играта"). Та, Фурнаджиев се разсърди, че срещу Унгария не били титуляри Доминик Янков, Георги Йомов и Кирил Десподов. Е, може да е доволен - последните двама бяха в стартовия състав срещу Финландия, както стана дума.
Масовите настроения на членовете на Изпълкома обаче продължават да се влияят от резултатите. Нали уж националният тим е лицето на футбола ни. Това трябва да престане, защото серия победи, камо ли класиране на голямо първенство към момента граничат с чудо.
Потенциалът
Трябва ясно да се знае, че вкарването на млади играчи в националния тим не е самоцелно. Има такива, които са готови за налагане. При младежите има обещаващ вратар - Даниел Наумов ("ЦСКА 1948"). Има и чудесен централен защитник - Петко Христов, който вдигна нивото си след вече 3 сезона в Италия. Близнакът му Андреа Христов ("Славия") също е добър вариант.
Да не говорим за Валентин Антов ("ЦСКА-София") и Доминик Янков ("Лудогорец"), които не само са съответно на 19 и 20 г., но са и сред малкото редовно играещи българи в тези водещи клубове. И още - Мартин Минчев, който вече е в "Спарта" (Прага), плюс Филип Кръстев - той от зимата минава в "Ломел" (Бел), сиреч в системата на "Манчестър Сити". А и други страхотни таланти - Илиан Илиев-младши ("Черно море"), Калоян Кръстев ("Славия") - и двамата вече с опит в чужбина. Да не се забравя и Станислав Иванов ("Левски").
От малко по-големите, до 25 г., пък селекционерът има под ръка, освен Десподов, Краев и Йомов, още Кристиян Малинов ("Льовен"), Кристиан Димитров ("Хайдук"), Димитър Велковски ("Серкъл Брюж"), Янис Карабельов ("Славия")... Ако щете и близнаците Борислав и Радослав Цоневи ("Левски), след като се възстановят.
Избор има. Който и да продължи да работи с тези играчи, трябва да покаже много повече кураж от досега. Защото не сме узрели за Мондиал 2022. Но пък от тези таланти може да стане гръбнак на държавния тим поне за 10 години напред. И това трябва да стане най-сетне!
