Напречен разрез на характеристиките на отборите в Първа лига по отношение на ръст, възраст, брой юноши и текучество на футболисти прави новото изследване на Международния център за спортни изследвания (CIES).

В началото се уточнява, че ще се разглеждат 401 футболисти в 16-те ни отбора, като данните са към октомври т.г. Посочва се също, че средно българските тимове имат 25.1 играчи на отбор, което ни отрежда сравнително предно място измежду разглежданите 31 европейски дивизии (и по-точно девето). Най-малко футболистите на клуб са в укаинската Премиер лига (23.7), а най-много - в хърватската Първа ногометна лига (28.6).

По следващото разделение - за средна възраст, нашата Първа лига е в средата, на 17-о място (25.83 г.). С най-висока възраст са играчите в гръцката Суперлига (27.59 г.), а с най-ниска - в Словения (24.53 г.).

Тук детайлната разбивка по клубове показва, че в Първа лига най-възрастни са футболистите на "Пирин" (27.82 г.), което е резонно, предвид политиката на клуба да върне свои кадри в по-напреднали години. Следват "Берое" (27.71 г.) и "Славия" (27.68 г.). А

най-младият отбор в елита действително е на "Левски",

както неведнъж изтъква собственикът на клуба Наско Сираков - 24.20 г. Следват градският съперник "ЦСКА-София" (24.63 г.), пловдивският "Ботев" (Пд) - 24.89 г. и др.

По отношение на средната възраст обаче Първа лига е на опашката - 28-о място (181.31 см). Най-ръстови са играчите в германската Бундеслига (184.02 см), а най-ниски - тези в гръцката Суперлига (180.74 см).

Любопитно е кой е отборът с най-високи футболисти в българския елит. Това е предпоследният в класирането - "Хебър" (среден ръст 184.21 см), следван от "Локомотив 1929" (Сф) (182.92 см) и пловдивския "Ботев" (182.82 см).

Най-ниски са играчите на "Лудогорец" - 179.21 см

среден ръст, а близо до тях са тези на "Спартак 1918" (Вн) - 179.67 см и "Пирин" - 180.08 см.

Много показателно за текучеството на кадри в Първа лига е и задната ни позиция по отношение на среден престой на футболисти. Нашата дивизия е на 26-о място от общо 31, като играчите се задържат средно по 1.92 г. в клуб. Най-бързо се сменят играчи в кипърската Първа дивизия - 1.79 г. среден престой. А най-много се задържат в английската Премиер лийг - 3.10 г.

В България най-консервативна политика спрямо футболистите си има "Славия". Там те се задържат средно 2.62 г. Следват "Арда" (2.32 г.) и "Локомотив 1929" (Сф) - 2.17 г.

Най-голямо е текучеството в някои отбори, които по различни причини подмениха почти целите си състави. В "Берое" се задържат най-малко (1.38 г.), същата е картината в "Спартак 1918" (1.52 г.) и врачанския "Ботев" (1.58 г.).

И още познати зависимости в Първа лига - на 16-о място сме по процент чужденци в отборите (40.1%). С най-много наемници от чужбина са в Кипър (74%), а с най-малко - в Украйна (едва 7.9%), но последното е продиктувано от войната там.

Сред елитните ни отбори

най-много са чужденците в "Лудогорец" -

71.4% от общия брой играчи в състава. Следват пловдивският "Ботев" (66.7%) и "ЦСКА-София" (58.6%). С най-малко пък са в "Арда" (18.2%), "Славия" (19.1%) и "Пирин" (20.8%).

Не е много радваща и статистиката по отношение на собствени юноши в отбор. Тук първенството ни е също по средата - на 16-о място с 18.4% юноши в отборите. Най-много свои кадри използват в датската Суперлига (27%), а най-малко - в италианската Серия А (8.4%).

Конкретно за България

най-назад е "ЦСКА 1948", който е без нито един свой юноша.

Съответно е на дъното с 0%. Наоколо са "Арда" (4.5% юноши от общия състав) и "Хебър" (8%). С най-много свои кадри е "Пирин", предвид споменатата политика - 29.2%. Следват "Левски" (27.3%) и "ЦСКА-София" (20.7%).