Олимпийският шампион в скока на височина Дик Фосбъри е починал на 76-годишна възраст в неделя, съобщи агентът му Рей Шулте в профила си в "Инстаграм". Човекът, който направи революция в леката атлетика и чийто "флоп" ползват всички състезатели в дисциплината, страдаше от лимфом.

"С огромна тъга трябва да съобщя, че моят дългогодишен приятел и клиент Дик Фосбъри почина в съня си рано сутринта в неделя след кратък рецидив на лимфома", написа Шулте.

Дик Фосбъри бе хилав студент по строително инженерство, когато смая света, шокира съперниците си и зарадва спортните фенове със своята революция в скоковете на височина. Той демонстрира характерния си стил, т. нар. "Фосбъри флоп", при който атлетът се засилва диагонално към летвата, отскача с гръб, преминава над нея и се приземява върху скочището на тила си.

Тогава на шега сравняват тази техника с

избутване на труп от прозорец.

Но флопът впечатли зрителите - на олимпийските игри в Мексико през 1968 г. тълпата по трибуните охкаше и се смееше, гледайки опитите на Фосбъри.  

Но последен се смееше американският студент - летвата се вдигаше още и още, а той продължаваше да я прескача с лекота. Последният му опит бе на 2.24 м - с 6 см над олимпийския рекорд, притежаван дотогава от Валери Брумел (СССР) и друг американец - Джон Томас. Тогавашният световен рекорд бе 2.28 см, също на Брумел, който скачаше с доминиращия по онова време коремно-претъркалящ стил.

"Понякога се гледам на запис и наистина се чудя как го правя", заяви в едно интервю Фосбъри.

В рамките на няколко години обаче "Фосбъри флоп" се превърна в стандартния метод за скачане на елитните състезатели. Терминът дори се използва понякога от медиите като стандарт за иновация в спорта: писано е за "Дик Фосбъри на ски скоковете"; на състезателното ходене; на голфа; на спортния риболов - все при споменаване на нововъведения в тези сфери. Когато Piaget представи своята линия часовници, рекламирани като "дръзко отклонение", компанията направи Фосбъри свой говорител.

Ричард Дъглас Фосбъри е роден в Портланд, Орегон, на 6 март 1947 г. Баща му е шофьор на камион за дървен материал, а майка му е учителка. Бъдещата звезда израства в Медфорд, в Южен Орегон.

Фосбъри често казва, че в началото на кариерата си в скока на височина - в гимназията, той е бил най-лошият скачач в своето училище, в училищната лига и в цял Орегон. Не е бил и кой знае колко надарен спортист, тъй като не успял да влезе във футболния и баскетболния отбор на училището.

В скока на височина първоначално използва старомодната ножица - прескачането на летвата става странично, грубо казано, в седнало положение във въздуха, като краката се прехвърлят един след друг над нея.

Един ден решава да експериментира нещо ново, опитвайки да премине над летвата с хълбоците напред. Флопът започва да се получава естествено. Треньорите обаче били объркани - проверяват правилниците, за да се уверят, че подобен стил е допустим, предупреждават го, че може да се нарани, или просто му казват, че това не може да е печеливша стратегия.

Фосбъри пренебрегва всички тези съвети. Той успява да подобри личния си рекорд с 30 см още докато е в гимназията. И това го вдъхновява да тренира по-усилено.

"Когато достигнеш елитното ниво в скока на височина, преминавайки летвата на тези височини, наистина се чувстваш сякаш летиш - казва той през 2002 г. - Ти си там горе само за секунда, но времето наистина започва да се забавя, да се разширява. Умът прави невероятни неща. И на такава височина наистина опитът е 90% психика и 10% въпрос на физически умения."

Не само структурата на Фосбъри го направи нетрадиционен спортист. Той е обут в неподходящи маратонки, ръката му е слабичка като на шахматист. Преди засилката се поклаща напред-назад свивайки и разпускайки юмруци.

А на церемонията по награждаване, по време на американския химн вдига свита в юмрук ръка, в знак на съпричастност с демонстрацията по време на същите игри на двамата чернокожи спринтьори Томи Смит и Джон Карлос, борещи се за расово равенство. 

След триумфа в Мексико Дик Фосбъри не се завръща повече в елитни състезания, но и до днес е считан за един от хората, повлияли най-силно на леката атлетика.

Олимпийският шампион завършва Държавния университет на Орегон през 1972 г. с бакалавърска степен по строително инженерство. Премества се в Айдахо, където основава инженерна компания. Работата му включва проектиране и изграждане на велосипедни пътеки и алеи за бягане. В един момент става комисар по зонирането на окръг Блейн, Айдахо.

Фосбъри обаче продължава да е близо до спорта в качеството си на вицепрезидент на олимпийската и параолимпийска асоциация на САЩ, а също така
 
 
преподава своя "флоп" по целия свят.

Започва да ходи на уроци по танци и там се запознава с Робин Томази. Тя става негова съпруга и двамата се заселват във ферма близо до град Белвю в южната част на Айдахо. Там отглеждат коне. От Робин Дик Фосбъри има син - Ерих. Двамата отглеждат и дъщерите на съпругата му от първия брак - Стефани Томас-Фипс и Кристин Томпсън. Имат и няколко внуци.

Пез 2008 г. Дик Фосбъри е диагностициран с лимфом, на следващата година претърпява операция за отстраняване на тумор в прешлените. До смъртта си легендарният лекоатлет бе член на клуба "Шампиони за мир", група от 54 известни елитни спортисти, ангажирали се да агитират за мир по света.

"Мисля, че доста деца ще започнат да опитват по моя начин на скачане - каза веднага след олимпийската си титла Фосбъри. - Аз не гарантирам резултати и не препоръчвам стила си на никого. Но всеки може да опита, ако не му спори по другия метод."

И до днес никой в скока на височина не си и помисля да скача по друг начин и това е великият принос на Дик Фосбъри към леката атлетика.