От две седмици светът на алпинизма се вълнува от нова драма - перипетиите на едва петата експедиция в историята, която има за цел зимно изкачване на втория по височина връх в света и най-труден в техническо отношение - К2 (8611 м). При успех нейните членове ще се увенчаят със славата на първите хора, стъпили на величествения Чогори в зимни условия. Сред авантюристите в експедицията е и Атанас Скатов - българинът с най-много изкачвания (11), на осемхилядници в българския алпинизъм. 

Първата успешна атака на острия пирамидален първенец на планинската верига Каракорум е осъществена на 31 юли 1954 г.от италианците Лино Лачедели и Ахиле Компаньони. Оттогава на Чогори са стъпили десетки алпинисти, сред които и двама българи - Боян Петров (2014 г.) и Стефан Стефанов (2019). Същевременно близо 1/3 (29%) от тръгналите нагоре са намерили смъртта си, което прави К2 вторият най-опасен от 14-те осемхилядника на планетата (само Анапурна (8091) е взел по-голям процент жертви - 32%).

Сега

задачата е в пъти по-трудна - атака на върха през зимата

Нито един от първите 4 опита не е успявал, започвайки от полско-британско-канадската експедиция, водена от Анджей Завада (1978/79 г.), която достига до 7300 м и установява там Лагер 3, но се отказва заради ураганен вятър (близо 100 км/ч) и ниските температури. Поляци правят и втория опит (2002/03), като хората на Кщищоф Виелицки са спрени на 7650 м. Следва експедиция на 9-има руснаци (2011/12), от които трима стигат и се връщат от 7200 м. Преди 3 години бе и последният опит, воден отново от Виелицки, при който Денис Урубко е принуден да слезе от 7600 м. 

Този път експедицията е интернационална и многобройна. Организирана е от най-голямата компания в този бранш -Seven Summit Treks, която е осигурила повече от 40 водачи и шерпи. А останалите в групата са 26 ентусиасти от 15 националности, мечтаещи за световната алпинистка слава. Сред тях е и 42-годишният сливналия Атанас Скатов - доктор-агроном по растителна защита; веган, който иска да докаже, че хората, неконсумиращи храни с животински произход, имат достатъчно сили и за екстремни натоварвания на организма, а вече и признат алпинист.

Преди 10 години той става любител планинар (започва през 2010 г. с маршрута Ком-Емине в Стара планина). След това се амбицира и започва (пак любителски) един по един да изкачва най-високите върхове на континентите. Така стига и до Покрива на света - Еверест (8848 м) през 2014 г., а през 2017-а стъпва и на първенеца на Северна Америка - Денали (6194 м) и завършва тази си мисия. 

За да се насочи веднага към следващата -

изкачване на всички 14 осемхилядника.

По пътя към тази мечта на 4 октомври 2019 г. Скатов стъпи на Даулагири (8167 м), с което изравни един и постави друг рекорд за България. Това бе общо 10-и покорен от него осемхилядник, колкото има още само Боян Петров, който изчезна безследно при опита да атакува своя №11 - Шиша Пангма (8027), през май 2018 г. Но пък Скатов стана първият българин, изкачил 4 осемхилядника в рамките на година - по-рано през 2019 г. той вече бе на Канчендзьонга (8586 м), Гашербрум-1 (8068 м) и Гашербрум-2 (8035 м).

Във визитката си агрономът има също две изкачвания на Еверест (8848 м) - 2014 и 2017 г., и по едно на Манаслу (8163 м) - 2015 г., Анапурна (8091 м) - 2016 г., Макалу (8463 м) - 2016 г., Лхотце (8516 м) - 2017 г., и Чо Ойю (8188 м) - 2018 г. До края на мисията пред него остават още четири - К2 (8611 м), Нанга Парбат (8125 м), Броуд пик (8047 м) и Шиша Пангма (8027).

И след паузата от една година заради пандемията той решава да се хвърли в най-дълбоката вода - опит за зимно изкачване на К2.

"Чух, че се организира такава експедиция, и се записах, защото и без това К2 остава в списъка ми с цели. А пък това, че евентуално ще бъде първо зимно изкачване в историята, е нещо като бонус", разказва по сателитния си телефон от Каракорум Атанас Скатов.

И обяснява за подготовката си, в която е викнал на помощ и технологиите.

"Включил съм нови методи на тренировки, различни дишания, закалявания, йога. И най-интересното - специален генератор, който ми намалява съдържанието на кислород в организма, все едно че съм на височина 6000-7000 м. Освен че тренирах с него, така и спях вкъщи, за да мога да се аклиматизирам оща по-добре - разказва Скатов. - 45 дни се подготвях много сериозно и концентрирано от сутрин до вечер. Настройвах се психически - бях решил да прочета една книга за върха, но я почнах и се отказах - реших да видя на място".

От 28 декември той и останалите от експедицията вече са на място - в базовия лагер (5100 м). И в момента правят т.нар. ротации за по-добро аклиматизиране - изкачвания до Лагер 1 на 5850 м, преспиване там и завръщане в базовия. Дори и само това обаче е

неимоверно трудно заради ужасяващите зимни условия.

"Температурата е -40 градуса, което се счита за топло зимно време тук, но вятърът е много силен. Скоростта му надминава 80 км/ч и рядко пада под 70 км/ч. Може буквално да те отвее от склона - разказа Скатов. - Ние се надяваме на утихване на вятъра, което ще означава скоростта му да е не повече от 40 км/ч, но и тогава ще бъде изключително трудно."

За пояснение - по единната скала на Бофорт за сила на вятъра скорост над 80 км/ч се обозначава като щорм и се издава предупреждение за опасност от повреди по сгради и съоръжения.

5th January 2021 strong winding in k2 BC