Медия без
политическа реклама

Еверест отне живота на 17 души този сезон

2023 г. е втората най-смъртоносна в историята на изкачванията на Покрива на света

13 Юни 2023
Фейсбук

Сезон 2023 за изкачване на Еверест, който завърши в началото на юни, се оказа един от най-смъртоносните в историята на най-високия връх на планетата (8848.86 м). Официално са потвърдени 13 загинали под Покрива на света, а други четирима са в неизвестност от дълго време и също се считат за починали.

От началните опити за изкачване на Еверест в първата половина на ХХ век досега повече от 300 души са намерили смъртта си по неговите склонове. Но тази година влезе сред най-черните в историята. Най-големият брой отделни смъртни случаи бе през 2014-а, когато починалите бяха 16, а най-много общо - 22-ма, бяха затрупани от лавината през 2015-а. Като контраст - миналия сезон загинаха само двама.

Сега тези общо 17 жертви превръщат сезон 2023 във втория най-смъртоносен под Покрива на света. Последните случаи бяха регистрирани в самия край на май, когато в рамките на два дни - 26 и 27 май, бяха открити мъртви в подножието на върха канадецът Петръс Суорт и унгарецът Шилард Сухайда, който опита солово изкачване. 

Още в самото начало на сезона - на 12 април лавина над базовия лагер погуби трима шерпи - Дава Цери Шерпа, Пемба Тензинг Шерпа и Лакпа Рита Шерпа. Последва гибелта на Анг Ками Шерпа (на лагер 2) и Пурба Шерпа (над лагер 3), на малайзиеца Аг Яакуб (на Южното седло), на австралиеца Джейсън Кенисън (на слизане след успешно изкачване), на китаеца Чън Сюбин (на Южното седло), на индийката Сузане Джизъс (над базовия лагер), на молдовеца Виктор Брънза (падане на Южното седло) и на американския лекар Джонатан Шугърмен (при аклиматизационна ротация на лагер 2).

А вече близо три седмици няма и следа от други четирима, чието търсене е прекратено и те неофициално се водят починали. Това са глухонемият малайзийски алпинист Хавари Бин Хашим (изчезнал над лагер 4), сингапурецът Шринивас Дататрая (видян за последно на 8500 м откъм Тибетския склон на върха), индиецът Ранджит Шах и неговият шерпа Лакпа Нуру (изчезнали след изкачване по Южния склон).

 

Защо се стигна дотук?

Няма една-единствена причина, която да обяснява защо тази пролет бе толкова опасна. Повлияха множество фактори, включително неопитност на някои от катерачите и на водачите. Но като №1 се определя огромният брой желаещи да се изкачат догоре - 2023-та е рекордна откъм натовареност с издадените 478 разрешителни за чужденци от Непалското министерство на туризма (това прави общо 900 разрешителни, като се включат и тези за местните водачи).

Безпрецедентният брой желаещи се обяснява с паузата в предишните години заради пандемията от коронавирус. Но наличието на толкова хора е основен фактор за образуване на задръствания по маршрута за катерене.

Според Гарет Мадисън от базираната в САЩ компания Madison Mountaineering това се дължи на факта, че желаещите трябва да изчакват подходящ прозорец с благоприятно време. След което всички хукват нагоре, а за опашките вина имат и неопитни и неподготвени катерачи, които пъплят съвсем бавно.

Същевременно изключително разреденият въздух над 8000 м надморска височина води до два проблема:

Първо - т.нар. височинна болест (свързана с пониженото атмосферно налягане, водещо до невъзможност на организма да си набавя необходимото количество кислород, до преумора и задух, до подуване на белите дробове и мозъчен оток, както и загуба на координация). В "зоната на смъртта" над 8000 м телата на алпинистите "се разграждат и по същество умират“, според канадката Шона Бърк, изкачила Еверест през 2005 г. Със сигурност се знае, че този сезон от височинна болест са страдали унгарецът Сухайда и сингапурецът Дататрая.

Друг опитен водач - Ейдриън Балинджър от американската Alpenglow Expeditions, която води катерачи от страна на Китай, твърди, че някои туристически фирми от непалска страна са водили желаещи към Еверест, дори и последните да не са имали достатъчно опит да се ориентират в "зоната на смъртта". А там забавянето означава по-дълго излагане на екстремните условия.

Вторият проблем е нуждата от кислородни бутилки за вдишване на допълнителен кислород по време на катеренето. Но снабдяването с такъв въобще не е лесно на такава височина и това внася допълнителни рискове.

Австриецът Лукас Фюртенбах, чиято туристическа компания е завела на Еверест 100 души от 2016 г. насам, подчертава именно необходимостта от лесно достъпен кислород, предвид заплахата от пренаселеност по маршрута. Той твърди, че компанията му е взела мерки, за да гарантира, че клиентите ѝ никога няма да останат без кислород и че при тях досега няма смъртоносен инцидент.

"Правилната кислородна логистика е изключително важна, ако има много хора, които се катерят едновременно. Убеден съм, че с минимална безопасност, оборудване и логистични стандарти за всички оператори бихме могли да избегнем много от смъртните случаи, които  стават в наши дни на Еверест", заяви Фюртенбах.

Експедициите към Покрива на света обаче са основен източник на доходи за Непал, чието правителство често е критикувано от някои западни алпинисти, че позволява на всеки, който си плати таксата от $11 000 за разрешително, да тръгне нагоре. В допълнение - всеки алпинист харчи най-малко $26 700 за експедиция в Непал, включително за такси, гориво, храна, водачи и придвижване.

Юбарадж Кхативада, директор в непалското министерство на туризма, отхвърли критиките за безпрецедентния брой разрешителни. Миналия месец той обеща, че екип от лекари и правителствени служители ще бъдат разположени в базовия лагер на Еверест за първи път, за да управляват дейностите по катерене през целия сезон и да се справят с тълпата желаещи.

Равносметката е печална, но и не се вижда как въпросът с пренаселеността под Еверест ще се реши скоро.

Последвайте ни и в google news бутон

Ключови думи:

алпинизъм, Еверест

Още по темата