30 юни 1971 г. остава завинаги една от най-черните дати в историята на българския футбол. Тогава в автомобилна катастрофа при прохода Витиня загиват двама от най-големите ни футболисти на всички времена - съотборниците в "Левски" Георги Аспарухов и Никола Котков.
Навръх 50-годишнината от гибелта на Гунди и Котето днес своите спомени за тях сподели друг бивш нападател на "сините" - Ангел Станков, по-късно водил отбора и като треньор. По време на трагедията той е 18-годишен юноша.
"Бях в училище. Като казаха, и всичко млъкна, не можем да повярваме. Обзема те пустота, все едно не съществуваш... После толкова народ бяхме на "Герена", ужас - катерехме се по оградите, защото казаха, че ще ги изнесат на терена. Дори на митингите не съм виждал такова нещо. Хората се събираха спонтанно, бълваха отвсякъде, гледаш възрастни хора - плачат, децата покрай старите и те плачат. Аз такова чудо не съм виждал", спомни си Станков в интервю за "Букмейкър Рейтинги".
Според него Аспарухов и Котков са оставили непреходен завет за поколенията - такъв, какъвто днешните български футболисти трудно могат да създадат.
"Спомням си, че ходехме на тренировките, пипахме колата на Гунди, искахме автографи. Детска работа. Ама тогава, като ритахме топката, и единият казваше: "Аз съм Петьо Жеков и бия силни шутове". Други казват: "А аз съм Гунди, аз съм Шаламанов - правя шпагати, аз съм Чико или Попето". Всички деца подражаваха на тези хора. Сега всички искат да са Меси, Роналдо и Мбапе. Това, което оставиха тези хора, е много съществено", сподели Станков.
Той е на мнение, че Гунди не би могъл да се адаптира към днешната действителност. И не би се кандидатирал за ръководен пост в българския футбол.
"Той не беше такъв човек, той беше прекалено скромен. Обаятелен и добър човек, който със самото си движение, изражение на лицето - предразполагаше към доброто. Никога не се надуваше - както той, така и Котков. Моето мнение е, че Гунди никога нямаше да се кандидатира за високи постове, това ми се струва далечна сфера за него. Не знам дали щеше да може да се адаптира към настоящия начин на живот - към новото време. Сега са важни парите, а той беше надраснал тези работи. При него водещо бе любовта към хората и отношението. Той беше голям и тих... Беше прекалено чист и искрен."
