Иран се превърна в едва 14-ата различна държава със свой шампион в професионалния снукър. Хосеин Вафаеи вкара родината си в елита на джентълменския спорт, триумфирайки със своята първа ранкинг титла на турнира Шутаут в Лестър.
Във финала на 4-дневената "престрелка" в зала "Морнингсайд Арина" късно снощи Принца на Персия победи легендата Марк Уилямс. 46-годишният втеран от Уелс направи само един удар във фрейма - разбиващия, след което иранецът реализира фантастичен брейк от 71 т.
27-годишният Вафаеи несъмнено беше най-добрият играч в уникалната надпревара, в която всеки мач се състои от един-единствен 10-минутен фрейм. Азиатецът направи най-големия брейк в турнира - 123 т., а също и още три серии над 50, включително 54 в 1/2-финала срещу Лян Уънбо, в който изоставаше с 0:48.
Lucky bar steward 😎😎😎😂 pic.twitter.com/WcqjPcjBjz
— MARK WILLIAMS M.B.E (@markwil147) 23 януари 2022 г.
Освен шампионския чек за 50 000 паунда Вафаеи получи и бонуса от 5000 британски лири за най-висока точкова серия. С най-големия приход в кариерата си Хосеин се изкачва с 19 места в ранглистата до №23 в света. Също така той се класира за Шампионата на играчите следващия месец, както и за Шампион на шампионите в края на 2022 г.
Световният №8 Марк Уилямс пък пропусна да извоюва 25-ата си ранкинг титла и да стане първият играч от Топ 16, спечелил Шутаут в 11-годишната история на турнира. Трикратният световен шампион имаше шанс и да се превърне във втория най-възрастен победител в ранкинг състезание след славния си сънародник Рей Риърдън, спечелил последната си титла на 50 г. през 1982-ра.
YouTube"Това е толкова голямо постижение за мен, сбъдната мечта - сподели Хосеин Вафаеи. - Всички млади играчи в Иран ще видят какво е възможно да постигнат. Трудил съм се много за това. Всички около мен знаят колко здраво работя преди турнирите. Победих някои много добри състезатели този сезон и това ми даде вяра, че мога да направя нещо в тази игра. Кой знае колко далеч мога да стигна?"
Новият шампион посвети дебютната титла на своята покойна баба.
"Когато пристигнах в Лестър, почти се отказах от турнира, защото ми съобщиха, че баба е починала. Плаках в стаята си цял час. Майка ми и всички в семейството бяха съкрушени. Реших да играя, но не се вълнувах дали ще спечеля, или ще загубя. Но у мен дойде някаква енергия, не знам как да го обясня. Играх фантастично. Новината за баба беше ужасна за мен, но всички ми казваха да побеждавам за нея. Исках да го направя и ето че успях."
