"Денвър Нъгетс" спечели за първи път титлата на НБА в своята 46-годишна история. И за това един от основните фактори, колкото и нелогично да изглежда, е, че това е най-необичайният отбор в баскетбола - от собственика до талисмана и физиотерапевта.
Семейство Крьонке
Милиардерът Стан Крьонке влезе в спорта преди почти 25 г. и има репутация на рядък екземпляр. С "Денвър" това се проявяваше в различни "дреболии": "Нъгетс" е от малкото клубове в НБА, които нямат тренировъчна база, а кошовете в тази, която използва, не стигат за всички играчи; мачовете на тима не се предават по телевизия в родния щат Колорадо заради съдебно дело; отборът така и няма един постоянен "архитект" - основите положи Масаи Уджири, Никола Йокич бе привлечен заради Артурас Карнишовас, гръбнакът бе сглобен от Тим Конъли, а окончателните характеристики оформи Келвин Буут...
В основата на всичко това бе скъперничеството на собственика, който дълго време се задоволяваше с това клубът да е средняк и да носи някаква печалба, като развързваше кесията едва когато бе окончателно ясно, че става нещо необичайно. Крьонке дълго бе един от най-слабите собственици в спорта - точно защото не щеше да харчи и да побеждава. В последните 2 г. обаче неговият "Лос Анджелис Рамс" спечели Супербоул, "Колорадо Авъланч" стана шампион на НХЛ, футболният "Арсенал" бе близо до титлата в Англия, "Колорадо Мамът" спечели лигата по лакрос, а сега и "Денвър Нъгетс" триумфира в НБА. Създаде се впечатление, че едва ли не мустакатият милиардер скъперник е имал ясна тактика през цялото време.
Никола Йокич
Кариерата на сърбина е също толкова удивителна, колкото и усещането от играта му: никога не свикваш с това как небрежно изстрелва топката към коша с вдървено движение, но тя в огромната част от случаите влиза.
Йокич бе избран от драфта под №41, докато спокойно си спеше у дома, в Сърбия, а на зрителите показваха реклама на Taco Bell. Можеше и въобще да не е в драфта - тогава имаше по средно 12 т. и 4 асистенции и искаше да се оттегли, но в "Нъгетс" вече се бяха вдъхновили от представянето му на Nike Hoops Summit. Самият Йокич бе помолил да бъде резерва, защото "Денвър" го придоби заедно с Юсуф Нуркич. Даже и майка му не вярваше, че той ще е един от най-големите играчи в историята.
А той вече е най-великият европейски баскетболист на всички времена. Играч, който по кариерен рейтинг на ефективност (PER) в плейофи е пред Майкъл Джордан, ЛеБрон Джеймс и Шакил О`Нийл. Йокич завърши тазгодишните плейофи с втори показател в историята - 30,1 т., 13,3 борби, 9,8 асистенции, при 54% успешни стрелби от игра и 47% за тройка (№1 е Шакил с 30,7 т., 15,4 борби, 3,1 паса и 57% стрелба от игра).
Но същевременно в Плейофи 2023 той стана лидер по генерирани точки за отбора с 55.7 на мач (назад са ЛеБрон с 54.7 през 2018-а, Меджик Джонсън с 51.8 през 1986-а и Майкъл Джордан с 51 през 1990-а). Същевременно направи три мача с +30 / +20 / +10 (точки, борби, асистенции), а такива има само 5 в цялата история на НБА. И още, и още статистики, показващи превъзходството на сърбина, който не само води тима, но и прави всичките си съотборници по-ефективни и креативни.
Всичко започна с това, че в НБА се чудеха как се вмества наглед тромавият Йокич в този свят. И в крайна сметка самият сърбин преосмисли разбирането за това как трябва да изглежда лигата - той показа стрелба с отскок и отклон в стил Дирк Новицки; движения в стил Лари Бърд; ефективност под коша в стил Шакил; пасове за бърза атака в стил Бил Уолтън; находчивост с топката в стил Меджик Джонсън; пълна концентрация в стил Тим Дънкан; и даже защита в стил Руди Гобер...
Така че такова нещо още не бе виждано, наистина. И, да - Йокич все още твърди, че най-добрият играч на "Денвър" е Джамал Мъри.
Джамал Мъри
Накратко - завръщането на годината! Мъри се възстановяваше от скъсани кръстни връзки дълго и болезнено. Треньорът Майк Малоун дори разказа, че след контузията е той плакал в автобуса и се е опасявал, че ще бъде освободен като "непълноценен". Мъри не игра почти година и половина, а когато се завърна, призна, че се страхува да прави пробиви, да се сблъсква с едрите играчи и да скача.
Но неговото представяне в плейофите бе едно чудо:
Само 6 други играчи в историята са завършвали с +25 т., +5 борби и +5 асистенции - Майкъл Джордан, Джери Уест, Стеф Къри, ЛеБрон Джеймс, Янис Адетокунбо и Никола Йокич. Средната му резултатност бе 25,2 т., или 23-то място в историята. А по PER в плейофите е пред Джеймс Хардън, Ръсел Уестбрук, Лари Бърд, Кевин Гарнет и Джулиус Ървинг.
Може би все пак Мъри не е най-добрият играч на "Нъгетс", но в тези плейофи той бе човекът, отговорен за чудото - и четвъртината с 23 т. срещу "Лейкърс", и взривните пробиви в серията срещу "Финикс", и важните стрелби във финала с "Маями" (дори когато Йокич седеше на пейката).
Майкъл Портър-младши
Него като че го заслепи светлината на прожекторите във финалната серия, в която той се прояви като най-слабия играч, получил време в ротацията на "Нъгетс". Портър така и не се превърна в желаната трета звезда на тима.
Триточковата му стрелба в плейофите бе нестабилна и дори под средната му успеваемост. Но пък е трудно да си представим "Денвър" без неговите попадения, без реномето му на най-добрия кеч-енд-шутър (стрелба без подготовка), дори от собствената половина.
Процесът по вграждането на Портър в състава се оказа тежък и рисков. Клубът показа абсолютно доверие, когато взе човек с проблеми в гърба, който за 5 години пропусна 3 сезона и претърпя 3 операции. Имаше му доверие и когато крилото не се представяше на супер ниво. Покрай проблемите му в защита имаше и сблъсъци с Майк Малоун, който се бореше с неговия егоизъм и пълното неразбиране на ролята му в състава.
Аарън Гордън
Всъщност позиция 4 в "Нъгетс" бе закрита - клубът размени Джереми Грант, който искаше да играе където и да е, но да бъде звезда. Аарън Гордън - обратното.
Тежкото крило от самия старт на кариерата си се оказа в най-лошата възможна ситуация, когато изглеждаше като тъповат и ограничен здравеняк. В "Орландо" има вечна криза за разиграващи - нямаше кой да му подава топката на удобни позиции и той трябваше да влиза в ролята на лидер, нагърбвайки се с игра "един на един" и със стрелби от дистанция.
И в един момент "Денвър" го съзря като идеалното допълнение към Йокич. Главното качество на Гордън бе, че той не е Джереми Грант - бе съгласен да изпълнява всяка функция. В началото се превърна в адресат за пасовете на центъра, които реализираше, благодарение на атлетизма си. После се оказа най-добрият защитник на отбора, способен да отбранява на позиции от 2 до 4, като в тези плейофи излизаше срещу Таунс, Дюрант, ЛеБрон и Бътлър.
И се превърна в третата звезда на "Денвър", записвайки най-добрия момент в кариерата си - 27 т. в мач №4 от финала. Ефективността му нарасна от 45% (в "Орландо") на 54% точна стрелба от игра и от 32% на 40% за 3 т.
Кентавиъс Колдуел-Поуп
Шутинг гардът развали общото впечатление с лош финал, в който игра с травма на опашната кост. Но дотогава напомни на всички, най-вече на "Лейкърс", че е готов да бъде трета звезда в шампионския тим.
Колдуел-Поуп спечели първата си титла именно с "езерняците" през 2020 г., като бе един от най-добрите снайперисти, заедно с ЛеБрон Джеймс и Антъни Дейвис (в серията тогава с "Денвър" вкара 44% за тройка и пазеше персонално Джамал Мъри). После се отправи към "Вашингтон" заради Ръсел Уестбрук. И сега взе втора титла - с "Нъгетс", като до финалната серия имаше 41% от тройката. Най-добрите му моменти бяха, когато вкарваше вместо Йокич, и то в критични мигове за тима, взимайки инициативата.
Брус Браун
Може би основният късмет на "Нъгетс". През миналия сезон Браун бе най-добрият играч на тима в плейофите - противниците знаеха, че е предимно защитник, без точна стрелба, и го оставяха, а той ги наказваше с 57% успешни шутове. Всъщност той искаше да си остане в "Бруклин", както и ръководството, но "някой друг" - не (твърди се, че е Кевин Дюрант).
Така титулярът в "Нетс" подписа за резерва в "Денвър" срещу скромните $6.5 млн. благодарение на Джеф Грийн. И със своята острота, непримиримост в защита, готовността да играе "заслон и контразаслон" и умението да се адаптира към суперзвезди като Йокич, се вписа идеално. Браун се превърна в идеален възпламенител от скамейката и помогна изключително на "Нъгетс" в сериите, а в мач №4 от финала така се развихри, че представянето му ще остане паметно. И все пак - "Денвър" вероятно ще го загуби през лятото.
Още четирима играчи с принос
Крисчън Браун стана петият баскетболист, който печели титли в NCAA и НБА поред. Преди това са го правили само Бил Ръсел, Меджик Джонсън, Хенри Биби и Били Томпсън. Браун изпъкна, особено на фона на Майкъл Портър. Във финала най-младият играч в ротацията на "Нъгетс" даде решаващ принос - особено в мач №3, когато допълни лидерите с 15 т. за 19 минути на игрището. Заради което Майк Малоун го нарече "ветеран".
Джеф Грийн - играчът с най-необикновена кариера в НБА най-после спечели своята първа титла. Той започна в отбор, който вече не съществува ("Сиатъл Суперсоникс"), и игра в 12 тима за 16 г. Прави запомнящи се забивки, играл е рамо до рамо с 8 различни MVP, бе на финал с ЛеБрон, претърпя сърдечна операция в началото на кариерата си и докато се възстановяваше, изучаваше теология. 36-годишният Грийн отдавна се е примирил с ролята си на резерва, готов е да е център или да подсигурява Йокич.
ДеАндре Джордан - в този плейоф той изигра точно 10 минути, но неговото присъствие в "Нъгетс" е и символика - той е единственият от Голямото трио на "Клипърс", който успя да стане шампион. И вече въобще не става дума за игровите му качества - просто ДеАндре е обичан от всички в НБА.
Треньорски щаб от синове и внуци на треньори
Майк Малоун е син на Брендън Малоун, треньор на "Кливланд" и "Торонто", двукратен шампион като асистент;
Райън Соундърс е син на Флип Соундърс, който работил 20 години като главен треньор в НБА ("Минесота", "Детройт", "Вашингтон");
Дейвид Аделман е син на Рик Аделман, изкарал 21 години като главен треньор в НБА ("Портланд", "Голдън Стейт", "Сакраменто", "Хюстън", "Минесота");
Джордан Бикърстаф е внук на Бърни Бикърстаф, който е треньор с над 30 г. стаж и има титли като асистент (1978 с "Вашингтон") и като изп. директор (2016 с "Кливланд").
Главният треньор Майк Малоун има достатъчно екзотична история. Той направи име в щаба на "Голдън Стейт" при Марк Джексън. После попадна в "Сакраменто", където бе любимият треньор на ДеМаркъс Казънс. Но "Кингс" го изгони 1,5 г. по-късно заради баланс от 11 победи и 13 загуби и тогава Малоун забрани на семейството си да облича дрехи, по които има виолетов нюанс.
В "Денвър" му дадоха възможност да работи, главно поради близките му отношения с Йокич (Малоун даже бе пом.-треньор на Сърбия). Но пък преди настоящите плейофи му предричаха неминуема оставка. Само че в тези серии той обоснова легитимността на три неординарни тези:
1. Построи достатъчно компетентна защита с Йокич в състава;
2. Първи в съвременния баскетбол триумфира с център в качеството на единствена звезда в състава;
3. Спечели титлата с атакуваща тактика.
Фелипе Айхенбергер
Бразилският треньор по физическа подготовка на "Нъгетс" и преди е определян като най-добрия в НБА. Но през този сезон надмина себе си.
В отбора имаха мъжага в разцвета на силите си, пристрастен към сладкото; канадец със скъсани кръстни връзки; баскетболист, който е пропуснал 3 сезона за 5 години. И въпреки това "Нъгетс" изкара сезона без сериозни травми, Мъри и Портър напълно се възстановиха, а Йокич достигна най-добрата си форма. Така тимът поддържаше своята ултракъса ротация, а играчите тичаха по 40 минути на мач, готови за всяка промяна на темпото.
Всъщност Айхенбергер буквално застави Йокич да стане MVP.
Роки-баща и Роки-син
В "Денвър" има и още една династия - зад клубния талисман, най-високоплатения талисман в НБА.
Пръв с костюма на Роки се облича Кен Соломон, който се е снимал в "Сиянието" с Джак Никълсън. Той дебютира като популярния планински лъв през 1990 г., през 2008-а влезе в Залата на славата на талисманите, а през 2019-а бе признат за най-добрия талисман в НБА.
Неотдавна зрителите забелязаха, че Роки не показва фирменото си изпълнение - да мята към коша от центъра, стоейки гърбом. И се изясни, че Кен Соломон се е оттеглил, а мястото му е заето от неговия син Дрейк, който преди бе талисман на "Кливланд".
Впрочем всички деца на Кен Соломон работят това. Вторият му син е асистент на Роки, а третият е "Хупър" - талисманът на "Детройт Пистънс".
