От време на време Мейджър лийг сокър обича да се бие в гърдите. Наистина, през последните 25 години беше свършена страхотна работа и от лигата рядко пропускат възможност да изтъкнат колко вярват, че могат да стигнат далеч. Затова не бяха изненада скорошните подмятания на собственика на ФК "Лос Анджелис" Лари Бърг, че "сокърът ще изпревари бейзбола и хокея, за да се превърне в спорт №3 на САЩ след футбола и баскетбола".

Тези декларации отдавна са част от репертоара на МЛС. През 2011 г. комисионерът на европейския футбол в Съединените щати Дон Гарбър заяви, че лигата му ще бъде една от най-добрите в света през 2022 г. Той повтори тази прогноза през 2013-а и после пак през 2015-а. Тази непримирима амбиция се превърна в нещо като партийна линия, както личи от усърдието на новата вълна собственици на клубове като Бърг и Хорхе Мас, който стигна още по-далеч: "Мисля, че ще бъдем на едно ниво с Премиър лийг, Серия А и Ла Лига", заяви съсобственикът на "Интер Маями" преди първия официален мач на най-новия тим в Мейджър лигата.

Но каква всъщност е целта зад тези смели изявления? Станали ли са важните клечки в МЛС продавачи на надежда, които не успяват да изпълнят обещанията си? Например коментарите на Бърг предизвикаха присмех сред феновете, които бяха чували тези закани и преди. Прогнозата на Гарбър за 2022 г. пък не изглежда много осъществима.

Само че вероятно тъкмо тази шумна амбиция изигра роля в скоростната инфлация на франчайз таксите през последните години. Платените от "Ню Йорк Сити" $100 млн. за място в МЛС през 2013 г. бяха рекорд за времето си. Сега сумата изглежда смешна на фона на взетите през декември $325 млн. от Шарлът срещу правото за създаване на 30-ия клуб в лигата.

Тези цени обаче не представляват реалната стойност на франчайз в МЛС, а по-скоро обещание какво може да струват някой ден. Сокърът е вторият най-бързо развиващ се спорт в САЩ (след лакрос, според данни от изследване на "Галъп" през 2018 г.), така че при толкова много традиционни за Америка спортове, изпитващи трудности да променят традициите и да се настроят към новото време, може би инвестицията в МЛС е инвестиция в бъдещето.

Самата лига помпа допълнително тази идея, което донякъде обяснява защо свързаните с нея фигури продължават да правят такива смели прогнози за растеж. В един момент обаче собствениците на клубове ще започнат да използват думите на Гарбър, Бърг и останалите срещу МЛС, когато тези нереалистични цели останат неизпълнени. Инвеститорите не гледат с добро око на пропуснатите цели, а МЛС се е поставила в положение да пропусне много.

Безкрайната реторика за растеж не е в синхрон с поведението на по-широката част от общността на МЛС. Докато не много отдавна лигата се асоциираше с големи имена на предимно застаряващи звезди от Европа, решили да прекосят Атлантика, сега МЛС търси повече комфорт в собствената си кожа. Все още се изсипват пари на трансферния пазар, при това повече от всякога, но клубовете вече опитват да намерят свои собствени звезди, на които да дадат сцена - като Джоузеф Мартинес и Родолфо Писаро например.

Като цяло феновете на МЛС не са особено впечатлени от прогнозите за предстоящо глобално господство на лигата, а по-скоро от постигнатия прогрес на останалите фронтове - изграждането на изцяло футболни стадиони (за сокър), бума на латино запалянковци и създаването на подобаваща култура на трибуните. Кризата с идентичността на ранната МЛС, в която равните мачове бяха решавани с дузпи, е далечно минало. Сега МЛС знае какво е, затова е чудно кому е нужно сравнение с водещите европейски първенства...?

Още повече, има разминаване между структурата на МЛС и нейната реторика. Наплашена от провалите на предишни американски сокър лиги като NASL, МЛС винаги е допускала грешки заради прекалена предпазливост. Това е лига с таван на заплатите, което често води до небалансирани състави на отборите, най-често в полза на нападението за сметка на защитата. Това е лига, която позволява само трима играчи да бъдат извън този таван (правилото "Бекъм"), при положение че много от водещите отбори могат да си позволят петима или шестима такива.

Ако МЛС иска да ускори своето развитие, трябва да отпусне юздите. Разбира се, това крие риск от банкрут, от който МЛС винаги се е притеснявала, но също така ще даде шанс на лигата наистина да преследва целите, които сама си е поставила.

Мейджър лийг сокър може някой ден да се превърне в една от най-големите и най-добри лиги в света. Положени са солидни основи, които трябва да поддържат устойчив растеж в САЩ и Канада през следващите десетилетия. Но брандирайки себе си като "следващата най-добра футболна лига на изчакване" и обрисувайки задминаването на бейзбола и хокея като третия най-популярен спорт в Америка като чиста формалност, МЛС само се обрича на провал.

ПРОГНОЗАТА НА БЕКЪМ

Най-новият собственик на отбор в МЛС - Дейвид Бекъм, смята, че лигата може да се бори с превъзходството на европейските лиги в рамките на настоящото десетилетие. Бившият капитан на "Манчестър Юнайтед" и Англия изрази своя оптимизъм в навечерието на 25-ия сезон на Мейджър лийг, в който дебютира неговият "Интер Маями".

"Когато за първи път пристигнах в Лос Анджелис през 2007 г., беше изключително вълнуващо за мен да играя в нов отбор, в лига, която съществува не толкова отдавна - заяви Бекъм. - Но оттогава лигата несъмнено е изминала дълъг път и се намира на друго ниво. Мисля, че през следващите десет години МЛС може да предизвика първенствата в Европа. На това се надяваме всички. Към това сме устремени. Това никога вече не бива да е лига, в която европейските звезди идват да се пенсионират. Това не е мястото, където искаме да бъдем ние като собственици и като инвеститори."