Нападателят на "Левски" Мартин Петков е сред най-талантливите футболисти от новото българско поколение. Дебютирал в елитната дивизия още ненавършил 17 години през сезон 2018/2019, той вече натрупа във визитката си 29 мача и 3 гола за мъжкия отбор на "сините".

В навечерието на новия сезон роденият на 15 август 2002 г. в Нови Искър юноша на "Локомотив" (Сф) сподели пред "Сега" личните си цели и амбиции за близко и по-далечно бъдеще. И изрази мнението си за случващото се в българския футбол като цяло.

- Марти, още преди 18-ия ти рожден ден вече може да се каже, че си утвърдено име в един от футболните грандове на България. Как стигна дотук?

- През 2015 г. един от треньорите ми в "Локомотив" Владислав Вутов ми помогна да премина в "Левски", откъдето ме бяха поискали. Всеки един треньор от школата на "Герена" ми е помогнал. Най-много дължа на Борислав Кьосев и на Йордан Петков, а също така и на сегашния треньор на първия отбор Георги Тодоров. Това са хората, които са ми помогнали най-много, защото най-дълго са ми били треньори в отбора.

- Какви са амбициите ти за предстоящия сезон, а и за по-далечно бъдеще?

- Най-голямата ми цел в близко време е да стана основен футболист в "Левски". А както всеки един български футболист, и аз искам някой ден да изляза в чужбина, да направя кариера. Иска ме си да стигна колкото може по-високо.

- Коя е най-високата летва според теб?

- Най-голям почитател съм на Висшата лига. Това е топ първенството на света и мисля, че всеки футболист се стреми главно натам. Но в което и първенство от Топ 5 да успея да стигна, ще съм щастлив, защото в момента това е едно доста високо ниво за българския футбол.

- А до не толкова отдавна не беше така. Какво знаеш за историята на българския футбол?

- Като цяло доста се интересувам от историята на футбола, особено българската. За жалост в момента тези резултати, които например преди 20 или 25 години са били най-запомнящи се, в днешно време са доста далеч. Запознат съм. Като цяло няма човек в България, който да не знае, че националният отбор е спечелил четвърто място на световното първенство през 1994 г. Знам, че последният голям турнир, на който е играл отборът ни, е през 2004 г. И след това няма запомнящи се успехи. Дано се променят нещата в близко време.

- Според теб на какво се дължи сривът в нивото на българския футбол?

- Като цяло нещата са комплексни. Не е само един фактор. Но мисля, че в другите държави доста се модернизираха и напреднаха, а ние за жалост стоим все на едно и също ниво.

- Какво имаш предвид?

- Още от ранна възраст, когато съм ходил на турнири в чужбина, съм наблюдавал. Първо, от много малки те са професионалисти - откъм хранене, откъм тренировъчен режим са научени още от малки. Мисля, че в България има много таланти, но не се работи достатъчно с тях в ранна възраст. Работата е недостатъчна както от страната на треньори и на ръководство, така и на самите футболисти.

- Ти как преодоляваш тези недостатъци в тренировъчния процес?

- Лично аз сравнително малък се осъзнах за себе си и започнах да тренирам самостоятелно и допълнително. Горе-долу до 14-годишна възраст не спазвах кой знае какви особени режими на хранене. Не бях толкова запознат и нямаше кой да ме вкара в правия път. Полека-лека реших да се взема в ръце, да си направя един хубав хранителен и тренировъчен режим. Сам го направих, в днешно време интернет е много голям плюс. Винаги съм бил любопитен, започнах да чета, да се интересувам. Разпитвах всеки треньор, докато намеря кое е правилно за мен.

- Какво представлява твоят ден по време на активния сезон?

- Всеки ден ставам в 8:00, закусвам, отивам на стадиона два или три часа по-рано. Влизам във фитнеса за тренировка тип загрявка, да подготвя мускулатурата за самата тренировка. След основната тренировка с отбора винаги гледам да остана допълнително, да работя върху техническата част, върху завършващия удар. И завършвам отново във фитнеса. Вечер гледам най-късно в 22:30-23:00 да лягам, защото сънят е част от цялостния баланс, заедно с правилното хранене и натоварване.

- Защо българското първенство се печели от един и същи отбор вече почти цяло десетилетие?

- В България единственият отбор, който работи на същото ниво като водещите отбори в чужбина, е "Лудогорец". Може би това, което ги откроява пред другите отбори, на първо място са финансите. Но другият основен фактор е тяхното самочувствие и спокойствие, което е натрупано през годините. Това им дава изключителна увереност във вътрешното първенство и дори да не са постоянно на първо място, се възползват от напрежението при другите отбори и успяват отново да се качат на върха.

- От новия сезон в елита ще играят два отбора, носещи в името си абревиатурата ЦСКА. За играчите на "Левски" има ли значение дали ще се изправят срещу "ЦСКА-София" или срещу "ЦСКА 1948"?

- В момента е доста объркващо за всички в България. Моето лично мнение е, че излезем ли да играем срещу ЦСКА, независимо кой от двата ще е - дали е "1948", или е "Тире София", щом пише ЦСКА от София срещу "Левски" от София, е достатъчно голям дразнител. Май този сезон ще е много по-интересно с две отделни вечни дербита. Но цялата тази ситуация вреди на българския футболен имидж.