Повече от 6 години след като изигра последния си мач за националния отбор по волейбол, Матей Казийски продължава да бъде сочен като основна липсваща фигура в представителната волейболна селекция на България. Повод за размразяването на темата за евентуалното връщане на бойокотиращия ръководството на федерацията (БФВ) посрещач стана разочароващото представяне на "трикольорите" на домашното световно първенство.

Воден от Пламен Константинов, А отборът зае 11-о място в крайното класиране, след като постигна 4 победи и 4 загуби във Варна и София. Освен Казийски за България на Мондиал `18 по различни причини не играха още куп опитни волейболисти - дали заради контузии, дали заради разправии с треньора, или пък просто заради напреднала възраст.

"Само ще ви кажа, че ако тук бяха Матей Казийски, Тодор Алексиев, Цветан Соколов, Георги Братоев и Боян Йорданов - петима състезатели на топниво, смятам, че нямаше да загубим мач до този със САЩ. Не е някакво изхвърляне, а реалност", коментира либерото Теодор Салпаров. Самият той е на 36 г. и призна, че мисли за оттегляне. Но също така обяви, че е готов във всеки един момент да помогне на отбора, и призова всички за такава отзивчивост:

"Идва олимпиада и тези изброени състезатели могат да дадат още до 2020-а поне. Силно се надявам да размислят, да откликнат и да се обединят в името на националния отбор. Това е най-важното, защото има един герб, който е над всичко. Трябва да си преодоляваме егото и да мислим най-вече за България, защото не сме тук да си мерим характерите и кой е по-голям - един на друг или треньор и състезател. Всеки един състезател е много ценен, защото можем да направим много с изброените."

В същия дух, макар и евфемистично, се изказа и самият селекционер Константинов.

"Това домакинско световно беше като партия шах. Като махнеш царицата, два топа и един офицер, шансовете да спечелиш са по-малки - посочи треньорът. - Трябваше да изиграем едно голямо първенство с всички - и с тези, които нямат желание да играят, и с тези, които ги няма по някакви други причини. Но не успяхме. Не успяхме да ги мотивираме да играят за националния отбор, а честно казано, това демотивира и другите. И в един момент един по един няма да искат да играят. А съберат ли се всички при който и да е треньор, трябва да разберат, че имат шансове да направят нещо добро. Имат шансове да направят нещо, но само ако са всички. Дай Боже да стане, защото в крайна сметка губи и волейболът, и националният отбор."