facebook
twitter

Спорт

Три десетилетия по пътя с "Ливърпул"

И как изглеждаше светът последния път, когато "червените" станаха шампиони...
1 184

Трийсет години са ужасно много време. Почти цял живот през очите на един 40-годишен привърженик на "Ливърпул". Цяла епоха през погледа на един 128-годишен футболен клуб, изградил си авторитета на хегемон в своята родина и на своя континент през първия век от съществуването си, но после по необясним начин попаднал в глухия коловоз на страданието и малшанса.

За три десетилетия милионите фенове на "червените" от "Анфилд" в Англия и по целия свят преживяха толкова мъка и разочарование на домашната сцена, че шампионската титла се превърна от даденост в недостижим блян. Във фиксидея, която не можеше да бъде пропъдена от който и да е друг трофей на планетата.

По пътя "Ливърпул" спечели девет отличия на Острова (три пъти Купата на Англия, четири пъти Купата на лигата и два пъти "Къмюнити шийлд") и пет на международната сцена (два пъти Шампионската лига и по веднъж Купата на УЕФА, Суперкупата на Европа и световното клубно първенство). Изигра някои от най-паметните двубои в историята на футбола, кулминацията сред които беше невъобразимият обрат от 0:3 срещу "Милан" в Истанбул на 25 май 2005 г. Спечели нови и нови привърженици, които да гарантират за поколения напред, че клубният химн ще се предава от уста на уста и няма да загуби смисъла си независимо от всичко: "Вие никога няма да вървите сами!"

Но титлата на Англия просто я нямаше. А последната се отдалечаваше все повече назад във времето. Беше я спечелил един легендарен отбор, воден от легендарен треньор. През 1990 г. Кени Далглиш изведе мърсисайдци до рекордната по онова време 18-а титла в Първа дивизия, която беше 11-а за тима в последните 17 години. В страховития му състав един до друг стояха Брус Гробелар, Глен Хисен, Дейвид Бъроус, Стив Никъл, Рони Уилън, Алан Хансен, Питър Биърдсли, Стив Макмеън, Джон Олдридж, Йън Ръш и Джон Барнс.

По онова време никой не можеше да предположи, че този колос на английския и световния футбол ще трябва да чака цели 30 години за следващия си трофей в първенството на Англия. Но точно това се случи. Много видни треньори и десетки велики футболисти опитаха, но по една или друга причина не успяха да върнат шампионската купа на "Анфилд".

През 90-те години първо Греъм Сунес, а после и Рой Евънс сглобиха емблемчатичен отбор, който обаче така и можа да се справи с конкуренцията на златното поколение в "Манчестър Юнайтед" на сър Алекс Фъргюсън. Така безславно отмина времето на "Ливърпул" на Дейвид Джеймс, Джейсън Макатиър, Доминик Матио, Марк Райт, Стиг Инге Бьорнеби, Патрик Бергер, Джейми Реднап, Стив Макманаман, Стан Колимор, Роби Фаулър и Майкъл Оуен.

В началото на новия век, вече с Жерар Улие начело, "червените" изградиха нов боеспособен тим, който пък се загуби в сянката на "Арсенал" на Арсен Венгер. В подножието на върха през 2001/2002 г. останаха Йежи Дудек, Сами Хюпия, Йон Арне Рийзе, Маркус Бабел, Абел Шавиер, Дани Мърфи, Гари Макалистър, Дитмар Хаман, Владимир Шмицер, Милан Барош и Емил Хески.

Новата надежда се появи в средата на първото десетилетие на XXI век с пристигането на Рафаел Бенитес. Именно испанецът събуди най-славните спомени, извеждайки "Ливърпул" до петата КЕШ и първа след 1984 г. в онази безумна вечер на ст. "Ататюрк" в Истанбул. Това само засили вярата, че моментът за завръщането на престола в Англия е настъпил.

Уви, най-близко до целта тимът на Рафа се оказа, когато завърши на второ място през сезон 2008/2009, а с титлата отново ликуваха вечните съперници от "Юнайтед". Така онеправдани за историята останаха Пепе Рейна, Даниел Агер, Джейми Карагър, Мартин Шкъртел, Алваро Арбелоа, Чаби Алонсо, Хавиер Масчерано, Стивън Джерард, Йоси Бенаюн, Фернандо Торес и Дирк Каут.

От този състав за следващия злощастен опит да бъде атакуван върхът остана само Джерард, поел капитанската лента от Карагър. По ирония на съдбата тъкмо Стиви Джи имаше зловещия малшанс да се подхлъзне в решаващ миг от двубоя с "Челси" в края на сезон 2013/2014. Подхлъзването на №8 сложи началото на края на надеждата, че Брендън Роджърс ще е този, върнал титлата на Англия на някога най-честия ѝ притежател.

Този път тя отиде у набиращия скорост "Манчестър Сити", а за "Ливърпул" отново остана второто място, отнело от славата на Симон Миньоле, Глен Джонсън, Мартин Шкъртел, Мамаду Сако, Коло Туре, Джордан Хендерсън, Стивън Джерард, Филипе Коутиньо, Рахим Стърлинг, Даниъл Стъридж и Луис Суарес.

За да настъпи моментът, в който на "Анфилд" пристигна Юрген Клоп. Германският треньор беше назначен в началото на сезон 2015/2016 и бързо спечели "червената" маса на своя страна с две простички изказвания. "Аз съм напълно обикновен човек. Може да ме наричате Обикновения", беше закачка с Жозе Моуриньо - Специалния тъкмо беше освободен от "Челси" и му предстоеше да поеме "Манчестър Юнайтед".

"Историята е само основата за нас. Не е позволено да носиш историята в раницата си. След толкова много години на неуспехи мисля, че този път ще спечелим титлата. Съвсем сигурен съм в това", пък беше обетът към изстрадалите фенове. Поставените срокове бяха съвсем реалистични и, оказа се, напълно изпълними за треньорския гений на Клоп.

Футболната машина, която германецът създаде за три години и половина, беше обречена да покори всеки връх, който си постави за цел. Алисон Бекер, Трент Александър-Арнолд, Върджил ван Дайк, Джо Гомес, Андрю Робъртсън, Джорджиньо Вайналдум, Фабиньо, Джордан Хендерсън, Мохамед Салах, Роберто Фирмино и Садио Мане бяха забавени с една година от "Манчестър Сити" и с извънредни три месеца от коронавируса. Но още в началото на сезон 2019/2020 целият свят знаеше, че този път първото място на "Ливърпул" е неизбежно.

"Невероятно е! Емоцията е по-силна, отколкото можех да си представя. Знам как Кени ни подкрепяше. Тази титла е за теб, Кени! Тя е и за Стиви. Вие я чакахте 30 години. Момчетата от отбора ви се възхищават и благодарение на изключителната история на клуба, написана от вас, беше лесно да ги мотивирам", заяви през сълзи Клоп в минутите след официалното короноване на новия шампион.

Несъмнено тази титла е за Крал Кени и за Джерард. Тя е също за Шенкли и Пейсли. За Сунес, Евънс, Улие, Бенитес и Роджърс. За всеки футболист, носил някога червената фланелка. Но най-вече за всички привърженици на клуба от "Анфилд" - в Мърсисайд, в Англия, из цяла Европа и по света. Включително за онези 96, които на 15 април 1989 г. отидоха на мач на "Хилсбъро" и никога не се прибраха у дома. И за онези, които не успяха да дочакат края на тези 30 години, за да се насладят на 19-ата.

Защото никой от тях не остави своя "Ливърпул" по пътя. И никога няма да го направи. Тази отдаденост е закодирана в смисъла на този клуб и той съществува заради нея. Толкова е просто:

You'll never walk alone.

 

 

Последния път, когато "червените" станаха шампиони...

Как е изглеждал светът и какво е вълнувало хората през 1990 г., когато "Ливърпул" за последен път беше ставал шампион на Англия? За мнозина фенове на "червените" отговорите на тези въпроси вероятно се крият единствено в учебниците по история. А очевидците на събитията от онова време може би си спомнят някои от следните факти:

 

- През май 1990-а Маргарет Тачър празнува своята 11-а годишнина като министър-председател на Великобритания, но през октомври Желязната лейди е сменена от Джон Мейджър

- Джордж Буш-старши е президент на САЩ

- Войната в Залива започва през август 1990-а и приключва през февруари 1991-ва

- Студената война е към края си, но Германия все още е разделена на две държави - обединението на ФРГ и ГДР е подписано на 3 октомври 1990-а

- България се радва на новородената си демокрация, а учениците доизносват чавдарските и пионерските връзки, докато се чудят как да се обръщат към учителките - с "другарко" или "госпожо"

- Нелсън Мандела е освободен от затвора в Южна Африка и е посрещнат на свобода като световен герой

- Умира легендарният писател Роалд Дал

- През 1990 г. във Великобритания излизат 17 сингъла, които стигат до №1 в музикалните класации - сред тях са Nothing Compares 2 U на Шинейд О`Конър, World In Motion на "Ню Ордър", Sacrifice на Елтън Джон, Itsy Bitsy Teenie Weenie Yellow Polka Dot Bikini на Тими Малет, Unchained Melody на "Райтъс Брадърс", Ice Ice Baby на Ванила Айс и Saviour's Day на Клиф Ричард

- Сериалът "Мистър Бийн" с Роуан Аткинсън в главната роля за първи път тръгва по телевизията

- Холивудският филм "Костенурките нинджа" оглавява боксофиса през април 1990-а заедно с "Хубава жена"

- "Да возиш мис Дейзи" печели "Оскар" за най-добър филм, а Джесика Тенди взима статуетката за най-добра женска роля за образа на Дейзи Уъртан

- Даниъл Дей-Луис печели "Оскар" за най-добра мъжка роля за превъплъщението си в Кристи Браун в "Моят ляв крак"

- "Призрак", "Сам вкъщи", "Умирай трудно 2" и "Още 48 часа" ще се появят на екран през същата тази година

- Свързани са двата края на сервизната тръба при прокопаването на тунела под Ламанша

 

13

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

"Левски" пуска акциите на Папазов в продажба, за да се спаси

15.07.2020

1405 12
ЦСКА срещу ЦСКА на старта на новия сезон в Ефбет лига

14.07.2020

853 5
"ЦСКА-София" отказа да подпише договора за ТВ правата

14.07.2020

1625 13

Коментари

wreckage
снимка на wreckage

Така безславно отмина времето на "Ливърпул" на Дейвид Джеймс, Джейсън Макатиър, Доминик Матио, Марк Райт, Стиг Инге Бьорнеби, Патрик Бергер, Джейми Реднап, Стив Макманаман, Стан Колимор, Роби Фаулър и Майкъл Оуен.

 

В началото на новия век, вече с Жерар Улие начело, "червените" изградиха нов боеспособен тим, който пък се загуби в сянката на "Арсенал" на Арсен Венгер. В подножието на върха през 2001/2002 г. останаха Йежи Дудек, Сами Хюпия, Йон Арне Рийзе, Маркус Бабел, Абел Шавиер, Дани Мърфи, Гари Макалистър, Дитмар Хаман, Владимир Шмицер, Милан Барош и Емил Хески.

Джейми Реднап(когато не беше счупен), Роби Фаулър и най-вече Мики Оуен си беха основни играчи на Улие, а Барош е по-скоро играч на Рафа.

 

Фактът е, че за теа 30 години, Ливърпул беше релевантен ф разговора за титлата не повече од 6-7 пъти, а беше истински кандидат преко сила 4 пъти - при Улие 2001, при Рафа 2008, при Брендан 2014 и миналия сезон, когато отборът беше на 11см од титлата.

Ruby Tuesday

17 март 1982 г. и ЦСКА СЕПТЕМВРИЙСКО ЗНАМЕ

 

https://gong.bg/bg-football/parva-liga/multimedia/video/predi-36-godini-cska-detronira-livyrpul-476602

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=GklxwawRe1k

wreckage
снимка на wreckage

факт, слет тоя случай Ливърпул вече не е същия клуб, сурва се по нанадолнището на посретсвеността и успява да спечели само 7 титли на Англия, 5 купи на асоциацията, 7 купи на лигата, 1 купа на УЕФА, 3 европейски купи, 3 суперкупи на Европа и 1 световна клубна купа.

АлСал

но после по необясним начин попаднал в глухия коловоз на страданието и малшанса.

Ами ако се знае, че мюнайтед са любимото отборче на принц Чарлс то нещата не са толкова необясними.

И че до ден днешен не е въздадена пълна справедливост за 96-те загинали през 1989, като естаблишмента изцяло хвърли вината върху феновете, въпреки че беше решение на полицията да ги държат в сектора, независимо че той беше препълнен, а отвън прииждаха още. Предпочетоха да затрият клуба и по този начин да затворят устата на плебса, вместо да признаят грешка и да се покаят. С Нотингам успяха, но Ливърпул се оказа лъжица не за тяхната уста.

През 2011 раздуха нестискането на ръката от Суарез на Евра преди мача (вследствие на несправедливо обвинение на негърчето към Суарез в расизъм в предния мач (вече познат похват, нали?)) и искаха да поставят случая на разглеждане в парламента (с тежки последствия за Ливърпул). Тогава имах фейсбук и им писах да се събудят (всички милеещи за отбора) и реагират, за да се спре тормоза срещу най-великия английски тим.

На практика през 2009 титлата трябваше да е за Ливърпул, но имаше един скандален мач със Съндърланд, през който на терена имаше голяма надуваема футболна топка. Съдията не само не спря мача за да премахне обекта от терена, ами зачете и гола, който влезе след рикошет в нея.  Ливърпул загуби 2 точки (свършиха 1:1), а в последния мач на юнайтед им трябваше равен за да станат шампиони. Падаха, но в 89 мин. някакъв италианец би шут и вратаря, виждате ли, не можа да я хване.

В английските медии също денонощно се прехласваха по юнайтед и търсеха всякакъв повод да ухапят Ливърпул. Само че великият им сър за 26 години взе само 2 европейски купи. Това беше реалността извън Англия.

Meto_ot_Interneto

Честито. Заслужена титла, макар и вирусна. И все пак Клоп требва да си оди😆
PP Ruby Tuesday👍

wreckage
снимка на wreckage

На практика през 2009 титлата трябваше да е за Ливърпул, но имаше един скандален мач със Съндърланд, през който на терена имаше голяма надуваема футболна топка. 

2009 бехме извън разговор за шестицата, камо ли за титла. Плажната топка на мача със Съндърланд беше хипер дебилна случка, реферът оплеска ситуацията, но немаше никво влияние върху нищо. 

 

Хикс и Джилет вече се беха погрижили да ни засилят по пътя към фалита. Когато Рафа бе натирен и дойде Рой, вече бехме на дъното.

 

Случаят със Суарес беше резултат от аджамийска пиар политика на новите сопственици и немаше особен ефект върху класирането, което беше адекватно на тогавашните ни възможности. Сезонът 2011-12 беше интересен и важен с друго - новите американци показаха, че не са мошеници като Хикс и Джилет, дадоха на Кени да стабилизира гемията, той направи неколко супер качествени трансфера(Суарес, Хендо, Мейрелеш), неколко не толкова(Карол, Стю Даунинг и т.н.), но зехме купата Мики Маус и почуфствахме, че се измъкваме од лайната, фкоито ни фкараха онеа айдуци.

 

---------------------

Заслужена титла, макар и вирусна.

титлата я бехме взели още през януари. Тогава нямаше вирус.

АлСал

Liverpool 2008/09: The best team not to win the Premier League

Случаят със Суарез беше раздут не от Жилет и Хикс, а от английските официози. Както писах, коментирах  под статия на "Гардиън", описваща Ливърпул като расисти също както през 2019 ни набедиха (българите) за такива. (Е, сега си го получават обратно).

 

Та, полека на завоите, "колега". Някои не само сме чели, но и участвали в английските форуми.

 

Да си фен на Ливърпул и да не забележиш, че отбора тенденциозно беше потискан за сметка на юнайтед е, как да ти кажа...

 

Phil McNulty - Тази личност в ББС/спорт/футбол  години наред пееше дитирамби на юнайтед и при всеки повод хапеше Ливърпул и чак преди 2 години обърна палачинката, усещайки се най-накрая че става смешен. Сега пее други песни.

 

wreckage
снимка на wreckage

Случаят със Суарез беше раздут не от Жилет и Хикс, а от английските официози.

Няма как да е бил "раздут" од двамата мошеници, щото, както вече посочих,  тва се случи две години слет техното одстраняване по съдебен път од клуба(да е жиф и здраф Мартин Бротън👍).  И няма как да не бъде "раздут" од весниците, щото на тях тва им е работата и од тва си къртят парите. Като Евра дойде да им плаче, че Луисито го е нарекъл "черньо", да не би да очакваш, че ше го върнат?

 

Фил МакНълти е фен на Челси. Фсъщност бифшите играчи на LFC са вероятно най-многобройната група футболни анализатори и говорещи глави ф британските медии. Когато за 30 години МанЮ земе 13 титли, нема как да очакваме друго одношение към тоа клуб и фчастност към Фърги, освен четки.

 

Въопще не ми пука. Ливърпул стана шампион 7 кръга преди края на първенството, нещо което никой друг не е правил ф историята на английския първодивизионен фудбол. 

АлСал

Фсъщност бифшите играчи на LFC са вероятно най-многобройната група футболни анализатори и говорещи глави ф британските медии

Това е сега. През 90-те от Анди Грей никой не можеше да вземе думата по "скай".

wreckage
снимка на wreckage

Анди Грей е од Евертън.

АлСал

Да, и го гледах през 1995 когато спечелиха КНК с Евъртън (с Гари Спийд, Линекер и сие).

Говоря за периода, когато Грей беше водещ в"скай спорта" след основаването на премиер лиг и като казваше "манчестьер юнайтид" му капеха слюнки от устата.

Май не си такъв гоуем експерт, за какъфто искаш да те имат.

wreckage
снимка на wreckage

кой, аз ли?

Определено не съм експерт фтва да се чуфствам жертва на одношението на некъф напълно ирелевантен чук като Анди Грей към Ман Ю, щото нито Евертън, нито МанЮ са ми важни, хеле пък Анди fucking Грей.

 

Чуфствам се ноо щастлиф, че зехме първенството и то по един мегафпечатляващ начин.

GET IN!🤘

 

 

 

 

 

Новини:

Днеска стана ясно, че Африканското прънство по фудбол за национални одбори се одлага с ена година, така че вместо да се занимават с глупости фпродължение на един месец, Мо, Садьо и Кейта ще играят за клуба си.

АлСал

Всъщност писах към афтора за да го предупредъ, че причините за 30-годишната пауза не са "необясним начин", а преднамерени действия срещу един клуб за сметка на друг. 

А некой си помислИ, че има право да ме сенсурира.

Миеш ли краката на черните?

Влез или се регистрирай за да коментираш