Днес само Малкия Ники е на Хълма. След около седем месеца той ще гъмжи от зрители, правещи слънчеви бани, отпивайки от чашите си и попивайки атмосферата на "Уимбълдън" през гигантския ТВ екран.
Но сега, в началото на зимата, тях ги няма. Дори екрана го няма. И Малкия Ники - както екипът по поддръжката на "Ол Ингланд Клъб" е кръстил своята малка, роботизирана и GPS-навигирана косачка, е самотен, търкаляйки се нагоре-надолу по склона, подрязвайки всеки нов стрък.
Малкия Ники не е единствената разлика. "Уимбълдън" има една от най-разпознаваемите летни палитри в спорта: ослепително бели дрехи, електриково синьо небе, зелена трева в два нюанса и от време на време ягодово червено.
В дъжда и сумрака, при оголените почти до почва кортове и покрити с брезент седалки, цветовата схема е малко по-различна. Повехналият бръшлян, който през лятото се слива с фона, сега заема основно място на сцената, обгръщайки Централния корт в прегоряло оранжево.
Изглежда тихо и спокойно, но
далеч от погледа кипи много работа.
"За мен този период е толкова натоварен, колкото може би и всеки друг от годината", споделя Нийл Стъбли, отговорник за тревното покритие на кортовете и за градинарството.
Той тъкмо излиза от среща за анализ на проведения миналия юли Шампионат. Това е бил 28-ият "Уимбълдън", на който Стъбли е работил, откакто започва там като студент през 1995 г.
Макар че е ангажиран и със зони като Хълма и голф игрището в "Уимбълдън Парк", което "Ол Ингланд Клъб" купи през 2018 г., основният фокус на Стъбли е същият като на феновете: кортовете.
"Централният корт вероятно е едно от най-внимателно обгрижваните парчета земя на света - казва той. - Всички влизаме с широко отворени очи. Знаем какво предизвикателство е това."
Досега той вече трябва да е научил още повече за предизвикателството през 2024 г. Документ от 200 страници трябваше да кацне в пощенската му кутия преди Коледа, с клеймо от Бингли, Западен Йоркшир.
Той съдържа
десетки хиляди точки с данни, събрани от екип от трима специалисти
от тамошния градски Изследователски институт за спортна трева. Триото е пристигнало в Лондон в седмицата преди Откритото първенство на Великобритания през 2023 г. и е тествало кортовете всяка сутрин и вечер през следващите 21 дни.
Едно от изпитанията е включвало пускане на тенис топка на случайно избрани места върху корта и измерване на височината на отскока ѝ. При друго те вкарвали сонда на различна дълбочина в почвата, за да събират показания за съдържанието на влага. Един от анализаторите пък стоял подпрян на ръце и на колене, за да брои живите стръкове на площ от половин квадратен метър.
Заровени в данните, през следващите месеци Стъбли и екипът му ще търсят насоки как биха могли да направят тревата по-издръжлива или пък отскока на топката по-постоянен през новия сезон. От огромно значение за това е и времето. Ключово е настилката да бъде достатъчно твърда за игра и същевременно да бъде задържана достатъчно влага под повърхността, за да остане тревата жива.
Но други фактори са още по-трудни за предсказване.
Лондонските лисици често преодоляват загражденията и нощем обикалят комплекса,
а тяхната богата на нитрати урина може да изгори лятната трева.
Подобни тревоги за момента са далеч от мисълта на Уил Брайърли, старши служител по поддръжката на кортовете. Неговата задача сега е реновирането им.
"Уимбълдън" е единственият турнир от Големия шлем, който се играе на жива настилка, а също и единственият, домакинстван от същински публичен клуб. Редовите членове на "Ол Ингланд", които наброяват около 500 души, играят на външните кортове от средата на май до средата на септември.
Когато Шампионатът приключи през юли, Брайърли и неговият екип трябва да жонглират с осигуряването на подобаващ вид на кортовете, достъпни за членовете, докато паралелно извършват необходимите ремонти. А когато целият сезон приключи, слънчевата лампа започва да къпе основните линии в ултравиолетова светлина. Но въпреки това природата все още има своята власт.
"Всичко в дневната ми програма е продиктувано от времето - обяснява Брайърли, който признава, че домашната му ливада е "една четвърт изкуствена трева, три четвърти унищожена от кучетата". - Тенисът се играе на глинеста почва, така че когато вали силен дъжд, наистина сме ограничени в това, което можем да правим."
Мартин Фалкънър има малко повече независимост от прогнозата за времето. Като главен градинар той отговаря за около 50 000 растения, украсяващи 42-акровия комплекс и изпълняващи обещанието на
"Уимбълдън" да предлага "тенис в английска градина".
Каквото и да е времето, има жив плет за подрязване, плевели за скубане или компост за копаене. Току-що са засадени 10 000 нови луковици. Те ще поникнат, ще разцъфтят и ще умрат, останали незабелязани от над половин милион зрители, които ще пристигнат по-късно тази година за двуседмичния турнир.
Доставките на растения, разпределени в главната електронна таблица на Фалкънър, започват в началото на май и продължават непосредствено до навечерието на "Уимбълдън" в края на юни. Въпросите - от доставчици и други, обаче започват много по-рано.
"Напрежението бавно се покачва - споделя той. - Всички се връщат от коледните празници и изведнъж осъзнават, че ще има "Уимбълдън"! Достатъчно отдавна съм тук, за да знам какво предстои. Усеща се много тихо и спокойно, но всъщност вече бълбука."
Фалкънър трябва да се справя и с друга тенденция - по-топлите и по-влажни зими и по-горещите и по-сухи лета, причинени от климатичните промени.
"По-високите температури през лятото означават, че
търсим растения, които ще се справят с по-малко вода
- посочва той. - Определено стана много по-горещо през последните 24 години, откакто аз започнах тук. В предишни есени бях навън с инструментите, режех жив плет или събирах листа и беше наистина студено. Бях целият екипиран. Сега може да излезеш само по яке и да се тревожиш повече дали ще останеш сух, а не дали ще ти е топло."
Независимо че условията варират, за много от феновете "Уимбълдън" е просто константа: поддържано кътче в Англия, на което може да се разчита лято след лято, година след година.
"Преди няколко години пристигна едно писмо, което се запечата в съзнанието ми - разказва Фалкънър. - Беше от жена, която идва всяка година. Обичала да се наслаждава на беседката с розариума заедно със съпруга си. Мъжът ѝ починал преди време, но тя продължава да идва, да сяда там и да се любува. Просто пишеше колко изумително изглежда всеки път. Малките неща като това са толкова хубави."
