Две назначения в началото на годината показаха, че се запазва трайната тенденция да се разчита на чуждестранни треньори в елитната ни футболна дивизия. С пристигането на литовеца Валдас Дамбраускас в "Лудогорец" и босненеца с шведски паспорт Азрудин Валентич в "Ботев" (Пд) работещите в Ефбет лига специалисти от чужбина вече са петима. Което означава, че над 1/3 от 14-те треньори (35.7%) са чужденци.
Това е още един показател, който доказва, че доверието към българските наставници не е голямо. В допълнение идва и фактът, че едва трима треньори не бяха сменени през 2020 г. - Димитър Димитров ("Берое"), Илиан Илиев ("Черно море") и Антони Здравков ("Ботев", Вр).
Но нека се върнем към чужденците, които водят отбори в Ефбет лига. Останалите трима освен Дамбраускас и Валентич са в столични клубове - босненецът Бруно Акрапович ("ЦСКА-София"), словенецът Славиша Симонович ("Левски") и руснакът Александър Тарханов ("Славия"). Поглед назад за последните пет сезона (от 2016/2017 насам включително) показва, че всъщност тъкмо тези клубове са започнали вече да залагат основно на чужденци.
Тарханов води "белите" от декември 2015 г. до ноември 2016 г. След това "Славия" даде шанс на Владимир Иванов и Мартин Кушев, преди да избере Златомир Загорчич, който престоя на поста над 3 години и 3 месеца (май 2017 - септември 2020 г.). Разбира се, на Загорчич може да се гледа и като български специалист предвид мачовете му за националния отбор. Но извън работните си ангажименти той продължава да живее в Сърбия, където сега има оферта от ТСЦ "Бачка Топола".
Ситуацията в "Ботев" е по-различна. Пловдивският клуб разчита на български треньори с изключение на 4-месечната неуспешна авантюра с черногореца Желко Петрович (юли - октомври 2019 г.). Идването на Азрудин Валентич не е толкова изненадващо, тъй като той е доведен по настояване на бъдещия собственик на клуба Антон Зингаревич от датския втородивизионен "Фремад" (Амагер), който се финансира от руския бизнесмен. Съвместният престой на двамата във "Фремад" не ражда особени успехи (както и цялата досегашна кариера на Валентич впрочем), но той има комфорта да се ползва с доверието на Зингаревич, който е убеден, че Вали е точният треньор за постигане на успехи от "Ботев".
И в "Левски" в последните пет сезона преобладават чужденците
въпреки по-високите им заплати, съчетани с липсата на постигнати успехи - Люпко Петрович, Делио Роси, Славиша Стоянович и отново Стоянович (след година и 10 месеца прекъсване). От другата страна са Елин Топузаков, Николай Митов, Георги Дерменджиев, Петър Хубчев, Георги Тодоров.
Що се отнася до останалите два клуба - "Лудогорец" и "ЦСКА-София", при тях направо има политика за приоритет на чужди треньори. В споменатия период от пет сезона насам столичният клуб е воден за по-дълго само от един българин - Стамен Белчев (общо 2 години, 2 месеца и 14 дни), а всички други са се радвали на твърде кратка подкрепа от собственика Гриша Ганчев: Христо Янев (започна сезон 2016/2017, но напусна още през август 2016 г., след това води временно за 1 месец, от май до юни 2018 г.), Любослав Пенев (февруари - май 2019 г.), Добромир Митов (общо около три месеца - от май до юли 2019 г. и една седмица през октомври същата година).
През останалото време на "Армията" е имало само чужденци - Едуард Йорданеску, Нестор Ел Маестро, Люпко Петрович, Милош Крушчич, временният вариант Даниел Моралес и сега - Бруно Акрапович. Никой от тях обаче не е спечелил трофей. Вторите места през 2016/2017, 2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020 са спечелени в края на първенствата от българи - съответно от Белчев, Янев (като и.д.), Митов (и.д.) и пак Белчев, който постига и най-значимия международен успех през този период - класиране за груповата фаза в Лига Европа (сезон 2020/2021). А от всичките чужденци в "ЦСКА-София" само Милош Крушчич има що-годе турнирно постижение - финал за Купата на България (2020 г.).
Що се отнася до "Лудогорец" - клубът неколкократно е привличал чужденци с идеята да вдигнат нивото и да подобрят представянето в Европа (Бруно Рибейро, Пауло Аутуори, Павел Върба, Валдас Дамбраускас), но никой от тях не успява (без да броим литовеца, тъй като е прясно назначен). А Рибейро си е направо провал (уволнен само след 1 месец и 13 дни). Всъщност единствено Върба довършва сезон и спечели титла. През останалото време българи са успявали да носят титлата в Разград (Ивайло Петев и Стойчо Стоев - по 2 пъти, Георги Дерменджиев - 3 пъти, Димитър Димитров - веднъж). Или пък не са съумявали да станат шампиони (Едуард Ераносян, Антони Здравков, Станислав Генчев). И образно казано,
в Разград се действа по познат сценарий
- чужденец започва, не успява (или не бива харесан) и в резултат българин довършва сезона.
Опитът на "Лудогорец" би трябвало да покаже, че добрата визитка на чужденеца не е гаранция за успех. Сега Дамбраускас (две титли на Литва) ще опита да разбие тази закономерност. "Знам къде идвам, но като всеки войник и аз мечтая да стана генерал", каза той при представянето си. А всъщност стана ясно, че литовецът далеч не е бил първи избор за треньорския пост, колкото и от "Лудогорец" да уверяват, че са се спрели на Дамбраускас след внимателно преценяване. Той беше предпочетен, след като не успяха преговорите със сърбите Иван Йованович и Мирослав Джукич, а Станимир Стоилов не хареса задължителната клауза за спечелване на титлата в подготвения му договор.
Впрочем и Бруно Акрапович не бе вариант №1 пред "ЦСКА-София". Не е тайна, че първоначалният фаворит на Гриша Ганчев е бил Златомир Загорчич, който дори дал съгласието си, но недоволство на твърдото ядро фенове, които поддържат контакт с ръководството на клуба, е провалило назначението. "Не ме искали, защото преди съм бил в Ловеч... Защото съм кадър на "Литекс". Искали нещо по-различно, но не и мен", разказа Загорчич.
И така, двама от чуждите треньори в Ефбет лига (Дамбраускас и Акрапович) имат амбиция да изведат отборите си до титла. Други трима (Стоянович, Тарханов и Валентич) пък трябва да изкарат съответно "Левски", "Славия" и "Ботев" (Пд) от кризата в резултатите. През май ще стане ясно дали те все пак ще успеят в тези си цели, или отново българи ще се окажат пожарен (и обикновено успешен) избор.
