На днешния ден се навършват 27 г. от един от най-големите подвизи на националния ни отбор по футбол - победата с 2:1 над Франция на ст. "Парк де Пренс", която ни класира за световното първенство в САЩ `94. По този повод един от участниците в този мач - Златко Янков, се върна в спомените си за вечерта на 17 ноември 1993 г. в Париж.
"Ние не сме били убедени, че ще бием Франция през 93-та година, но знаехме какъв ще бъде залогът, ако спечелим този мач. Нас не ни устройваше и равен, само победа! Последните 30 минути от мача постоянно гледах времето. Минутите минаваха, аз само си повтарях: "Нямаме време, няма да ни стигне времето." Като влезе Давид Жинола, си казах: "Този ще ни побърка." Аз познавах Жинола от един юношески турнир в Тулон. На нас треньор ни беше Боре Ангелов. Жинола ги минаваше по няколко противници. Оказа се, че ни помогна на "Парк де Пренс". При гола на Костадинов бях зад центъра няколко метра, но видях топката как влезе под гредата. Французите нямаха кръв по лицата (б. р. - след гола), бяха избледнели. Огромна тишина! Спомняте си, че преди мача пуснаха един петел на игрището. Вероятно уж да им е на късмет, а нас да ни сплашат. На нас обаче ни дойде настроение", разказа Янков пред "Букмейкър Рейтинги".
Янков посочи и разликите, според него, между тогавашния и сегашния национален отбор.
"Да се надяваме, че ще дойдат по-добри дни. Истината е, че правим доста грешки в защита, пред гола сме ялови. Онзи ден (б. р. - срещу Финландия) не успяхме да вкараме дузпа (...) Няма постоянство, в един мач покажат малко по-добро лице, в другия – нищо. Те, ако играят и мислят, че ще загубят мача... Няма такова нещо. Футболистите на противника - и те са живи хора. С какво повече от нас са финландците?! Имат един вътрешен халф и голмайстора Пуки. Какво толкова... Като мине загрявката, ако е имало напрежение, всичко приключва до началото на мача (...) Ние тогава бяхме концентрирани само във футбола. При нас имаше сериозна дисциплина. Всеки преследваше не само отборната цел, но и своите лични цели. Един иска да се докаже и да направи трансфер в по-силен отбор в България, друг – да излезе в чужбина. Аз, Кременлиев, Цанко Цветанов и Хубчев тогава играехме в "Левски". Същото ядро бяхме и в САЩ. Представяте ли си колко силно беше вътрешното ни първенство тогава...", припомни си още бившият дефанзивен халф.
Янков сподели и интересна случка от престоя му в испанския "Валядолид" през сезон 1992/1993, когато записва 6 мача и 1 гол:
"Бяхме в един отбор с Каминеро, с Амависка. През пролетта на 1993 г. бяхме в Сегунда дивисион. Спечелихме промоция и се върнахме в елита за следващия сезон 93/94. Някъде през март 1993-та играхме с "Барселона" четвъртфинал за Купата на краля. Отборът на "Барселона" беше настанен в нашия хотел преди мача. Малко преди 22:30 ч. Стоичков ми звънна по телефона: "Ще отидеш ли да ми купиш цигари?" Йохан Кройф ги следеше, в 22:30 всички трябваше да са по стаите – никакво излизане. Как няма да отида... Тогава "Барса" ни поведе с 2:0 рано-рано, Гуардиола вкара единия от головете. Победиха ни с 3:1."
