Добре дошли в Съндърланд, 170-хилядния град в Северна Англия. Тук се гордееха с две главни забележителности, но и двете сега са "призраци от миналото" - закритата вече корабостроителница и разрушения стадион "Рокер парк". Сред популярните развлечения пък е съзерцанието на морето през стъклото на автомобил.
Футболът, който реално е единствената гордост на града и региона, през последните години също не носи радост на местните - през 2017 г. "Съндърланд" отпадна от Висшата лига и след 10-годишно прекъсване се върна в Чемпиъншип. Там през сезон 2017/18 клубът трябваше да преосмисли грешките си и да се върне в елита, но стана още по-лошо - зае последно място и пропадна към третото ниво - Лига 1.
И най-необичайната реакция на случващото се дойде от "Нетфликс", откъдето през декември 2018-а пуснаха 8-серийния сериал "Съндърланд" до гроб", посветен на катастрофалния сезон. Така парадоксално "черните котки", които и в момента се борят за промоция в Чемпиъншип,
попаднаха в елитна компания с "Барселона",
"Ювентус", "Манчестър сити" и "Бока Хуниорс", за които американската платформа за стрийминг също засне документални филми през 2018 г.
Идеята идва от лондонското продуцентско студио Fulwell 73 (кръстено на една от трибуните на "Рокер парк" и на 1973 г. - когато "Съндърланд" постигна последния си значим успех, печелейки ФА Къп). Хората от това студио научили, че "Нетфликс" търси подходящ отбор от Висшата лига за свой филм и предложили по-добра идея - "Съндърланд", който е далеч от патоса на топ клубовете и техния стремеж да контролират всичко. А и с това клубно ръководство би било много по-лесно да се договори човек, пък и амбицията тогава за връщането в елита е достатъчно вдъхновяваща история.
Така камерите се разполагат из клубната база и "Стейдиъм ъф лайт"... колкото да запечатат хрониката на кошмарния сезон 2017/18. През който, вместо набелязания успех, "Съндърланд" се срина още, уволнявайки по време на първенството двама треньори. Футболистите пък започват да
свикват с мисълта, че са безнадеждни загубеняци,
а лидерът на тима Дарън Гибсън се напива до безпаметност, при което катастрофира и се налага договорът му да бъде прекратен. Освен това собственикът Елис Шорт решава, че не иска да харчи повече пари за клуба и търси на кого да го продаде. Неговото желание охотно се споделя от феновете, които не пропускат повод да натякнат на американеца, че е чужденец за тях.
Тази "прекрасна" сюжетна линия определено не се понравила на създателите на "Съндърланд" до гроб", но интересното е, че точно поредицата събития внася необичайно разнообразие. Дотогава зрителите гледаха как "Манчестър сити" мачка с рекордните 100 точки, Пеп Гуардиола жестикулира по своя безумен начин, а пък Джанлуиджи Буфон плаче, след като отново се е разминал с мечтата за трофея в Шампионската лига. Но зрителите не бяха ставали свидетели на такова крушение, като на "Съндърланд". В този клуб никой не мечтае да иде, нещо повече - трябва да се види с каква физиономия най-скъпият футболист в историята на клуба - Дидие Ндонг (13.6 млн. паунда, платени на "Лориен"), буквално се спасява под наем в "Уотфорд". След реакцията на габонеца е вече съвсем лесно да се повярва, че той по-късно е склонен да приеме оферта от руския "Ростов", само и само да не се връща в "Съндърланд".
Така "Съндърланд" до гроб" става най-суровият сериал, сниман за футболен клуб. Няма как да е иначе с
отбор, който 364 дни е без домакинска победа...
"На всеки, който става мениджър на "Съндърланд", му е вменено да води клуба към успехите", споделя в една от първите серии Саймън Грейсън, с когото "Съндърланд" започва сезона в Чемпиъншип, преди да бъде уволнен през октомври. Глобално погледнато, неговите предшественици се борят със средняшкия манталитет, но Грейсън и наследилия го Крис Коулмън имат доста по-реален проблем - парите в клуба просто са свършили. Изпадането от Висшата лига лишава бюджета от тлъсти приходи от тв права. Стига се дотам, че закъсалият клуб се опитва близо година да моли бившия играч на "Евертън" и "Манчестър С" Джак Родуел да прекрати договора му, за да не му плаща по 70 000 паунда седмично, а той да не играе.
Незаинтересован собственик, разбягващи се футболисти, растящи дългове. Стига се дотам, че клубът с първокласен стадион и свръхлоялна фенска маса остава нужен само на въпросните привърженици. В общата мрачна картина връзката между отбора и жителите на града не отслабва. Те са родени там и цял живот са ходили на мачове на любимите си "черни котки", като продължават да се натискат да си плащат сезонен абонамент. И дори с разбиране приемат, че пластмасовите им абонаментни карти не се сменят вече трета година, заради икономии. "Ние сме утайка, но кого го вълнува това?! Все пак, както и преди, сме си "Съндърланд" - тези думи на един фен сякаш
обясняват цялата нерационална любов тук
Надежда продължава да има - ето, клубът има нов собственик (британският бизнесмен Стюърт Доналд) и хората се размечтаха, че нещата ще се оправят. Дори и на "Стейдиъм ъф лайт" все така да не гостуват "Челси" и "Ливърпул", а "Бристъл Роувърс", да речем.
Действително футболът задава ежедневните теми в града, където липсват особени други забавления. И тук не става въпрос само да се обсъжда колко пари човек е похарчил при гостуване на тима или колко бутилки вино е изпил, в зависимост от резултата. Просто всичко се върти около "Съндърланд". Тук децата се кръщават на митичния бивш нападател Найъл Куин, а татуистите още получават поръчки да правят образа на бившия голмайстор Кевин Филипс. Дори
в църквата се ходи с червено-бели екипи
Затова изпадането в Чемпиъншип се прие тежко, а черните краски се сгъстиха и от факта, че този неуспех остави без работа 85 служители в затъналия в безработица град.
Зрителите вече може и да са позабравили как "Съндърланд" няколко сезона се спасяваше героично във Висшата лига, хвърляйки привържениците си в екстаз. Но няма да забравят няколко запомнящи се моменти от документалния филм:
- Как феновете хващат на улицата пияния Дарън Гибсън (при друго негово напиване, не това с катастрофата) и го подхващат за слабата игра, а той им обяснява, че има футболисти като Ламин Коне и Джърмейн Ленс, които само маркират присъствие в отбора. На критиките, че се е почерпил до козирката, Гибсън отвръща: "Аз поне, както и преди, имам желание да играя за "Съндърланд". А другите - не!"
- Отчаяният оптимизъм, нахлул с идването на мениджъра Крис Коулмън, който наскоро е класирал Уелс на 1/2-финал на Евро 2016. Хората се радват как Коулман чисти снега от стадиона, заедно с работниците, а в една месарница в негова чест пускат наденички "Уелски дракон" с чили и лук. Но Крис не успява да направи прелом и е уволнен в деня, когато отборът изпада в трета дивизия (едва за втори път в рамките на 139 години).
- Ейдън Макгийди, ирландският национал, който и в момента е в "Съндърланд", се запомня с критичен монолог по адрес на Коулмън. Той не е доволен, че мениджърът държи на схема 4-3-3. Паметна остава репликата му: "Преди имах треньори, които се вбесяват до умопомрачение след загуби. Той (б.р. - Коулмън) просто идва и казва: "Това можеше да го направим и по-добре, по-правилно. Но продължаваме напред". И след ден-два на тренировки всички отново се смеят и шегуват, макар да сме загубили като домакини с 0:3!"
- Готвачът Джойс, който преживява за всички на света случващите се драми с отбора...
И въпреки всичко, въпреки отчайващата обща картина, надеждата остава в сърцата на тези хора. Те се надяват, като начало, за връщане в Чемпиъншип. А на "Боксинг дей", 26 декември, на домакинството на "Съндърланд" срещу "Брадфорд" на "Стейдиъм оф лайт" дойдоха 46 039 зрители! За да се изпълнят с радост, че техните "черни котки" печелят с 1:0. С гол на Макгийди...
