Половото равенство започва да придобива все по-реални очертания в световен мащаб. Но в спорта до приравняване на жените и мъжете все още има много време, защото в повечето случаи мъжете се оказват по-силни, по-бързи, по-ловки.
Но дали това е в сила за треньорската професия?
Огромна част от треньорите по всички видове спорт са мъже (е, може би с изключение на фигурното пързаляне). И на жените им е много трудно да пробият в тази "мъжка" професия - заради стереотипите, общественото мнение, местните нрави.
Но Лиз Милс е превъзмогнала всичко това. Тя е жена. Тя е бяла. И е старши треньор на отбор от чернокожи мъже. При това в Кения, където към жените не се отнасят много добре. И въпреки това Милс постигна голям успех.
Като девойка австралийката се увлича по много спортове, докато не се спира окончателно на баскетбола. Израснала е в Сидни и там получава диплома за бакалавър по спортен мениджмънт, а след това завършва и магистратура за треньор. Всички тези знания пренася в Африка, където се отправя през през 2011 г.
Черният континент става неин втори дом. Като доброволец и треньор Лиз Милс участва в различни баскетболни проекти в Южен Судан, Замбия, Намибия, Руанда, Камерун, Сенегал и др. За този период тя извежда два различни клубни отбора до титлата на Замбия, работи като асистент в националните отбори на Камерун и Руанда, изкарва стаж в "Сан Антонио Спърс" от НБА, провежда баскетболни лагери за деца във всички страни, в които работи.
През 2020 г. получава предложение да поеме националния отбор за мъже на Кения и се съгласява, без да му мисли. Както сама признава в едно интервю, на първата тренировка дочувала как баскетболистите си шепнат: "Какво, по дяволите, прави тя тук". И това, при условие че Лиз се познавала добре с повечето от тях.
Но скоро работата потръгва. В квалификациите Кения печели две важни победи и се класира за континенталното първенство - Афробаскет 2021. При това в решаващия втори мач е отстранен отборът на Ангола, който е сред баскетболните сили на континента и неведнъж се е класирал за олимпийски игри и световни шампионати като представител на Африка. Успехът идва особено драматично - с кош на Тайлър Онгвае в последната секунда за 74:73.
Впрочем Милс не е първата треньорка на мъжки национален отбор на Черния континент. През 2017-а скромният тим на Белиз бе поет от Бриджит Тонон, която бе първопроходец, но не можа да постигне успехите на австралийката.
Лиз Милс е убедена феминистка и при удобен случай споменава, че целта ѝ е да стимулира предоставянето на равни възможности за мъжете и жените в триньорската професия. Неин модел за подражание е американката Беки Хамън, която е асистент в "Сан Антонио", а през декември 2020 г. стана първата жена, водила отбор от НБА в мач, след като наставникът на "шпорите" Грег Попович е изгонен от съдията заради непристойно поведение. Австралийката също иска някой ден да работи в НБА, но е наясно, че това е свързано с много работа и много късмет.
Все пак поразителната история на Лиз Милс, която класира Кения на Афробаскет за първи път от 28 години и едва за 4-ти път в баскетболната история на страната, подчертава основното: Не е важно дали си мъж, или си жена; черен или бял; християнин или мюсюлманин. Важни са твоят професионализъм и отдадеността на работата.
