Във вечерите около 25 март в България ще имаме една от най-добрите възможности за наблюдение на Меркурий през 2024 г., заяви пред БТА Пенчо Маркишки, физик от Института по астрономия при Българската академия на науките и от катедра "Астрономия" при СУ "Св. Климент Охридски".
"Като най-близка до Слънцето планета, Меркурий може да се наблюдава само в определени периоди от годината, при това за кратко. Можем да я видим вечер след залез слънце - на запад, или рано сутрин преди изгрева - на изток. Най-удобните моменти за това са около датите, когато Меркурий се намира на най-голямо ъглово отстояние от Слънцето - в т. нар. максимални елонгации", обясни той.
На 25 март тази година в 00:34 ч. българско време Меркурий ще бъде в поредната си максимална елонгация - на 18,7 градуса източно от Слънцето. "По тази причина в няколко поредни вечери около 25 март планетата ще залязва близо 1 час и 40 минути след залез слънце. Това ще ни позволи да я наблюдаваме на фона на достатъчно стъмнилото се небе от около 19:50 ч. до нейния залез в 20:24 ч., валидно за района на София. Трябва да потърсим Меркурий ниско над западния хоризонт. Планетата е достатъчно ярка, за да може да се наблюдава с невъоръжено око като звездоподобен обект. Гледана през телескоп, докато е в максимална елонгация, тя изглежда осветена наполовина. Поради това, че Меркурий е малка планета, видимият ѝ диаметър около 25 март ще бъде само 7,6 дъгови секунди. Това изисква много голямо увеличение на телескопа - около и над 400 пъти, за да можем да разгледаме по-детайлно диска на планетата", каза Маркишки.
На 25 март е и първото затъмнение за 2024 г. - лунно, от полусянката на Земята. Неговото начало ще се наблюдава от Централна Европа и Централна Африка. Цялото затъмнение ще може да се проследи от Западна Европа, Западна Африка, Атлантическия океан, остров Гренландия, Северна и Южна Америка, Тихия океан, части от Арктика и Антарктика. Краят на затъмнението ще се наблюдава от Австралия, Япония и Източна Азия. От България затъмнението няма да може да се наблюдава.
