Учени от Националната лаборатория "Сандия" (САЩ) са успели да получат новаторска молекула, която, добавена към полимер, увеличава извънредно много неговата издръжливост, съобщава New Atlas.

Най-важното качество на молекулата е, че може да направи полимера подобен на метал по отношение на способността му да издържа на температурни колебания. Според разработчиците от "Сандия" по този начин може да бъде увеличена издръжливостта на всевъзможни предмети - от пластмасови калъфи за телефони до ракети.

Поради ниската си цена и плътност, добрите си топло- и електроизолационни свойства и високата си устойчивост на корозия, полимерите се използват в почти всички предмети във всекидневието. Продължителното им излагане на топлина и студ обаче води до разширяване и свиване, което в крайна сметка влошава качествата им.

Различните материали обаче се разширяват и свиват различно - металите и керамиката, например, се свиват по-малко от полимерите. Добавената нова молекула може да се окаже изключително важна, защото, придавайки метални качества на полимера, го прави много по-устойчив на температурните колебания.

"Това наистина е уникална молекула, която при нагряване вместо да се разширява, всъщност се свива, като променя формата си - обяснява Ерика Редлайн, специалист по материалознание и ръководител на изследователския екип. - Когато се добави към полимер, тя го кара да се свива по-малко, достигайки стойности, подобни на тези на металите. Да разполагаме с молекула, която се държи като метал, е забележително".

Идеята за разработване на молекулата, чийто състав засега не се съобщава, възникнала в резултат на оплаквания на клиенти относно крехкостта на смартфоните, изработени от различни материали - всеки реагиращ по различен начин на топлина и студ.

Екипът на "Сандия" твърди, че молекулата може да революционизира приложенията на пластмаси, включително в електрониката, комуникационните системи, слънчевите батерии, автомобилните части, подовите настилки, космическите конструкции и отбранителните системи.

Към момента изследователите са успели да получат малки количества от молекулата, но работят по начин за увеличаване на производството, макар засега синтезът ѝ да е дълъг процес.