Руската "Луна-25" и индийската "Чандраян-3" се надпреварват кой пръв ще стигне до южния полюс на Луната. Към 17 август и двата апарата са в орбита около естествения ни спътник и се готвят да кацнат на повърхността му.

Чандраян-3 стартира по-рано, но руската ракета изведе Луна-25 до спътника за пет дни и половина и вероятно ще кацне по-бързо. Разликата се дължи не на мощността на ракетата, а на товара - Чандраян-3 има маса от 3900 kg спрямо 1600 kg на Luna-25 (т.е. почти 2,5 пъти повече). Така очакванията до вчера бяха, че индийският апарат ще стигне до повърхността на Луната на 24 август, а руският ще прелети разстоянието от старта до финала само за 10 дни и ще кацне на 21 август. Вчера Индийската организация за космически изследвания (ISRO) съобщи изненадващо, че "Чандраян-3" е завършила маневрите в окололунна орбита и се подготвя за последния етап преди кацането на Луната - отделянето на задвижващия и спускаемия апарат "Викрам", който носи и луноходът "Прагян". Интересно е, че при втората, неуспешна мисия Чандраян-2, индийският спускаем модул "Викрам" не се разби при контакта с лунната повърхност и се намира в близост до планираното място за кацане.

Досега нито един апарат не е кацал в полярните райони на Луната. Южният лунен полюс е цел тъй като на полюсите слънцето грее ниско - винаги се намира под или малко над хоризонта, а температурите в кратерите са от порядъка на -203 градуса и вероятно в тях има залежи от воден лед. А това означава ресурси за бъдещите лунни колонисти. “Луна-25” трябва да кацне в северната част на кратера Богуславски, в близост ще кацне и индийския апарат.

Досега само три страни - СССР, САЩ и Китай, са осъществила кацане на апарат на Луната, като само Китай го направи през този век. Всички останали опити завършиха с неуспех. Индийският "Чандраян-2", например, не успя да кацне през 2019 г. Неуспешни опити да спуснат апарат на Луната имаха и Япония (“Омотенаши”, “Хакуто-Р”) и Израел (“Берешийт”).