На паднал астронавт в скафандър не може да се завижда - опитът да се изправи на Луната или на планета с различна гравитация напомня за тъжната съдба на обърната по гръб костенурка. Така че за планираното завръщане на хора на Луната през септември 2026 г. изследователите от Масачузетския технологичен институт са подготвили SuperLimbs - чифт роботизирани крайници, които излизат от скафандъра, за да помогнат на астронавта да се изправи на крака с минимални усилия.
"Астронавтите са физически много напреднали", казва професорът от Масачузетския технологичен институт Хари Асада. - Но на Луната гравитацията е една шеста от земната при непроменена инерция. Скафандърът представлява значителна тежест и може да затрудни движението. Искаме да осигурим на астронавтите безопасен начин да се изправят на крака в случай на падане."
SuperLimbs са разработени преди 10 години и оттогава се използват в корабостроенето, самолетостроенето и строителството. В хода на комуникацията с НАСА разработчиците установяват, че проблемът с падането на Луната е сериозен риск за астронавтите, и внасят някои промени в конструкцията, като отчитат космическите особености и различното ниво на гравитация.
Изследователите провели серия от експерименти, като оборудвали група доброволци с твърдо, тежко и обемисто оборудване и ги накарали да се изправят от пода по всички възможни начини. Оказало се, че 80 % от хората се опитват да се изправят, като следват определена последователност от действия. След това е разработен контролер, който използва роботизиран крайник, за да помага на хората да се изправят, а отвън прилича на барон Мюнхаузен, който се измъква от блатото с помощта на косата си, вдигайки сам себе си.
Убедени, че са на прав път, учените модернизират системата SuperLimbs, която има две многоставни "ръце" от двете страни на раницата на скафандъра. В раницата се намират също така системата за управление и дихателният апарат. Сега устройството може да се използва не само за подпомагане при падане, но и за подобряване на ефективността чрез стабилизиране на положението на тялото, предвиждане и предотвратяване на паданията.
Използването на SuperLimbs помага и за намаляване на метаболитната активност на астронавта, като по този начин се пести кислород и се увеличава автономността. Струва си да се спомене и една не толкова типична употреба на устройството - превключване в "четирикрак режим", при който астронавтът се превръща в нещо като лунен кентавър.
В Лабораторията за реактивно движение НАСА планира да произведе версия на SuperLimbs от "космически", максимално леки материали и след това да я тества заедно със скафандър на симулатори на ниска гравитация. Специалистите на НАСА смятат, че устройството SuperLimbs може да помогне на астронавта да се възстановява по-бързо след падане, да работи по-продуктивно и да удължи времето, прекарано в безвъздушното пространство.
