Светът е изправен пред енергийна трилема. Каква е тя и какви са решенията? Ето какво пише по темата в Global Gas Report 2024:
 

Бъдещето на енергетиката е свързано с много неясноти, обусловени от още повече регионални и глобални фактори. Моделите на енергийно потребление зависят от растежа на икономиката и населението, урбанизацията, индустриализацията, наличието на ресурси и т.н.

През последните пет години в Европа търсенето на енергия расте въпреки стимулите за енергийна ефективност и структурното намаляване на потребностите на промишлеността.

В Азия търсенето също нараства, водено от Индия и Китай. В Северна Америка транспортният сектор, центровете за данни и необходимостта от охлаждане водят до повишено потребление. Растежът в Африка е по-бърз в сравнение с останалите региони след 2019 г.

При тези дадености и тенденции

по-реалистично е да се разчита на енергиен микс с различни газове,

включително декарбонизирани и нисковъглеродни, в съчетание с природен газ и системи за улавяне и съхранение на въглерод (УСВ), отколкото на непредвидими възобновяеми източници и съхранение на газ. 

Модифицирането на съществуващата газова инфраструктура за новите молекули предлага значително спестяване на разходи по пътя към устойчив преход. Биометанът, водородът и природният газ могат да осигурят енергия за индустрии като стоманодобива, в които електрифицирането е затруднено. За целта е необходимо да продължат инвестициите в газови доставки и инфраструктура. Това ще помогне и за намаляване на въздействието на цените на газа като фактор за геополитическо напрежение.
Очаква се възобновяемите източници да имат все по-голям дял при генерирането на електричество, а

ролята на природния газ в бъдеще

ще е да осигури стабилни доставки. Газът дава гъвкава енергия, като допълва възобновяемата в периоди на
недостиг. Газовите пазари и глобалното предлагане осигуряват гъвкавост в големи мащаби чрез тръбопроводи или кораби.

По време на войната в Украйна втечненият природен газ доказа, че може да бъде решаващ, тъй като замени две трети
от вноса на газ в Европа само за една година.
В сравнение с въглищата и нефта при изгарянето на природен газ се отделя значително по-малко CO2. Използването на газ води и до подобряване на качеството на въздуха. Бъдещото интегриране на газа с улавяне на въглерод и нисковъглеродни
газове допълнително ще намали въглеродната интензивност на промишлените процеси.
Важно е да продължат усилията за елиминиране на емисиите метан по веригата на доставките с цел постигане на максимален принос за енергийния преход. Важно е и да продължат усилията за декарбонизация посредством нисковъглеродни газове и УСВ. 
Биометанът например може да се ползва със съществуващата газова инфраструктура без необходимост от модификации. Други газове могат да допринесат за декарбонизацията чрез смесване и отново ползване на наличната инфраструктура.
Възможности се появяват и от разширеното използване на водород като гориво в транспортния сектор и за отопление.

Регионите в целия свят са

изправени пред  двойното предизвикателство

на декарбонизацията и повишеното търсене на енергия. Това извежда на преден необходимостта от балансиран подход. 

За справяне с рисковете и изграждане на по-устойчива енергийна система, трябва да бъде решена основната енергийна трилема - устойчивост, сигурност и достъпност, а осигуряването на баланс зависи от природния газ и декарбонизираните газове.