Пиша тези редове като скептик към електронното гласуване. Не мисля, че е панацеята, каквато му е приписвана в родните дебати. Световният опит показа ред проблеми, а и никога нищо не е само положително или отрицателно - затова съм против агиткаджийското обговаряне чрез крайности. Но точно опитът, българският, съответно и разумът, показват, че в родните условия, поне за известен период, електронното гласуване е по-добър вариант; възможностите за хартиен следва да се премахнат или драстично ограничат.

Дългата базисна тема в общественото ни - ще свърши ли поредицата от избори, а и партизираното схващане за живота (Всичко недопустимо на този свят е добре дошло, ако носи полза на наш'та партия) затъмняват въпроса какво точно се случва на тях. Съответно като фойерверк изгря и залезе казусът в град Белица, в Малорад от миналата година, а най-новият - в селно Горно Краище, пак община Белица, предизвика вълнения в социалните мрежи без партийна или институционална реакция. Но това, което видяхме в тези избирателни секции, плюс (най-вероятно) стотиците, които не видяхме, е

чудовищно "играйкане" с хартиените бюлетини -

късане, рязане, мачкане, дописване, хвърляне в урните или в коша; подтичване да се подписват протоколи на крак. При това се извършва от цели комисии, при сложени по закон камери (понякога невключени), дори и при любителско заснемане от хора в самата секция - не само действията са чудовищни, но и наглостта всичко това да се случва видимо; чудовищно е член на такава комисия да те гледа в очите и да обяснява как водата не е мокра  ("Изглежда все едно аз пиша, но не пиша" - в град Белица, пред БНТ, за записа от камерата в секцията). Имаме не просто процес на "играйкане", не само

убеждение в играчите, че ще им се размине,

но и тяхно светоусещане за безсрамие като ценност - с нищо не бива да притесняват съвестта си, кумовата срама е архаизъм. Налице е огледален политически процес - на върха на партийната пирамида отдавна липсва най-елементарен човешки срам, няма и долу. За народопсихолозите остава задачата да установят успоредно ли протекоха процесите, или някой първи се е развратил.

Не случайно

акцентирам на съвестта, срама

Те са най-първият, вроден регулатор хора ли сме или не. Ако по някакъв начин биват преодолени, може да се очакват всякакви нечовешки неща.

Впрочем, преди дни медиите възвестихме, че замесените миналата година в Малорад лица са осъдени. За между редовете бе оставен фактът, че присъдите са по 5 месеца с 3 години изпитателен срок. Тоест, при доказани шашми с бюлетините  - най-бруталното посегателство върху демократичния процес, имаме единствено семпло условно наказание. Но факт е също, че страничният на тия неща човек, ако попита пустата си съвест -  редно ли е жениците от комисиите въобще да бъдат наказвани, след като

едрите мазни плащащи поръчители контрольори

не са - едва ли ще си отговори еднозначно. Като няма ясна законност, всичко в преценките е кашория. Но стига колебания, стига с тия съвести - "Има осъдени, не е да няма!" - 'сичко е точно.

Следва да се направят допълнителни уточнения по темата. Първо, няма никакво значение дали това, което виждаме на записите е точно манипулиране на вота, голямо или малко, какво точно би се доказало в съда, не-мократа вода удавя ли целия вот или не - то просто е недопустимо! Нито морално, нито по закон! Второ, на тия избори вниманието отиде при ДПС - Ново начало, но

всички партии правят подобни шашмалогии,

стига да могат (включително умнокрасивия сегмент, който традиционно най-много реве; включително ДПС-Доган, ревящ текущо). Трето, няма как чисто физически да се проверят камерите на 11 000-12 000 секции, затова никой не е наясно с мащаба на процеса. Но всеки, който все още твърди, че няма как в самите секции да се вършат мошеничества (понеже представителите на партиите взаимно се следят), трябва да знае - очевидно има как! - в големите градове е трудно, но в малките селища, където

всички партии имат един чорбаджия,

е лесно. Четвърто, тъй като темата постоянно се обговаря популистки на килограм, трябва да се разграничава купеният вот на орди избиратели от контролирания (не винаги е незаконен: например кмет изсипва бонуси към заплатата и поръчки на фирми - хората сами схващат, че трябва да го подкрепят) и от това, което видяхме в секциите - на него следва да се противодейства само по себе си; ако юрушът е на едро, нищо няма да излезе.

А ефективното противодействие трябва да мине и през електронно гласуване. Няма гаранция срещу хакерски намеси, "пипане" на софтуера (или каквото там може да се пипа). Бай Ганьо, добре образован в наши дни, технологизиран, пък и понаучил мурафетите тук-там по света, ще намери цака. Но това сегашното какво е? Да стоим и цъкаме с език? Пълен срам (още един срам!) е да гледаме без реакция. Темата как точно гласуваме слезе от дневния ред след въвеждането на машините. Но фактът, че има други важни проблеми или обществото е изморено, не значи, че тя отново не е наболяла. Много остра е,

не може да има по-остра - подмяната на волеизявлението

Затова всеки, който има съвест и смята, че не бива да се продължава така, следва да каже ясно: В България, поне за момента, електронното гласуване е по-добър вариант! Колкото да не им се занимава вече, граждански организации, партии или отделни инфлуенсъри (що не, нали те са силата?) трябва да се заемат.

Дори принтерното гласуване, каквото на практика имаме сега с машините (отпечатва се бележка за преброяване) е несравнимо по-добър вариант от класическия вот с хартия. Върху бележката не може да се драска, тя не произвежда невалиден вот. Заедно електронното и принтерното са добри алтернативи на хартията - не идеални, просто по-добри. Бабите, дето не можело да се оправят с машините, е партийна лъжа  -

отдавна цъкат на банкоматите

за пенсията или да зареждат сметката на внука тийнейджър.

Някакви хора, като Бойко Борисов, ни обясняват непрекъснато "Пипат машините!" - не само е обидно за интелигентността (винаги може да си провериш бележката), но и не е вярно - пипат се бюлетините. Тия, които поръчват да се пипат бюлетините, нарочно сеят недоверие в машини, компютри и ги саботират - за да гласува все така народът с хартия  - да се пипа тя - ей тия неща също следва да бъдат подчертани (не са тайна, но са задължителни за припомняне).

В цялата изказана от мен теза няма никаква сметка тая или оная партия ще спечели от премахването на хартията. Няма и по оста  "прогресивно-консервативно", "Запад - Русия". Тоест

няма от всичко онова, по което българите глуповато

всекидневно се делят. В тия конюнктурни препирни се забравя главното, то е за какво живеем - не живеем да сме прогресивни, консервативни, да сме в някакво стадо или не. Живеем с цел нещата край нас да са по-добри, хубави, честни, ако може и законни - спорове за тях имат смисъл, не другото. Така и изказаната от мен теза се базира на разумен анализ чрез местния опит от гледна точка на честността, срещу лъжата, за повече законност.

Обаче ако целта е друга, примерно не за по-честни избори, а тоя да печели или оня, или ако  "всеки сам си преценя" без никакъв разум и опит, аз се предавам - няма да съм прав.