Технология, предназначена за извличане на повече нефт от нефтени находища, не звучи като най-доброто начало за решаване на проблема с изменението на климата. Но УСВ – начин за улавяне на CO2 в момента на освобождаването му и за съхраняването му, все по-упорито се лансира като една от мерките да запазим планетата годна за обитаване.
Същевременно експерти смятат, че това решение се раздува в ущърб на реалните действия в областта на климата, за което работи и липсата на разбиране от страна на обществеността, коментира Еuronews.
На хоризонта се очертава огромен ръст
Понастоящем в света има 50 търговски съоръжения за УСВ, които по данни на Statista могат да улавят около 50 млн. тона CO2 годишно. Това е само 0,1% от рекордните 36,8 млрд. тона, избълвани през 2023 г.
Въпреки тези лоши резултати и недоказан потенциал, УСВ се превръща в основна част от глобалните планове за климата. На срещата на върха на ООН за климата през 2023 г. поддръжниците на УСВ (до голяма степен свързани с индустрията на изкопаемите горива) постигнаха значителна победа с одобряването на технологиите "за намаляване и отстраняване“. На СОР29 през 2024 г. се явиха около 500 лобисти за УСВ.
За активистите в борбата с климатичните промени и глобалното затопляне това по-широко преминаване към говорене за „нетни“ емисии вместо за намаляване на емисиите при източника е много опасно. „УСВ – спасителният пояс на индустрията и най-новата тактика за забавяне, е димна завеса, на която не трябва да се поддаваме“, заявява Лили Фур, директор на програмата за икономика на изкопаемите горива на Центъра за международно екологично право.
Обществената осведоменост за УСВ е неясна. Но предвид мащабните планове за разширяване на инфраструктурата, тя ще присъства много по-реално в живота на хората. Най-важното е, че всички ние сме заинтересовани от нейното въздействие
върху изменението на климата.
Какво е УСВ?
УСВ е процес на улавяне на част от въглеродния диоксид, генериран от големи промишлени източници, преди газът да бъде освободен в атмосферата. След това се компресира до течно състояние, транспортира се по тръбопровод (или с
корабен, железопътен или автомобилен танкер) и се нагнетява в подземно хранилище.
Повечето хранилища са от порести скали, покрити с непропускливи скали, за да се направи опит за задържане на CO2. Те включват изчерпани нефтени и газови находища, въглищни пластове и дълбоки солени водоносни пластове.
УСВ е свързано с редица други технически решения. Често се използва като взаимнозаменяем термин с улавянето, използването и съхранението на въглерод (УИСВ), което обхваща и използването на уловения CO2 за производство на продукти като бетон, химикали, пластмаси, торове и горива.
За разлика от емисиите от изгарянето, емисиите от производствените процеси, необходими за производството на тези неща, често се представят от компаниите като неизбежно замърсяване, което може да бъде отстранено само чрез УСВ.
Откъде идва УСВ?
Обикновено, когато СО2 се отделя от „природния“ газ, той просто се изпуска в атмосферата. През 1972 г. нефтени компании в Западен Тексас откриват, че могат да нагнетят уловения CO2 в нефтен резервоар, за да изтласкат навън повече нефт. По
данни на Института за енергийна икономика и финансов анализ, този процес на увеличен добив на нефт все още представлява около 73% от използването на уловения CO2.
От друга страна, през 1976 г. италианският физик Чезаре Маркети изказва идея за по-благоприятна насока за CO2: съхраняването му под земята или в морето, за да се избегнат промени в климата на Земята.
Едва през 1996 г. в Норвегия стартира първият голям проект за УСВ, насочен към намаляване на емисиите. Газовото находище Слейпнер, разположено в средата на Северно море, все още улавя най-много CO2 в Европа. Оттогава към него са се присъединили само няколко обекта: Сньохвит в Норвегия със спорни резултати, Орка в Исландия и Равена в Италия.
Логично възниква въпросът:
как УСВ се появи отново на сцената с мантията на спасител?
„Погледнете какво е на дневен ред и винаги става дума за някакъв вариант с бягство от отговорност, за да останете в бизнеса. Правят го, когато са принудени, когато има повече знания и приемане на изменението на климата и тяхната роля и че трябва да декарбонизират“, коментира пред Euronews Green Белен Баланя, изследователка в Corporate Europe Observatory.
Баланя вижда редица фактори за „възраждането“ на УСВ през последните години, като го свързва най-вече със стремежа за постигане на нулеви нетни емисии. С влошаването на климатичната криза и нежеланието на правителствата да предприемат необходимите значителни съкращения на емисиите, политиците са принудени да залагат все повече на технически решения в услуга на „климатичната неутралност“.
Междуправителствената експертна група по изменение на климата, която трябва да анализира УСВ, включва технологията в своите последни доклади, като създава своеобразен пълен кръг на легитимност, който индустрията използва, за да засили
своите аргументи. Учените обаче предвиждат само ограничена роля на тази технология за постигането на увеличаване на температурата с 1,5 градуса - за разлика от възобновяемата енергия и други важни решения.
Интересно е, че едва през последните няколко години промишлеността възлага надеждите си на водорода. Той обаче е толкова чист, колкото са чисти горивата, които го произвеждат. Синият водород включва УСВ, което спомага за връщането на
технологията в полезрението – например чрез главната ѝ роля в Зелената сделка.
Според стратегията за управление на въглеродните емисии в промишлеността на ЕС до 2050 г. се планира да бъдат уловени 450 млн. тона CO2 годишно – зашеметяващо увеличение спрямо сегашния 1 млн. тона годишно (според последния доклад на
Corporate Europe Observatory „Въглероден преврат“). Както подчертава и Глобалният институт за УСВ, за това ще е необходимо „мащабно увеличение“ в цяла Европа – на инфраструктурата за транспорт и съхранение, финансиране и обществена подкрепа.
Между китайската конкуренция и инвестициите на САЩ
По данни на Глобалния институт за УСВ в момента в Европа се изпълняват 186 търговски проекта за УСВ. Възходът на УСВ в ЕС е отчасти и реакция на американския Закон за намаляване на инфлацията, който значително увеличи държавните субсидии за индустрията за улавяне на въглерод.
Баланя предполага, че европейските политици искат да наваксат, особено след като вече са загубили големи състезания в областта на чистите технологии като слънчевата енергия в полза на Китай. Индустрията за изкопаеми горива и нейните лобита вече са готови и чакат тази възможност.
Докладът на Corporate Europe Observatory разкрива неудобна близост между доминираните от индустрията групи и органите на ЕС. Създаденият от Европейската комисия през 2021 г. Форум за УИСВ (понастоящем Форум за управление на промишления въглерод) е ежегодно събитие с работни групи, които пряко способстват изготвянето на политиките на ЕС.
Само че всяка група е съпредседателствана от индустрията за изкопаеми горива или свързани с нея организации.
И макар да няма икономическа обосновка за УСВ, лобистите твърдят, че ЕС трябва да създаде пазар, включително чрез публично финансиране за „намаляване на риска“ на новите разработки.
"Облъчване" на публиката
В стратегията на ЕС за управление на промишления въглерод се обещава, че Форумът за управление на промишления въглерод ще се използва за „стимулиране на обществените дебати и повишаване на общественото разбиране и осведоменост относно управлението на въглерода в промишлеността“.
И все пак първият документ на работната група за общественото възприятие от миналата година разкрива по-конкретно намерение да „установи легитимността на технологията за УИСВ сред обществеността“.
„Индустрията за УСВ използва термина УСВ като димна завеса. Той звучи добре, но всъщност не можем да „заличим“ емисиите“, казва Рейчъл Кенърли от Центъра за международно екологично право. И добавя: „Мащабът на инфраструктурата за УСВ, която ще бъде необходима за плановете на Европа, е огромен, включително хиляди километри тръбопроводи по суша и в крайбрежни и дълбоки води. Техническите предизвикателства и тези, свързани с безопасността, са значителни. Индустрията ще трябва вечно да бута камък нагоре, за да убеди обществеността, че това е добра идея.“
