Ново изследване, базирано на данни от над 1 550 града, разкрива, че след 90-те години темпото на хоризонтално разширение на градовете значително е намаляло. Вместо да се разпростират на широко, мегаполисите се насочват към вертикално развитие, изграждайки все повече небостъргачи.
Особено изразена е тази тенденция в Азия, където градове с население над 5 милиона души все по-активно заменят ниските сгради с високи. През 90-те години само 7% от площта на тези градове е била заета от високи сгради, докато през 2010 г. този процент се е увеличил до впечатляващите 28 процента.
Това развитие не само предлага интересна перспектива над еволюцията на градовете, а и поставя важни въпроси пред градското планиране. Тъй като все повече хора избират да живеят в градовете (според Световната банка, над 56% от населението по света вече живее в градски райони и се очаква тази цифра да достигне 70% до 2050 г.) високите сгради ще окажат значително влияние върху начина, по който живеем и работим. По-гъстото население, което те създават, изисква нови подходи към транспортната инфраструктура, обществените услуги и дори борбата с изменението на климата.
Вертикалната урбанизация е не просто архитектурен тренд, а отражение на променящия се свят. Тя ни приканва да преосмислим начина, по който взаимодействаме с градската среда и да търсим иновативни решения за устойчиво развитие в нарастващите мегаполиси.