След 30 години преход всеки може да си разправя каквото си ще за тая дата. Едни викат, че са били на митинг, макар че митинги на 10-и нямаше - имаше преди това заради Русенския въпрос с обгазяването на дунавския град, имаше и след това. А Тодор Живков, преди да го свалят, разправяше: "Сега всеки ден, всеки час навсякъде има материал за митингова демокрация. Що не съм по-млад - да развея знамето на митинговата демокрация!". 

Тъй че думата "материал", отнесена към човешки същества, не е изобретение на Бойко Борисов. Така са се изразявали много други хора, почувствали се извисени над тълпата.

Бойко Борисов не е точно елитарист, защото казва на същия материал: аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме. 

Борисов носи и някои дребнави черти, присъщи на вековната злоба на роба.

Когато громи "комунистите", които му "опорочили детството", най-много и най-емоционално се пали за това, че Станишев ходел на училище с мерцедес, пък той, Бойко, копал картофи, живеел в кал и хранел свинете с кофа.

Това го прави близък с българската душевност - точно по същия примитивен начин много хора възприеха 10 ноември и последвалия Преход - като възможност за придобиване на вещи и достъп до западняшки забавления (различни стоки, разпуснат живот, порнография, възможност да се краде повече).

Всеки се стреми към това, което няма. 

Полският крал Владислав Трети пък си имал всичко, ама искал световна слава и заслуги пред свети Петър - заедно с унгарския пълководец Янош Хунияди те тръгват на Кръстоносен поход към Варна. По пътя към тях се присъединява и Влад Втори Дракул - баща на легендарния Цепеш, описван в литературата като вампир. 

На 10 ноември 1444 се разгаря Битката при Варна, в която Владислав Трети пада убит за правата вяра и добавя към името си прозвището Варненчик. 

10 ноември 1799 пък е важна дата за Френската революция - тогава се бележи краят на т.нар. Директория и започва Преход към Бонапартизма.