В поредния Ден за размисъл баба Данка от Вакарел намери 11 000 лв до язовир Огняново. 
Какво търсеше бабата в тая отдалечена местност - и тя не знаеше, но намери солидната сума в торбичка от супермаркет и главата ѝ се подпали.
Как се беше озовала тая сума на язовира и на кого най-много ще му липсва - неизвестно. Може някоя сделка да е пропаднала или дилър на гласове да се е напил и загубил парите на парти край язовира - кой знае! 
Намери ги именно бабата от Вакарел и ги помъкна към къщи, ни жива, ни умряла от препускащите мисли: какво да прави с тия пари, на кого да ги даде? 
За бабата тая торба с пари бе кошмарна светиня, нещо като отрязаната глава на Стефан Караджа в престилката на Баба Тонка. 
Да ги остави на язовира - немислимо. 
Да ги държи в себе си - ще я оберат и кой знае какво още. 
Да ги хвърли през терасата - като цяло разумно, ала трудно се решава човек. 
Бабата се замъкна със зачервен мозък при комшийката си Ксантипа. Показа ѝ торбата с парите и тревогите си. 
Комшийката Ксантипа се хвана за сърцето и също започна да мисли какво да се прави в тая беда. 
- Дали все пак да не ги хвърля през терасата? - откри стаената мисъл Данка. 
- Срамота е, Данче! - смъмри я Ксантипа. - Във Века на мисълта и точно в Деня за размисъл, да хвърляш пари през терасата! Изчакай поне до утре или ги дай на зетя. 
- Зетят ще ги изкърка и ще ми купи ренде. И ако не ме остърже с рендето, пак ще съм доволна. Хич не носи на пиене завалията - ожали се Данка. - Най-добре да си ги метна през терасата още тая вечер. 
Ксантипа раздвижи гърди и зашумоля с материите си: 
- Ама ти пак с тая тераса изкъртена! Барем обадиха ли се вече измамниците или си фантазираш? 
- Чакам ги всеки момент. Няма начин да не се обадят. И по-добре да метна парите през терасата, отколкото да ме изнасилят и пребият заради тях. През терасата си е сигурно. Няма да излизам, че може да се срути, ами с дръжката на метлата ще ги провеся и ще ги спусна от парапета. Само не казвай на зетя. 
- Ами ако се обади полицията преди измамниците? - разтревожи се Ксантипа. 
- И на тях ще кажа, че парите ги мятам само през терасата, не искам неприятности. Те да се оправят там, ще купуват ли, ще продават ли гласове, то си е тяхна работа. 
Двете жени помислиха на глас още няколко часа.
И Денят за размисъл протече с повече разсъждения даже и от едно време на младите години, когато мислехме и пушек се двигаше, защото едно време всичко беше истинско и мислите ни бяха красиви като Надя Команечи! 
А сега... Ръководството на БДЖ дерайлира на гара Вакарел и донесе още тревога на вакарелчани и на двете баби. 
Слава богу, в суматохата бързи хора се организираха и звъннаха на бабата: 
- С пръчката през терасата, нали? - уточниха тия от телефона. - Да не излезеш да паднеш, терасата ти е опасна, бабо! 
- С пръчката през терасата - потвърди бабата. - Цял ден съм го мислила. И да не кажете на зетя, ей! 
- Няма, бабо, ние сме сериозни хора. 
От полицията ли бяха тия хора, от закъсалото БДЖ или от друга организация - никой не знае, но парите прибраха и на зетя не казаха.