Безпрецедентно, наистина – и до мен допряха да ме издирват!

Затова сега клеча в храстите, накичен за маскировка с откършени клонки и се правя на гърмян заек. Чувам ги – обикалят наоколо. Някои викат, други тракат с тенджери, трети свиркат със свирки, опитват се да ме подплашат, та да изляза. Но аз – нали съм гърмян заек, не се плаша така лесно – стоя си в храстите. Добре, че наскоро преваля, та наоколо гъби – дал Господ, от глад няма да се мре.

- Хайде бе, не се прави на ударен, излизай, не само аз, ами цяла Европа те чува – лъготи един.

- Не се крий, Европа те вижда – обажда се и женски глас.

Брей, и жени са повели със себе си! Значи работата е сериозна! Няма да има милост!

Тия отминават, не ме забелязаха, но се задават следващите – те вече не плашат, а кандърдисват.

- Излез, миличък, ела с нас, дойде времето за справедливост!

Поглеждам крадешком – блондинка. По принцип на блондинките много не бива да се вярва, бързо забравят какво са обещали, милите, иначе нямам нищо против тях. Политкоректно казано, разбира се. Та, благоразумно си оставам на позиция. И слава Богу, защото двама от гоначите се гепват за гръцмулите и заради мен започва див скандал:

- С негова помощ ще си вземем своето – крещи единият.

- Като го хвана, с него заедно ще спрем грабежа – ръмжи другият.

Не стига тая тупурдия, ами пристига и трети.

- Кво правите, бе серсеми – пита на изконно български. – Революцията с такива като вас хептен уйде у ряката! Дайте ми го на мен, двамата с него ще браним България!

Да не съм луд да се покажа – като го знам, че не е ходил войник, каква бран да очаквам от него! Най-много – бране!

Добре, че се изтърси още един, за да им реди мъжки, че той лично предлага не думи, а действия, та всички плеснаха с ръце, та се прегърнаха, и отидоха да се бият коалиционно на по-широка полянка.

Тъкмо да сваля маскировката, пристига следващият, кротичко рови с клечка из храстите и благо-благо кандърдисва:

- Излез, чоджум, не бъди ахмак, другите са слаба евроракия, само ние залагаме на младите, гел бурда!

Не съм ахмак, знам си ЕГН-то, да си дава той път на младите, на нас пътя отдавна вече ни го дадоха.

След всичките търчи закъснял младеж и ужасно жално нарежда, че ако тръгна подире му, България ще може много повече.

Какво повече, мисля си, това, което можа досега, ми дойде ексик, даже не ми се ще да знам какво още може да ни се стовари на главите.

Е, след него никой повече не се задава. Май всички отминаха – става тихо, птички запяват наоколо, негърмени зайци се прескачат в тревата, мечка, избягала от резервата на Бриджит Бардо, излиза пред храстчето, първо друсва хорце, после ляга и започва да показва как чехкините се мажат с крем на плажа, но като не я знам дали и тя не е от някои и ако е от някои - откъм кои е, предпочитам да си стоя тука – маскиран и неоткриваем, въпреки безпрецедентната издирвателна акция – чак докато се мръкне на 26-и.

За по-сигурно – докато се съмне на 27-и, че човек никога не знае къде пред избирателните секции ще се стълпят спонтанно закъснели избиратели.