С бума на социалните мрежи стана безпощадно видима човешката нищета. От най-големия до най-малкия си показахме магарията във Фейсбук и някои се засрамиха, други започнаха още по-усилено да се излагат, защото колкото по-ярко се излагаш, толкова повече внимание и реакции привличаш. 

Повод за тия мъдри обобщения ни дадоха Джок Полфрийман и най-вече Грета Тунберг. За убиеца Джок даже е по-слабо вълнението - джавкат се хората, но не толкова люто, колкото за Грета Тунберг. 

Малката Грета стана повод за огромно разделение по съвършено нова линия. Досега можеше приблизително да се предвидят реакциите на групите от двете страни на линията "Путин" (примерно) - той също е голям чертожник на разделителни линии. Много хора са му вътрешно благодарни, че им дава лесен начин за самоопределяне. 

Но ето че се явява Грета и разделението вече е на съвсем друг принцип. Грета мина като разделителна линия през най-различни, иначе монолитни групи. 

Жалкото е, че тези "бури в чаша социален бульон" са страшно инфантилни. Грета е на 16, ами вие на колко сте, че я обявявате за Месия или за Сатана? 

Има най-различни афоризми за човешката същност - примерно, че човекът е единственото същество, което може да е по-високо от ангел и по-ниско от дявол. Но всъщност хората са си хора и да спорим дали Грета е Месия или Сатана - не е сериозно. Грета и Джок са само повод да отприщим "легално" стихиите у себе си. 

Всяко мнение за Грета е легално и всяко мнение може да се изкаже с фанатизъм, фатализъм, убийствен сарказъм, унищожително презрение, опустошителен гняв.

Ала всъщност няма никакво значение как точно си късаме ризата, защото късането на ризата не е мнение, не е становище, не е полезна данна.

Приключваме това кратко експозе с призива от рубриката: айде стига с тая свобода на словото, мерете си приказките и по-малко се излагайте!