"Да те удря чекмедже в корема!" Някъде около година 12 преди Десети ноември (1977 след Христа) пишещият тези редове чу легендарния израз, определящ икономическия модел на тогавашната средна класа и завинаги го запомни. А как иначе! Праска те чекмедже в корема всеки път, когато го отваряш, за да метнеш в него парите на купувача и все нещо ще се изтърколи към твоя джоб, преди да го затвориш.
Сега, година 30 след Десети ноември (7527 от сътворението на света), все повече преминаваме към безналични разплащания, вероятно защото едното бакалско чекмедже вече не е задоволително за днешния икономическия модел. Посредник да си в наши дни!
Грандиозното шествие на посредниците у нас доби вида и мащабите на гейпарад със създаването на т.нар. "топлинни счетоводители". Тези финансови хумункулуси и икономически апендикси застанаха между топломерите и "Топлофикация" в името на дявол знае какво, скрито зад не чак толкова красиви думи. Да бяха казали "Едни хора трябва да се хранят", щяхме да ги разберем, а то брътвежи някакви, традиционно гарнирани със съсухрени лафове като "справедливост" и "контрол". И се завъртя, понесе!
Сега, с въвеждането на електронните винетки, от съответните реторти пак се пръкнаха посредници, които да прибират 7 процента от тези пътни такси. Не се казва за каква сума става дума, но като се има предвид, че миналата година са продадени винетки за 373 милиона лева, блажна е работата или поне би могла да бъде.
Веднага можем да се запитаме защо институцията посредник все още е така рехаво застъпена у нас? Ако е нещо полезно и работещо, защо не се въвежда масово? Единственото обяснение е, че поради бедно въображение или чудовищна заетост, съответните отговорни фактори не смогват да диагностицират къде по-напред са нужни посредници - за това, че те трябва да бъдат въведени поголовно, спор няма. Ние, като по-незаети, но не по-малко националноотговорни индивиди, с готовност ще помогнем на тези отговорни фактори.
Най-разпространената и най-често повтарящата се дейност е хапването, следвано от пийването. Ето къде просто си плаче за посредник между храната и консуматора й. Процентът няма да се променя, за да не се объркват хората, а как посредниците ще получават 7 процента от франзела или от кюфте, е въпрос на сложно изчисление, закодирано в засукана формула, която пък е фирмена тайна. При пиенето нещата са по-прозрачни - 7 процента от 100 грама ракия са проста аритметика, макар и тук във формулата да се намесват коефициент на изпарение и индивидуална чернодробна константа.
Като стана дума за блажните неща и особено след хубаво хапване и пийване, сещаме се за третата по популярност у нас дейност. Не, не става дума за четенето, там посредници ще се въведат последни, защото кой пък ще ламти за 7 процента от "Две хубави очи" примерно, както и да нагласяш формулата, няма и един стих, пък и да имаше, ние, така да се каже, стихове не пием. Друга е третата най-популярна дейност и всички ние се досещаме коя е тя, обаче можем ли да се сетим как точно ще се осъществява посредничеството при нея? Във всеки случай едно е сигурно - както при топлинните счетоводителите и посредниците при винетките, и тук съответните посредници ще са най-отгоре. Сега остава да редактираме в съответната стилистика израза "Да те удря чекмедже в корема!", но хайде да оставим нещо и на посредниците, няма само да прибират парата, я.
