В интернет попаднах на този плакат за детско представление в Новоросийск и помислих, че е някакво меме или фалшивка, с каквито принципно
изобилстват информационните потоци. Плакатът кани най-малките зрители на спектакъл със заглавие "В моето детство имаше война". 
В светли жизнерадостни цветове, плакатът ни показва момче в униформа, което общува с белия гълъб на мира и танк, окичен с цветя.  

***
Потърсих обаче по-нормални източници от соцмрежите и открих статия в относително вменяемия вестник "Московский комсомолец", който разказва за този спектакъл в Новоросийск (град на Черно море с 300 000 жители). 
Спектакъл с такова име и плакат има, той действително е насрочен за 9 май, Деня на победата, трябва да се играе в детски център в Новоросийск. Постановката е дело на местното театрално дружество "Коза-Егоза" (Коза-Бодливка). 
Само че - пише "Московский комсомолец" - организаторите на спектакъла се замислят дали да не свалят представлението, защото плакатът се разпространил вирусно в социалните мрежи и срещу него се излял много хейт. Родители критикуват авторите, че натрапват на децата недетски теми. 
Авторите възразяват на критиките и твърдят, че не идеализират войната и не търсят паралели с днешния ден, не става въпрос, че днешните деца живеят в условия на война. Пиесата всъщност е за Втората световна война (в Русия тя се нарича и Велика отечествена война). В нея се разказва за малкия Льоша, чието детство било прекъснато от войната и той отишъл на фронта, където му се случват много перипетии. "Спектакълът няма абсолютно никакви отрицателни послания, той е патриотически - казват театралите от "Коза-Егоза". - Целта му е единствено да предизвика патриотични емоции в децата".
***
Всъщност този спектакъл, независимо дали ще го свалят, той е само връх на айсберга, който е шокирал дори част от обръгналите на вулгарен патриотизъм руснаци - и е предизвикал малка вълна на неодобрение в интернет. 
Но т.нар. патриотично възпитание последните дни навлезе много агресивно в руските училища. Въведени бяха т.нар. "Уроци за важните неща", където се обяснява на децата колко е важно да се провежда Специална военна операция в съседната държава, която иначе е братска, но сега трябва да я освободим от нацистката върхушка. В учебниците по история също се учи за СВО - тоест децата учат "история" на текущата война, може би пропускайки все пак най-зрелищните моменти с убийства на цивилни, изнасилвания, стрелба по родилни домове и детски площадки. 
Детството е най-впечатлителната възраст и когато въздействаш на детската емоция, тези впечатления се вкореняват толкова силно, че остават за цял живот, дори да си промениш възгледите. Дори под влияние на среда или собствено развитие да се промениш по-късно и да изградиш от себе си някаква друга личност - това, което си попил в детството, избива на стари години, както хората в последната възраст се обръщат към религията на отците. Аз затова си мисля, че нашето поколение, които сме хванали опашката на зрелия социализъм, на стари години, като изкуфеем, ще бълнуваме песни край пионерския огън, бригади и манифестации. 
И затова да пълниш главата на децата с пушки и бойни знамена - това за мен е престъпление срещу детството и срещу човечеството. 
***
Това естествено не е новост, такъв тип детска милитаристична индоктринация въобще е популярна в постсъветското пространство - деца се обличат във войнишки униформи, играят се такива песни и танци още от детската градина, военната професия се счита и се описва от всички средства за въздействие като нещо ужасно благородно (в САЩ също го има тоя култ към оръжието и едва ли не ореол на святост около стриганите глави, избрали военното поприще). 
За мен това възпитание е ужасно подло спрямо децата, но разбира се не мога да имам претенции към образователните системи на Великите сили. 
***
В Украйна също има подобно явление - възпитаване в омраза и ненавист към врага. То няма и как нападната страна да не се поддаде на омразата, която съответно се предава и на децата като нещо нормално и дори подразбиращо се.
Какво са руснаците? Разбира се - те не са хора, те са врагове, най-добрият руснак е мъртвият, москаляку на гуляку и т.н. 
Аз следя един украински пропагандист, рускоезичен, много популярен, с милиони последователи по цял свят. 
Той включително прави интервюта със съвсем малката си дъщеря, която няма 8, но е научена на всички любезности към врага - засранци, голодранци и т.н. Бащата я поощрява пред камерата да развинти въображението си и да съставя всякакви вариации на съчетанието от руснак и говно - и как трябва всички те да умрат, да се удавят в екскрементите си и всичко най-живописно на тази тематика. 
***
Както казах - не мога да имам претенции към великите държави, но и аз като бабите, дето гледат "Многострадална Геновева" в "Под игото", ще кажа: не са хубави тез работи, дет ги прай ваш Фратю!