Мина и данданията с евровота – много шум за нищо. Ама тепърва ще се шуми, за да се види колко голямо е нищото. Тепърва ще има дни за размисъл...
Бойко Борисов победоносно се ската, за да хараламби, след като ЦИК обяви окончателните резултати – скромното му оправдание е, че в момента се скъсва от работа. И то така, че народът ще трябва да го кърпи...
Той се накормува агитационно преди изборите, но ако беше мъж на място, сега трябваше да мине през районните избирателни комисии, където хорицата чакат с торбите, за да предадат бюлетините и протоколите. Па да нареди да им дадат поне по един стол (а защо не и походни легла!), че да не спят където завърнат за мижавите парици, които получават.
„Страхотна организация! – казваше навремето писателят Росен Босев и уточняваше: – Като земетресението в Ташкент!“
Победното скатаване на Премиера обаче ни напомня за един филм с Граучо Маркс. Питат го: „Ти мъж ли си или мишка?“ А отговорът е: „Сложи едно сиренце и ще разбереш!“
Макар че в сегашния случай повече подхожда: „Сложи едно суджуче и ще разбереш!“ Нищо че Той категорично отричаше да яде суджук – всички знаем, че набляга на картофите.
И случайно ли е, че в с. Лехчево при покупко-продажбата на гласове се използва кодът „картофи“?
Едва ли. „На всички е ясно, че ни управляват корумпирани компири! – казваше писателят Христо Калчев и уточняваше: – Другите държави си имат мафии, а у нас мафията си има държава!“
Прокуратурата, разбира се, ще бъде сезирана, тя ще установи, че дилърите на гласове не са начинаещи, имат опит от предишните избори, ще се види кой ги е спечелил и тях (сигурно се сещате коя политическа сила!), ама бива ли да се бърка толкова надълбоко?
Отсега обаче се знае какво ще каже Премиерът – че народът му е простил, демек народът уважава корупцията на управляващите и я смятат за нещо естествено. Ще каже за магистралите, мостовете и тунелите, дето прави, та да има какво да ремонтираме...
Но едва ли ще каже къде е заровено кучето.
А то е, че две трети от избирателите не отидоха до урните. Да, на първо място сме в Европа, ама по избирателна неактивност.
За какво става дума ли?
За евроскептицизъм ли от българска страна?
За отврат от управлението и от цялата политическа пасмина?
А може би някои не искат да пращат в Брюксел хрантутници, които да си оправят положението? Като оня виден политик (коалиционен партньор), дето рекъл, че с 800 лева пенсия не се живее...
Но да бъдем реалисти – става дума за 17 души, поне тях няма да ги мислим.
Както едва ли управляващите мислят за тези, дето са под прага на бедността. Е, предоставили са им някакви възможности. Могат например да се разхождат пеша по магистралите, да търсят светлинки в края на тунелите, а по-куражлиите – да скачат от мостовете, ама без бънджи.
И няма начин да не запомнят Премиера, както Той си мечтае. Въпросът е с какво...
