Пред всеки чейндж си пише с ей толчави букви, че обмяната на тротоара е пълна измама, затова пренебрегнах сънародника, който ми предлагаше изключително изгодна сделка ей там, далеч от камерите, зад ъгъла, и чинно си застанах на опашката.

- По колко? – попита някакъв зад мен.

Избягвам да влизам във финансови дискусии на такива места, затова му отвърнах, че то си пише ей там, на таблото.

- Скъпо – рече някаквият. – Ще взема да ида отсреща.

Светът е пълен с наивници – докато отиде отсреща, момичето ще смени цифричките. Оставих някаквия да си търси белята, изчаках си реда и осигурих доларите за екскурзията.

На тротоара отвън го видях отново – явно и той беше свършил работа.

- Как беше? – попитах учтиво.

- Много добре – рече доволно. – Не вярвах, че икономиката ни наистина върви толкова успешно – доларът така е паднал, че направо се чудя дали ние да приемем еврото, или да кажем на онези в Брюксел да вземат да приемат лева!

Предпочетох да не възразявам – някои, като се изнервят, налитат на бой, дори хапят, пък ваксинацията против тетанус още не са ми я направили.

- Браво – рекох, - радвам се за успехите на икономиката и вашия личен. По колко ви ги дадоха?

- Няма и левче – ухили се някаквият насреща. – Какво ти левче – и деветдесет стотинки няма – осемдесет и осем и осем в период!

Тоя са го прекарали, както си искат! Доларът не е бил осемдесет стотинки от Татово време, когато банката сама си съчиняваше курсовете според главоболието на шефа си. Все пак човек трябва да бъде учтив с хората в неравностойно положение – човешко е да съчувстваш на ощетените в развитието си, невинаги те са виновни, че не са у ред.

- И колко обменихте? – полюбопитствах.

- Милиард и осемстотин милиона – отвърна.

Тоя наистина не е у ред.

- За милиард и шестстотин – продължи да се хвали.

- Милиард и шестстотин – какво?

- Долари. Гущери. Зеленички, красивички, направо от печатницата – топли, парят, не се барат!

- Вижте – посъветвах, - ако питате мен, най-добре е да влезете обратно в чейнджа и да върнете парите, преди да са се усетили за грешката и да са ви погнали. Милиард и шестстотин в зелено се сменят за два и осемстотин наши, вижте какво пише пред бюрото!

- Пред бюрото може да си пишат каквото си щат, важното е, че аз се спазарих в рамките на гласуваната ми от парламента разширена рамка – изду се онзи.

Без очилата съм за никъде, даже трамвай не мога да разпозная – откакто ги боядисаха зелени, ми се сливат с околните храсти, така че нахлузих очилата и изведнъж светът наоколо стана ясен до болка.

- Извинете, господин Каракачанов, не ви познах – сума ти диоптри са това, аз дори трамвая не мога…

- Обиждате – ядоса се някаквият, - аз съм силов министър, не съм трамвай! И току-що сключих най-изгодната сделка, която може да бъде сключена в понеделник срещу вторник! Не всеки може да свали цената на осем изтребителя от милиард и осемстотин на два и осемстотин!

- Разбира се, вие сте силов министър – с такива трябва да се внимава. – Разбира се, че това е най-изгодната сделка, която може да се сключи – друго си е да свалиш цената с милиард нагоре и да смяташ доларите за по левче единия, какво ти по левче – и деветдесет стотинки няма – осемдесет и осем и осем в период…

- Трябва да си вземате редовно хапчетата – каза съчувствено силовият министър. – Виждате какви глупости говорите, като пропуснете дори едно.

Така е – говоря глупости. Аз хапчета не пия, но съветът е добър – ще опитам да започвам да пропускам новините – действат ми зле!